Каролайн Кепнес
Ти (28)

28

Току-що те чуках за пръв път. Не беше хубаво, не продължи цяла вечност и ти не вика в екстаз. Къде отиде тръпката от „Мейсис“, когато бях в теб? И кой е виновен за бързото ни чукане? Дали е защото не бяхме в пробна или пред отворен прозорец? Или беше заради мен? Бях ли твърде настойчив? Твърде нетърпелив? Държах ли те твърде силно? Може би съм по-добър, като те лижа, отколкото като те чукам, и това е ужасно и несправедливо. Направихме го само веднъж. Да го направим ли пак? Искаш ли да го направим пак?

Не искаш. Не бързаш особено, докато се съвземаме на пода в клетката. Ти си върху мен и галиш косата ми. Не виждам лицето ти, но усещам разочарованието в ръцете ти, в начина, по който ме докосваш и който издава съжаление. Връхчетата на пръстите ти ме потупват леко и не искам да те пусна, защото ще трябва да зърна лицето ти, а не мога да го сторя. Продължих може би осем секунди. Девет. Прехвърлям спомена в главата си и не разбирам как се случи. Може би мастурбирах твърде много или може би ти ме беше възбудила твърде силно, а може би все пак трябваше да заключа вратата.

— Не — каза ти, — толкова е възбуждащо, когато вратата е отключена и има табела, че е отворено, нали?

Трябваше да съм честен с теб и да ти призная, че липсата на сигурност само ще ме изнерви повече. Ала не желаех да те разочаровам и исках да стане както на теб ти харесва. Ти предложи да го направим при касата, но аз отказах.

— Да слезем долу.

— Наистина ли? — попита и ти личеше, че си възбудена. Сигурен съм.

Слязохме (идеята беше моя, ключът е в мен, аз съм шефът), отключих клетката и ти заповядах да влезеш вътре. Заключих я, ти се усмихна. Казах ти да свалиш полата си и ти се подчини (аз съм шефът), не носеше никакви бикини и ти наредих да започнеш да се пипаш. Ти започна и аз накарах другата Бек да млъкне. Искаше да има музика и я оставих да свири (аз съм шефът и понякога мога да си позволя да ти угодя). Ти стоеше и държеше вратата на клетката с едната ръка, с другата се пипаше бавно. Започнах да се събличам, а ти ме гледаше отначало с усмивка, после с желание и готовност. Казах ти да се помолиш и ти ме помоли да дойда при теб, свалих гащите си и видя колко много исках да дойда при теб. Казах ти да застанеш на колене, ти коленичи и протегна ръка към мен (аз съм шефът и понякога мога да си позволя да ти угодя), отключих клетката и влязох. Ти ме пое в ръцете си и в устата си, продължавайки да ме гледаш, аз знаех, че е време да те чукам, и ти казах, че е време, ти скочи върху мен като животно, възседна ме и ме повали на пода (аз съм шефът и понякога мога да си позволя да ти угодя). И тогава.

И тогава.

И тогава бях вътре в теб и свърших. Провалих всичко. Свърших толкова бързо и толкова силно, че отначало ти не каза нищо и се държеше, сякаш не искаше да ти помогна и ти да свършиш. Направо започна да ме галиш по косата (кофти докосване) и тихо ми рече:

— Не се притеснявай, Джо. Взимам противозачатъчни.

И точно в този момент се страхувах най-много от теб. Страхувах се и си мислех какво можеш да ми направиш и какво не можеш, защото в този момент разбрах, че ти си шефът, не аз. И че понякога ти можеш да ми угодиш, ако пожелаеш. Когато най-сетне се изправихме, и двамата бяхме гладни и замаяни. Някакъв възрастен мъж стоеше горе до касата и ни погледна — аз облечен, ти по сутиен — и се усмихна.

— Забавлявайте се, деца. Ще дойда друг път.

В думите му имаше нещо дълбоко несексуално, обезкуражаващо и потискащо. Очите на тоя старец и удоволствието, че ни вижда, млади, секси и пълни с живот. За него този миг носеше повече наслада, отколкото ние изпитахме при първото си чукане. Нямаше как да го забравим и не бях изненадан, когато каза, че трябва да се обадиш на Пийч, понеже била наистина депресирана. Не бях изненадан, че не предложи да отидем в твоето легло и да се чукаме отново. Аз не се представих добре и ти си шефът.

Но ето това ме изненада. Ден по-късно, дори не изчака цял ден, ти ми писа:

Хей, Джо, няма да мога да дойда на работа днес. Съжалявам!

Удивителният знак беше началото на края за нас и сгреших, че ти отвърнах:

Добре!

И после ти се уговори да излезеш с Лин и Чана вместо с мен.

Ти: Липсвате ми, момичета. Имам извънреден сеанс при д-р Ники, но искате ли да се видим за късен обяд или по някое време следобед?

Чана: Кой е това? Ха-ха. Да. Добре.

Лин: Аз съм по пижама като примерна домакиня. Пийте едно и за мен!

Значи, това беше всичко, тъй ли? Истинският край, защото вместо да се видиш с мен, ти предпочете да се видиш със специалист по психично здраве и с приятелка, за да си говорите за мен, разбира се. А когато едно момиче предпочита да говори за теб, не с теб, ами, според моя опит, това е краят. Така че ще взема да се гръмна, ще гръмна и всички в книжарницата, ще извадя диска на Ерик Кармен и ще го строша на малки парчета, понеже престанах да вярвам в себе си и в бъдещето ни. Отговорих ти по много жалък начин:

Добре!

Хубаво е да знаеш, че бях на крачка да се разпадна, защото няколко секунди след като спрях диска — понякога тишината е най-добрият звук — и седнах на столчето и вече си мислех да се кастрирам като онзи перверзник в „Малки деца“, ти ми писа:

А ти какво ще правиш довечера?

И изведнъж всичко бе наред във вселената, тази усмивка беше твоята широко разтворена влажна путка, която знаеше, че мога да й дам още много. И отново всичко бе наред с мен. Беше ми ясно, че искаш да отидеш при психоаналитика си, за да говориш с него за твоя проблем — че сексът ти харесва повече, когато има публика. И щеше да се видиш с Чана, понеже ти бе твърде заета с мен, а тя беше ходила на почивка и нямаше търпение да й разкажеш за най-добрата си свирка в „Мейсис“. Този емотикон бе твоят начин да ми кажеш, че ние вече не работим заедно. Ние се чукаме заедно. Поканих те да дойдеш вкъщи в седем и ти ми отговори:

Ще се видим тогава!

В 7:12 осъзнах, че свещите са прокълнати. Пет малки обречени свещи, които купих от магазина за домашни аксесоари заради един пич в книжарницата, който по някаква причина влезе в главата ми. Изглеждаше готин и сигурно бих се сприятелил с него, ако си търсех приятели. Той стовари една тежка чанта на щанда, за да извади кредитната си карта, и въздъхна:

— Шибани свещи. Жени и свещи, сещаш се.

— Сещам се — отвърнах и не си давах сметка, ала това вече се беше запечатало в съзнанието ми. И никога няма да мога да поканя жена, без да съм запалил свещи, само заради някакъв съпруг под чехъл, който купува Том Кланси за себе си и свещи за жена си, която го лишава от секс. Какво ни прави да бъдем такива, каквито сме? Какво ни прецаква и защо? Никаква представа си нямам, но в 7:12 започнах да мразя тези свещи и техните малки жалки ароматизирани пламъчета. Пицата беше изстинала, виното, което купих, а аз ненавиждам вино, ставаше все по-гадно. Не може да оставиш виното да диша толкова дълго. Знаех си, че няма да дойдеш и че е въпрос на време, преди да ме отсвириш, и в 7:14, когато седнах на масата, същата, дето бях домъкнал вкъщи по стълбите точно за този момент, ти ми писа:

Не ме мрази, но няма да мога да дойда. (Намръщено лице).

И това намръщено лице е твоето тяло, вече затворено, очите ти, обърнати настрани, и отказът ти от всичко, което съм аз, от всичко, което сме ние. Не е нужно да чета пощата ти, за да се уверя, че не мога да обвинявам само Пийч, защото не тя, а аз съм увиснал кур. Слагам пакетчето с дъвчащи пръчици във вазата, Бек. Взимам вазата и я запращам към стената, към гоблена, който купих от една старица надолу по улицата, за да прикрия дупката, та да се чувстваш по-комфортно в дома ми. Вазата не се чупи. Просто отскача на дивана и трябва да съм най-куцият куц задник на света. Дори не съм способен да строша една ваза. Нахвърлям се върху свещите, но не искам да подпаля това място. Ти беше тук и все пак се чукахме. Не е виновно мястото, нито пък вазата, или пакетчето с дъвчащи пръчици, или полицейската лента НЕ ПРЕСИЧАЙ на завесата в банята. Допирам ръка до една от свещите, пламъкът е горещ и кожата ме боли, бих си запалил кура, ако можех, ала, както знаем, аз съм една куца путка с кур. Не ми стиска да го направя. Миризмата на изгоряла плът е по-силна от студената пица и добре поне, че не се набутах с пари за цветя.