Карин Фосум
Индийската съпруга (8)

Сайер надникна в отворената уста на жената и забеляза, че едва три-четири зъба са останали на местата си. Какво ли си е помислил лекарят, когато са донесли обезобразената жертва?

Барди Снурасон работеше над стоманената маса от много години. Тази маса беше оборудвана с улеи и отвори за оттичане, та кръвта и течностите от мъртвите тела да се отмиват и да заминават в канала. От трупа се носеше остра неприятна миризма. Гръдният кош и коремната кухина зееха отворени.

— Искам да разсъждаваш на глас — Сайер подкани патолога.

— Не се и съмнявам.

Снурасон си свали очилата на носа и погледна инспектора над ръба на рамката.

— Това лице говори достатъчно красноречиво.

После обърна гръб и започна да разлиства купчина книжа.

— Положението е такова, че да ти се прииска да млъкнеш завинаги — мърмореше Снурасон под нос.

Сайер нямаше намерение да му дотяга с претенциите си. Присъствието на жената в стаята му се струваше направо оглушително. Между стените отекваха крясъците, вероятно изтръгнали се от гърлото й в последните й мигове. Сайер се чувстваше длъжен да претегля думите си, за да отдаде нужното уважение, макар и по такъв жалък начин, на лежащата върху масата жена с разпорена гръд и ярко огряна от лампа строшена глава. Понеже патологът бе измил кръвта от тялото й, раните й изпъкваха по-различно отколкото на местопрестъплението.

— Беше облечена в копринен костюм — докладва Снурасон. — Доколкото мога да преценя, ушит от висококачествена коприна. Дрехите й са произведени в Индия. Носеше сандали от изкуствена материя. Часовникът й, марка „Тимекс“, също е евтин. Бельото й беше семпло, памучно. В чантата й намерих монети — немски, норвежки и индийски. На подметките на сандалите й пише „Miss India“ — добави той.

Отново пауза. Чу се шумолене на хартия.

— Нанесли са й многократно удари по главата и лицето — продължи патологът.

— Може ли да се установи колко точно на брой? — попита Сайер.

— Не. Казах „многократно“, защото е невъзможно да определя точния им брой. Говорим обаче за много брутални удари. Между десет и петнайсет.

Снурасон се приближи до масата и застана зад счупената глава на жертвата.

— Черепът е натрошен като саксия. Изобщо не личи каква е била формата му. Човешкият череп е много крехък, но и доста як, ако ударите са по върха на главата. Когато обаче получим удар по задната част на главата или: в слепоочието, пораженията са по-големи. В този случай е действал човек с подчертани деструктивни наклонности. Извършителят се е опитвал да изкара извън себе си неописуема неудовлетвореност.

— Колко е годишна?

— Около четирийсет.

Сайер се изненада. Тялото й изглеждаше съвсем слабичко и фино.

— Оръжието?

— Голямо и тежко, вероятно тъпо или гладко. Удрял е с огромна сила. Мъча се да се успокоя, а вероятно и теб — май имаш нужда от малко утеха — той погледна Сайер — с мисълта, че повечето удари са нанесени след смъртта й. Който каквото иска да казва за смъртта, едно е сигурно: слага край на страданията ни.

Настъпи продължително мълчание. Сайер се чувстваше извън себе си, все едно се носеше из въздуха. Предчувстваше месеци наред безсъние и тревоги. Неминуемо. Нямаше да може дори за миг да забрави тази жена, тя щеше да го преследва всяка секунда, да отеква в главата му като ням вик. Сайер се вгледа в бъдещето, към момента, когато намерят и заловят убиеца й. Знаеше, че ще го доближи, за да усети миризмата му и вибрациите, когато онзи се движи в същото въздушно пространство. И Сайер ще го хване за ръка, ще кима с разбиране, ще подходи към човека доброжелателно. Настръхна. Снурасон отново се разшумя с книжата.

— Както вече казах, жертвата е около четирийсетгодишна, вероятно малко по-млада. Висока метър и шейсет. Тегло четирийсет и пет килограма. Доколкото мога да установя, е била в добро здраве. На лявото й рамо открих незначителен белег от четири шева. Да знаеш, брошката й е от Хардангер.

— Много си бърз — похвали го Сайер.

— Асистентката ми има такова бижу — Снурасон се позамисли. — По цялата поляна имаше следи от борба. Нима я е гонил?

— Не зная. Нямам представа как се е осмелил. В девет часа е още светло. Съвсем наблизо живее Уле Гюнвал. Оттам минава и главен път. Тази проява на непредпазливост ми говори, че извършителят действа хаотично. Липсва му способност да преценява трезво риска.

— Постъпиха ли сигнали на очевидци? — попита Снурасон.

— Да, информация за автомобили, забелязани в района. Искам най-вече да разбера самоличността й.

— Свържи се с всички златарски магазини в района. Ако някоя чужденка си е купила от тях хардангерска брошка, няма начин да не си я спомнят. Такова нещо не се случва всеки ден.

— Сигурно имат списък с осъществените продажби — предположи Сайер. — Но на мен някак не ми се вярва сама да си е купила брошката. По-скоро я е получила като подарък от норвежец. Вероятно неин обожател.

— Бива те да си изсмукваш информация от пръстите — усмихна се Снурасон.

— Просто разсъждавам на глас. Когато я видях, просната в тревата, брошката проблясваше почти като любовно обяснение.

— Е, явно любовта е прераснала в нещо друго — изкоментира Снурасон. — Това не ми изглежда като любовен жест.

Сайер обиколи стаята.

— Ще си позволя да ти напомня, че понякога хората убиват от любов — обади се той.

Снурасон кимна, макар и неохотно.

— Ще ми звъннеш, след като приключиш доклада, нали?

— Разбира се. Този случай се ползва с предимство пред останалите.

Сайер събу калцуните и отиде да се види със Скаре в кабинета си. Върху бюрото му се изсипа съдържанието на найлонов плик. Сайер разпръсна дреболиите с пръсти и ги прегледа. Откри обица. Веднага я позна.

— Наистина сте се постарали доста — похвали той Скаре. — Едната обица на мъртвата липсваше.

— Съвсем сплескана е — отбеляза младият полицай.

Неочаквано се втурна към умивалника, задавен от неудържима кашлица.

— Дай си време — посъветва го Сайер.

Скаре се обърна и го погледна.

— Мина ми. Веднага се захващам за работа.