Каролайн Кепнес
Ти (37)

37

Прочел съм достатъчно книги и съм изгледал достатъчно филми, за да знам, че Ники оплеска нещата, като ми каза за жена си. Не се изненадвам, когато ми заявява, че трябва да поприказваме. Той поема пълната отговорност за нарушаването на границата в отношенията между пациент и лечител. Никога не съм виждал някой да изглежда толкова зле, Бек. А е такъв добър човек, какъвто беше и господин Муни, преди да ми се ядоса, на мен и на живота. Не мога да го слушам как се разкайва.

Умолявам го:

— Хайде, докторе, спри вече да се тормозиш.

Не съумявам да определя дали се смее, или плаче, и може би е единственият човек на света, способен да прави и двете едновременно. Той е фокусник и Бог да го благослови, защото аз никога не бих се извинил на някой пич само задето съм споделил с него едно-едничко нещо от живота си.

— Дани, единственото, което мога да сторя сега, е да те изпратя при мой колега. Искаш ли?

Ризата му има петна под мишниците, дрехите му са измачкани, сякаш ги е носил твърде дълго. Знам как да го ободря и настоявам, че не е нужно да ме праща при свой колега, тъй като се чувствам по-добре. Усмихва се. Аз продължавам. Казвам му, че вече нямам мишка вкъщи, понеже той е най-страхотният психоаналитик на света.

— Как са нещата с Карън?

— Вървят — отговарям и искам да знае, че е свършил работата си. — Честно, мишката е мъртва.

— Браво — възкликва и някак си в гласа му звучи лека завист. Или може би просто е тъжен.

Уверявам го, че теорията му за мишката и котката е гениална, и на него му харесва, че използвам тъкмо тази дума, гениална. Естествено, спестявам му, че ми се ще да се намажа със сирене и фъстъчено масло, за да накарам мишката да се върне. Той заслужава по-добро отношение.

— Радвам се за теб, Дани — казва. — Работи усърдно, отнесе се сериозно към домашното си и това си ти самият, момче. Да разбереш какво те прави щастлив, си е цяло пътешествие.

Ти ме правиш щастлив. Кимвам:

— Да, това са твоите думи.

— Да си обсебен от нещо не те прави щастлив — продължава Ники. — И ти го знаеше. И което е по-важно, се справи и реши да се издигнеш над обсесията си. Ти си умно момче, Дани.

— Нямам думи да ти благодаря, докторе.

— Иска ми се всички да бяхме умни като теб — поклаща глава той и отново гледа тъжно, с някакъв особен блясък в очите, докато ми обяснява колко трудно е да се прогони една мишка.

Аз седя и си мисля за теб, моята обичана мишка. Ники е прав. Ти може никога повече да не се появиш, току-виж си заминала, преместила си се в друг град, даже може и да си срещнала някого. Ала най-важното, което знам, е, че желая по-силно вероятността да те имам, отколкото реалността с Карън Минти.

— И какво да кажа, Дани, радвам се, че котката подейства при теб — не престава да говори той. — Когато дойде за пръв път, бях притеснен. Ти не изглеждаше добре, приличаше на затворник.

— Чувствах се като затворник — отвръщам и е вярно, така се чувствах наистина.

— Но след това си взе котка — отбелязва Ники.

— Амин — изричам и си представям Карън Минти на четири крака и как малкото ти тяло виси от устата й.

— Хей, влязох в Ютюб и гледах клипа на „Хънидрипърс“, преди да дойдеш тук днес — казва той и очите му се облещват. — Мога да разбера обсесията ти. Действително е шантав онзи пич с банския, онова яке, дето не е ясно какво прави на оная закачалка.

Разсмиваме се, ала тъгата все пак е осезаема в очите, в думите му. Кофти ми е, че го лъжа, и тогава телефонът му звъни.

— Съжалявам — вдига рамене, — ама трябва да видя кой е.

Казва ми, че се налага да ме остави за малко, „имам разни проблеми вкъщи“, сега, след като е нарушил дистанцията в отношенията между пациент и лечител, спокойно може да споделя и обещава да се върне до пет минути. Затваря вратата и аз незабавно поглеждам в компютъра му. Исках да надзърна в него още първия път, когато влязох в този кабинет. Ти живееш там някъде и изкушението да намеря „Море от любов“ е завладяващо. Бих се заклел, че ме викаш нейде отвътре, от харддиска, примамваш ме към твоето собствено море и просто не мога да се въздържа. Наистина съм като онзи пич от видеото. И това е огромният ми шанс. Никога не съм бил сам тук и какво пък толкова, изтичвам до бюрото, натискам спейсбара и се потапям.

Виждайки скрийнсейвъра със семейната снимка на Ники, жена му и дъщерите им, се чувствам виновен. Нарушавам доверието между нас, а те изглеждат така невинни, наредени пред „Никис Пица“ в Честъртаун, Ню Йорк. Има нещо жалко в това зрял мъж да кара жена си и дъщерите си да позират в дъждовен ден пред някаква пицария просто защото тя се казва „Никис“. Съчувствам му, но искам теб и минимизирам видеото на „Хънидрипърс“ — той е добър човек, действително го е гледал — и започвам да търся в харддиска. Олеле. Доктор Ники не си води записки за моите сеанси, нито за твоите, нито за сеансите на който и да е от пациентите. Той просто диктува мислите си на айфона и след това сваля МР3 файловете на компютъра си. Има цяла папка „Г. Бек“ с множество аудиофайлове. Обзема ме онова чувство, за което пее Ван Морисън и за което Ники говореше. Изпращам папката до себе си. Изтривам имейла от папката с изпратените. Изпразвам кошчето. Успях.

Ала всъщност не. Край. Прецаках се.

Ники се е върнал с разочарована усмивка и въздъхва.

— Дани, толкова съжалявам. Вината е моя. Казах ти, че клипът е тук, и излязох. Не се справям добре, Дани.

Поемам дъх. Въпреки всичко съм успял.

— Не е така, докторе — заявявам аз и наистина го мисля.

Той изглежда слаб, гласът му е неравен.

— Нека все пак да те изпратя при някой колега, а?

Съгласявам се, стискам ръката му и си тръгвам. Мъчно ми е за него, но нищо не може да помрачи възбудата ми от онези файлове, „Г. Бек“. В асансьора правя нещо, съвършено нетипично за мен. Моля се Ники да открие някой, който да му даде онова чувство, за което пее Ван Морисън, така че избелените му зъби да не стоят толкова смешно и не на място на измъченото му, тъжно лице.

Слизам долу и Дани Фокс е мъртъв. Спъвам се точно пред сградата в някаква шибана пукнатина в тротоара. В съзнанието ми има черна дупка, луд ли съм? Бих могъл да продължавам да ям яйцата на Карън и путката на Карън. Бих могъл да отида при колегата на Ники и да се опитам да живея живота си без теб.

Бих могъл.

Ала истината е, че котките ме отегчават. По-скоро бих прослушал записите на Ники за вашите сеанси, отколкото да се чукам с Карън. И ако Ван Морисън не е луд, значи и аз не съм.

Скъпи Джо,

Ти не си падаш по котки. Ти искаш мишка.

С обич, Джо.