Каролайн Кепнес
Ти (25)

25

Ако живееш сам, трябва да си някакъв скапан мазохист, за да си купиш непрозрачна завеса за баня. Започнах да си мисля за това в „Сребърното морско конче“, където завесата беше бяла, с изключение на няколкото петна от мухъл в долния край. Сякаш са се опитвали да докарат стаите като във филма „Психо“. Смятах, че подобна покупка ще е най-лесното нещо на света, ала определено не е така, особено ако отидеш в магазин като „Бед Бад & Бийънд“, където има около шестстотин непрозрачни завеси за баня, сред които буквално се изгубваш. След това пробваш онлайн, а там се налага да избираш между хиляди. Не си взех напълно прозрачна, защото все пак трябва да гледам нещо, докато седя на тоалетната чиния, но, като се замислиш, завесата за баня е нещо, което ще гледаш…

Всеки.

Шибан.

Ден.

Затова започнах да проучвам стотиците варианти онлайн. Шарките на повечето са толкова скапани, че човек не би могъл да понесе да са всеки ден пред очите му (карта на света, абсурд, риби, карта на Бруклин — пълен абсурд, снежен човек, Айфеловата кула, морски знаци — изобщо не съм някой шибаняк, който си купува шалове от „Ърбан Аутфитърс“ и дава оценки на филми в Ай Ем Ди Би). Просто исках да си взема нещо забавно и класическо.

Най-накрая се спрях на една прозрачна завеса с жълта лента ПОЛИЦИЯ, НЕ ПРЕСИЧАЙ, плесната напреки. И като я купувах, въобще не съм си представял, че ти ще си от другата страна на полицейската лента и че тази проклета жълта ивица ще препречва погледа ми към теб. Следващия път ще си взема напълно прозрачна, Бек. Научих си урока.

Наистина обаче така е по-добре, понеже нямам време да те гледам как се къпеш. Трябва да използвам тази възможност да скрия всички твои неща, които съм събирал, и се моля да не си тършувала, когато си се събудила. Опитвам се мислено да проследя стъпките ти. След като си взе хавлиена кърпа, ти остави отворена вратата на шкафа в банята (типично по женски). За щастие, посегна към най-горната и не можа да намериш сутиените си, натъпкани под най-долната. Надявам се, не си бъркала в аптечката в банята, защото щеше да откриеш надрасканата си сребриста шнола (откраднах я първия път, като влязох в апартамента ти, такива шноли бяха разхвърляни навсякъде, няма как да забележиш, че липсва, нали?). Трябваше ми, понеже няколко изящни косъма се бяха заплели в нея, те носят твоето ДНК, твоето ухание. Нали не си отваряла хладилника, за да се натъкнеш на останалата половин бутилка от твоя студен чай „Нантъкет Нектар“? Устните ти са я докосвали и аз държах да ги запазя в хладилника си. Ти си сипа чаша вода и несъмнено има шанс да си решила, че твоята бутилка със студен чай е моя.

Вратата на банята е единственото нещо тук, което изобщо не е счупено, и можеше да я затвориш плътно, ала ти не го направи. Просто защото обичаш да оставяш всички врати отворени, както и да не слагаш пердета на прозорците в апартамента си. И няма как да не съм развълнуван, че по някакъв начин ти си искала да надзърна, докато се къпеш зад завесата със смешната полицейска лента. Извиваш гръб и водата облива циците ти, после се обръщаш. Харесва ти тук, под моя душ, в моя дом. Водата се стича по врата и по гърба ти, взимаш сапуна (моя сапун) и го притискаш между гърдите си, плъзгаш го надолу и разстилаш пяната по корема си, по-надолу и още по-надолу, ръцете ти стигат до интимните ти части, а сетне бързо ги вдигаш към шията, въздържаш се. Толкова си секси, че ми иде да се съблека и да дойда при теб под душа, но ако го сторя, ти ще погледнеш към движещата се врата и ще видиш горнището на банския ти да виси на дръжката. Знам, че все още не си го забелязала. И има шанс въобще да не го зърнеш, защото така и не затвори плътно вратата. Мога да грабна горнището и да се моля да си толкова погълната от подгизналото си — двусмислица, бейби, — аз, че да не обърнеш внимание, или да го оставя и да очаквам, че когато свършиш — с къпането, не с пипането, — ще си твърде заета да се сушиш и твърде заслепена от парата и няма да те интересува нищо.

Кого ли заблуждавам? Налага се да взема това горнище. Затварям очи. Моля се. Ръката ми трепери, достигайки вътрешната страна на вратата, и го дърпам от дръжката. Ти не забелязваш нищо и всичко пак е спокойно и наистина трябва да се разкараш от апартамента ми. Слагам банския ти зад замразената храна, която си купувам, но никога не ям. Вече си излязла от банята и се провикваш:

— Хей, Джо, къде отиваш с този пистолет в ръка?

За секунда се паникьосвам. Ти знаеш и горнището е пистолет и съм прецакан, загърната си с хавлиена кърпа и от теб се стича вода, а аз съм се облегнал на хладилника и изглеждам като побъркан.

— Шегувам се — казваш. — Знам, че това е кофти шега, ама не е чак толкова зле. Спокойно.

— Виждам, че си намерила хавлиените кърпи.

— Да, няма проблем — промърморваш.

Домът ми не е за ходене с боси крака, а ти непрекъснато щъкаш наоколо, подът е лепкав и мръсен, поглеждаш пишещите ми машини и задаваш прекалено много въпроси. Взимаш препарираната миниатюрна глава на алигатор, която щях да скрия, ако знаех, че ще дойдеш. Нищо не е наред, никак не е наред, не изглежда както трябва на сутрешната светлина. Ти остана да спиш тук, взе си душ, но ние не правихме любов, в кой свят това изобщо би могло да е нещо добро? Ръцете ти са почти клинично чисти и изследваш мястото, все едно е местопрестъпление. Може би онази жълта лента те е накарала да си нащрек. Интересуваш се откога колекционирам пишещи машини и мъртви животни, шеговито ме питаш дали не съм някой сериен убиец и посочваш дупката в стената, настоявайки:

— Джоузеф, разкажи ми отново за тази дупка.

И да, смееш се и не ме заставяш да се оправдавам, ала всичко това не е добре за нас, ти си твърде чиста, а аз съм все още сънлив и със сутрешна ерекция и нямам нито кафе, нито яйца да ти направя. Кранчето капе (не си го затегнала докрай), не мога обаче да отида да го затегна, защото не бива да оставаш сама в дневната ми. Извиняваш се и се отправяш към банята, където измиваш ръцете си с много сапун (заради препарираните животни и пишещите машини). Когато излизаш от там с твоите прясно изтъркани ръце, вече си приключила с мен, говориш за университета и ме целуваш за „довиждане“, но без език.

След като си тръгваш, сядам в мократа вана и те вдишвам. Цялата.

* * *

— Пич, не мислиш ли, че това е доста грубо?

Къртис се опитва да се защити и целият е почервенял. Малкият дрисльо никога не е бил уволняван преди и изведнъж на него страшно му харесва тук в книжарницата и изведнъж почва много да му пука и изведнъж малкият ми наркоман никога повече няма да се друса.

— Къртис, правилната ти реплика в момента е „Да, шефе“.

Той поруменява и някаква дебела дребна жена започва да тропа по щанда, все едно че е врата.

— Извинете, момчета, имате ли сектор с готварски книги?

— Да — казвам и тъкмо да я упътя и изведнъж Къртис всъщност работи тук, загрижил се е и подтичва на зигзаг зад мен и повежда сладката малка дебелана към готварските книги и й обяснява за възможността да поръчаме всяко издание, което дебелото й сърчице би пожелало, и й разказва за нашата политика за връщане на книги, и всичко това на такъв висок глас, та човек би си помислил, че тя не е дебела, ами глуха. Невероятно е как хората влизат във форма само когато насочиш пистолет към главата им и сякаш те чувам (Хей, Джо, къде отиваш с този пистолет в ръка?) и тази сутрин вината беше негова и той ще си плати. Трябва да си плати, а дебеланата иска да плати частично с чек, частично в брой и останалото с кредитна карта. Започвам да се чудя как би могла да си позволи продуктите за рецептите и изведнъж Къртис е неузнаваем — проверява повторно шофьорската й книжка, както съм го учил и както никога не прави, прокарва кредитната й карта през четеца по идеалния начин — плътно и леко наклонена, за да може старата слаба машина да я разчете. Слага разделител във всяка от шибаните готварски книги и само някакъв изперкал психопат перфекционист шибаняк би уволнил това дете, толкова е добър, толкова е отдаден на работата си.

Малката дебелана е доволна и ми подсвирква:

— Чао, сладък.

Кимам, усмихвам й се и все пак би било редно да се обърне към мен с „господине“.

— Трябва да увеличиш заплатата на този млад човек — подхвърля тя и цялата е розова от бързата обиколка между рафтовете. — Казвам ти, бях в една малка книжарница в горната част на града и висях цели два часа, преди някой да дойде да ми помогне, а този млад човек тук беше невероятен и толкова любезен с мен. И също много начетен.

Ще ми се да й кажа, че в книжарници и в кафенета е проява на любезност да оставиш хората на спокойствие. Ако ги атакуваш и им предлагаш твърде натрапчиво помощ, те се чувстват, все едно ги гониш. Тази жена не знае нищо за света и не престава да говори за „дружелюбния младеж“, а бих искал да й кажа, че прекалено нетърпеливият Къртис (да не би да е минал на метадон?) днес всъщност пъди клиенти, защото повечето не желаят да бъдат прекъсвани, когато четат първите страници от някоя книга. О, ще ми се да научи, че Къртис пуши марихуана четири пъти дневно и че краде велосипеди, които после продава. Бих могъл да й кажа, че закъснява всеки ден, че редовно сере в тоалетната (грубо е), че е кръшкал на всяко гадже, което е имал, и че, ако не го уволня, след като тя си тръгне, ще й се подиграва зад гърба и вероятно ще запише информацията за чековата й сметка. Да. Понеже плаща с чек.

Вместо това просто й се усмихвам.

— Именно заради такива като вас отваряме книжарницата всеки ден — казвам. — Ние помагаме на хората да си купят книги.

— Това е точно като в онзи филм с Мег Райън — изквичава дебеланата. — Сещате ли се, където онова хубаво момиче има малка книжарница и се влюбва в онзи мъж с големите книжарници?

Къртис изпява:

— „Имате поща“?

— „Имате поща“ — възкликва тя и се разсмива. — Обожавам го този филм. Предлагате ли го? На диск?

Тази мързелана няма да използва готварските книги. Ще си вземе малък рафт и ще накара някой да го закове на стената в кухнята й. Ще ги подреди и ще им се радва как добре изглеждат, докато хвърля поредната пица в микровълновата и плаче на диска на „Имате поща“, след като изръшка града, за да си го купи. И никога няма да се върне тук.

Когато тя си тръгва, Къртис най-сетне разбира. Знае, че с него е свършено.

— Пич — подхваща той. — Ако това изобщо има някакво значение за теб, аз си мислех, че ти помагам. Мацката беше секси. Ставаше си за ебане отвсякъде.

— Не можеш да даваш адреса ми на непознати.

— Тя рече, че те познава. За ебане ли казах, че става? За щуро ебане.

Искам да се знае, че го ударих само веднъж, и то не по лицето. Запомни това, Бек. Не съм някое чудовище и не съм го наранил. Уволних го, държах се с него като мъж с мъж, като шеф с работник. Не беше лично и не беше брутално и тази дебелана бе първата клиентка, с която той се отнесе добре, откакто почна работа тук. Също така никой не може да казва, че ти ставаш за ебане, Бек. Ти си прекрасна. Това е съвсем различно.