Каролайн Кепнес
Ти (16)

16

Повечето хора си мислят, че Стивън Крейн е написал „Червеният знак на храбростта“ за войната между Севера и Юга. Ала не е така. Описанията на сраженията се основават на опита му от футболното игрище в училище. На млади години Крейн си е падал малко госпожица, непрекъснато е боледувал и не се е славел като атлет. Никога не е воювал; бил е само изхвърлен от ранния американски еквивалент на шибания бейзболист Клей Матюс. Трябваше да видиш лицето на Бенджи, когато му разказах това, Бек. Той знаеше всичко за книгата, но нищо за Крейн, нямаше представа, че Крейн ужасно се е мразел, задето ветераните купували боклука му. Прекарал е остатъка от живота си, убивайки се бавно, хвърляйки се във войни една подир друга, за да компенсира факта, че е бил млад, умен и с късмет.

— Звучи нереално — чудеше се Бенджи и клатеше глава.

— Нереално е, че обичаш толкова много тази книга, а не си научил нищо за него.

* * *

Това обаче е вярно: Бенджи не лъжеше; той е, всъщност беше алергичен към фъстъци. И умря просветен. Умря с нова увереност и с нова гордост и кой е казал, че животът трябва да се живее осемдесет години? Той го разбра, да знаеш. Колцина си отиват с усещането, че току-що са достигнали максималното си ниво? Повечето умират стари, тъпкани с болести и със съжаление. Или млади и тъпкани с дрога и презадоволени. Или просто от лош късмет. Но Бенджи имаше върховната привилегия: той умря с открито сърце, с подобрено съзнание. Него не го биваше да бъде Бенджи, Бек. Ти най-добре знаеш това. Виж как се отнасяше с теб и как се отнасяше с тялото си. Капанът, дето му заложих, беше освобождение от капана, в който се бе родил. Аз създадох свят, където не можеше да краде, където фалшивите му думи нямаха стойност. Аз му взех дрогата.

Поглеждам над водата към ИКЕА на хоризонта. Това е действително шантаво, Бек. Шкафчето за съхранение на вещи, за което ми каза Бенджи, онова с картата ключ, то е точно до ИКЕА. Трябва да се радваш на дребните неща и си мисля какво ли би направил Пол Томас Андерсън^[1] от такова „случайно съвпадение“.

По-лесно е да осмислиш нещата в морето, в реката, които могат да те изхвърлят, ако пожелаят. Помниш, че ние наистина сме нищо в сравнение с природните стихии, пепел при пепелта, Бек, прах при праха. Прахът на Бенджи е в кутия от ИКЕА, останала от нашето пътуване. Казвам на моряка, че са липсвали части, че стоката изобщо не е изглеждала като на снимката. Всъщност кутията съдържа праха на Бенджи. И не можеш да си представиш какво трябваше да преживея; човек не се разпада просто така на прах.

Преди два дни ти започна да се стресираш за Хелоуин. Щеше да си принцеса Лея (ти наистина обичаш да флиртуваш) и се снимаше с приятелите си и се напиваше. Не ми предложи да съм Люк Скайуокър и като гледам напред, си мисля, че ще трябва да уточним как да празнуваме Хелоуин.

Преди два дни аз пък започнах да се стресирам какво да правя с тялото на Бенджи. Накарах Къртис да работи повече на Хелоуин и се научих как да кремирам труп. Къртис беше лесен — на пристрастените към марихуана са им нужни пари, за да си я купят, и реагират добре на бонусите за извънредни часове. И измислих какво да правя с тялото на Бенджи благодарение на инструкциите на един изключително практичен мини крематориум, който можеше да се поръча онлайн. Не беше нещо, което да съм в състояние да сторя в града, така че взех колата на господин Муни, излязох през отклонението за Джоунс Бийч и намерих прилично скривалище. Кремирането отнема време. Трябва да поддържаш огъня ужасно дълго и не е идеалното занимание. Прахът на Бенджи е с доста твърди частици, които не могат да минат през решето! Правилното кремиране изисква време и химикали, но смятам, че се справих добре предвид обстоятелствата. И се погрижих достатъчно, за да го събера в кутия и да го върна вкъщи, повечето хора на мое място просто щяха да го оставят на острова. Усмихвам се, защото, като си мисля за теб, ти не си всъщност принцеса Лея (кокчетата ти бяха много по-малки) и аз определено не съм погребален агент. Има някаква симетрия и тя ми допада.

— Колко струваше това? — пита приятелски настроеният моряк.

— Осемдесет долара, ако щеш вярвай.

Той поклаща глава и слага кутията с Бенджи в товарното отделение.

— Само ограбват хората. Но на момичетата им харесва там.

— Ми точно така се забърках — правя се на интересен аз и ние се смеем, давам му десет долара, което си е солиден бакшиш, и той е истински щастлив, понеже сигурно никой не му оставя нищо.

Наближаваме и той ми предлага да ми помогне да замъкна кутията с Бенджи до ИКЕА, ала аз му отговарям, че ще се справя сам. Държи цигара зад ухото си.

— Приятно пушене, пич — казвам, — все пак минаваш само веднъж.

— По-скоро шест пъти дневно напред-назад — смее се той.

* * *

Картата ключ работи. Бенджи беше прав. Шкафчето за съхранение на вещи е точно там, където ми каза, и нямах никакъв проблем с достъпа, защото в наши дни никой вече не наема хора на работа. Едно време щеше да има пазач и питбул и въпроси.

Кой си ти?

Какво носиш в кутията?

Кой ти е позволил достъп до това шкафче?

Къде ти е пълномощното?

Мога ли да говоря по телефона с господин Крейн?

Може ли той самият да дойде?

И моите отговори нямаше да са достатъчно добри и щях да се чудя какво да правя с кутията с Бенджи. Ала той беше великодушен в края на земните си дни. Знаеше, че ще проникна без проблем, и мисля, че искаше да остане тъкмо тук. Искаше да се събере отново с откраднатите ролекси, костюми и сребро, нещата, които бе възпитан да уважава и от които нямаше топки да се освободи. Той винаги щеше да бъде един нещастен материалист. Аз му спестих години на болка.

Отварям две бутилки „Домашна сода“ — една за мен и една за Бенджи, и оставям неговата до кутията. Ще ти кажа, Бек, тази пикня има божествен вкус понякога, ако уцелиш добра партида. Слагам ръкавици, почиствам и слушам как съскането на мехурчетата заглъхва. Забелязвам шапка на Маунт Гей Ръм Фигауи Сейлинг от 2006-а с името Спенсър Хюит, избродирано под козирката. Имената на богаташките деца са избродирани по дрехите им заради съжителството с разни пикльовци клептомани като Бенджи и заради бавачки, на които им е нужна помощ, за да запомнят някое име. Пробвам шапката. Става ми и решавам да я запазя. Необходима ми е, Бек. Тя е в нантъкетско червено^[2], избледняло до пепеляв розов оттенък, чувствителна е към природните сили, някак си царствена, въпреки че е повредена, точно като теб.