Карин Фосум
Индийската съпруга (23)

Според доклада, изготвен от Съдебна медицина, убийството е било извършено с предмет с гладка повърхност. Затова разследващите изключваха възможността да е чук. Или оръжието е много тежко, или убиецът е много силен, или и двете. Сайер прелистваше книжата, потънал в размисли. Наглостта на престъпника го смайваше. Насред поляна, по светло. Само на метри от къщата на Гюнвал. Ако обаче убиецът не е познавал района, няма как да е знаел за къщата и вероятно изобщо не я е забелязал в разгорещената схватка. И все пак: такива престъпления се случват в прегръдката на мрака. В този случай убиецът учудващо не завлича Пуна в някоя горичка, далеч от пътя. Действа импулсивно. Всичко се случва на момента. По някаква причина го връхлита рядко срещано неистово желание да разрушава. Ако му е било за пръв път, вероятно е изплашен от себе си и от яростта си. Това би следвало да си проличи в поведението му. Вероятно не веднага, а след известно време. Ще започне да пие, да избухва по най-дребния повод и да се заяжда с околните или ще се затвори в себе си и ще крие мълчаливо чудовищната си тайна.

Якоб Скаре се показа на вратата. Изглеждаше изморен — доста необичайно за него.

— Безсънна нощ? — попита Сайер.

— В два ми се обади Линда Карлинг.

Сайер се изненада. Скаре затвори вратата.

— Притеснен съм.

— Доколкото зная, не си й баща.

— Не, притеснен съм за себе си.

Сайер го подкани да седне.

— Обажда ми се за втори път. Първия път ми съобщи за мъж в градината й, който я наблюдавал. Тогава беше сама, майка й често отсъства по работа. Снощи ми позвъни малко след два да ми докладва за нападение над нея. В бараката в двора им. Според нея е бил убиецът. Предупредил я да не си отваря устата за убийството във Витемуен.

Сайер повдигна едната си вежда с няколко милиметра — явно се изненада не на шега.

— И ми казваш за това чак сега?

Скаре кимна мрачно.

— Работата е там, че Линда си измисля — отбеляза той съкрушен. — Иска да се сближи с мен.

— Винаги ми действа ободряващо да узная, че на младите хора никак не им липсва самочувствие — присви очи Сайер. — Сигурен ли си?

— До снощи бях. Тя твърдеше, че нападението станало около полунощ. Не се обадила на никого. Взела си душ й си легнала. Не се свързала дори с майка си. Едва в два станала и набрала моя номер. Струва ми се странно. Защо не е позвънила веднага в полицията? А звъни на домашния ми телефон? Освен това два пъти я видях да стои на тротоара, вторачена в прозорците на апартамента ми. Не съм я питал какво прави там.

— Обаче си притеснен?

— Ами ако е казала истината? Ако убиецът наистина е нахлул в дома й?

— На мен ми звучи като пълна фантасмагория — сподели Сайер.

— Страхувам се да не сгреша.

— А как ти описа нападателя?

— Не успя. Бил висок, само това.

Сайер подпря брадичка на ръката си.

— Струва ми се абсурдно. Защо му е да насочва вниманието към себе си?

— Така е, абсурдно е. Най-добре изобщо да не се срещам повече с нея, за да се поуталожат нещата.

Скаре прокара ръка през къдриците си и те щръкнаха.

— Ти какво ще правиш? При Йоран Сетер ли ще ходиш?

— Този път ще действам безпощадно. Дори след това да получа мъмрене от началството, ще го преживея. Важното е да напреднем. Ако не е той, поне да го изключим от кръга на заподозрените.

— Не е той. Няма да извадим чак такъв късмет.

— Разбирам те. А трябва да проверим и Холдинг. Той обаче реагира с неподправено изумление, когато го осведомих за показанията на Турил от бензиностанцията. Повтори, че поел към града. Изобщо нямал представа защо Турил е видяла друго, сигурно се била объркала. Замисли се колко улики водят към Йоран. Излъга ни къде е прекарал вечерта на двайсети август. Кара червена кола, каквато Линда е видяла във Витемуен.

— Не бива да вярваме безрезервно на думите й.

— И все пак. Първо, на местопрестъплението е забелязана червена кола, вероятно фолксваген. Йоран има такава. Второ, минал е оттам в предполагаемия час на убийството. И, трето, по лицето му имаше следи от нокти.

— От кучето.

— Така твърди той. Разхожда се с чисто нови маратонки. Бил е облечен в бяла блуза и тъмни панталони. Това съвпада с описанието на мъжа, когото Линда е видяла на поляната. Прибрал се е с други дрехи. Защо се е преоблякъл? Тренира усилено. Силен е. Доколкото знаем, взема стероиди, а те нарушават емоционалното равновесие. И накрая: по думите на Ула си е взел душ в „Адонис“. Самият Йоран призна, че е влязъл в банята веднага след като се е прибрал. Какво е искал да отмие от себе си?

Скаре се приближи до прозореца. Постоя там, загледан в реката и в лодките.

— Ако греша за Линда, ще си получа наказанието — унило отрони той.

— Пробва ли да се свържеш с майка й? Ако наистина някой я е нападнал, майка й ще забележи.

— Освен това има и приятелка от Елвеста — Карен, сигурно е споделила нещо и с нея.

— Добре, ти се захващай с дамите. Справяш се отлично.

Скаре изсумтя.

— Какво става с Колберг? Кога ще го оперират?

— Утре вечер. Не ме разпитвай. Ще те държа в течение, когато аз преценя.

— Поздрави го.

 

 

Някога и Йоран Сетер е бил дете. Русокосо хлапе, което тича из подредения двор. Майка му го е гледала през прозореца, мислеше си Сайер, и му се е радвала. А вечер го е завивала. Многото мигове се превръщат в живота. Вероятно повечето са били хубави. И въпреки това се случва човек да изпадне в лош момент. Животът е нещо повече от мисли и мечти. Животът е тяло, мускули и пулс! Йоран тренираше от години. Напомпаните му мускули изпъкваха по кожата му като огромни навити на кълба въжета. За какво му бяха тези мускули, освен да вдига все по-големи тежести? Дали тренираше от суетност, или просто с времето се бе вманиачил? От какво се боеше? Какво се мъчеше да скрие под бронята от твърди като камък мускули? В къщата излая куче и Сайер мерна лице на прозореца. На стълбите се появи мъж. Скръсти ръце като пазач. Огледа Сайер без капка стеснение. Бащата на Йоран не притежаваше силата и телосложението на сина си, но със суровия си поглед и враждебната си поза излъчваше неприязън.

— Аха. Пак ли вие. Йоран е в стаята си.

Турщайн Сетер тръгна пред Сайер и го заведе на втория етаж. Отвори вратата, без да почука. Облечен в сив потник, Йоран седеше на стола. Беше бос, а във всяка ръка държеше по една гира — обли, загладена, тесни в средата, с по два диска в краищата. Йоран вдигаше ту едната, ту другата. При всяко усилие една жила изпъкваше леко на врата му. Погледна Сайер, но не спря да тренира. Инспекторът остана като омагьосан. Следеше гирите с очи, докато младежът бавно ги вдигаше и ги отпускаше. Йоран ги пусна на пода.

— Колко тежат? — поинтересува се Сайер.

Йоран го погледна.

— Всяка по десет кила. Само за загрявка са.

— И кога си вече загрял?

— Когато вдигам две по четирийсет.

— Значи имаш няколко комплекта?

— Да, с тежести от всички категории.

Стана от стола. Баща му още стоеше на вратата.

— Тези дни сте много заети — отметна глава Йоран.

Усмихваше се. Ако се страхуваше, съумяваше да го прикрива успешно. Изправяйки се, показа тялото си и веднага доби самоувереност.

— Нямам нищо против да присъствате на разговора ни — обърна се Сайер към баща му. — Но ще ви помоля да седнете.

Сетер се разположи демонстративно на леглото. Йоран се приближи до прозореца.

— Имам следния въпрос — подхвана Сайер, без да сваля поглед от гирите. — На двайсети август, когато си тръгнал от „Адонис“, си бил облечен в бяла спортна блуза и черни дънки. Дотук няма грешка, нали?

— Правилно — потвърди Йоран.

— Ще те помоля да ми донесеш тези дрехи.

Настъпи мълчание. Йоран отново вдигна гирите от земята, сякаш те му даваха сигурност. Подържа ги с обърнати нагоре длани и раздвижи леко китките си.

— Нямам представа къде са тези дрехи — равнодушно отвърна той.

— Тогава ги потърси — спокойно го подкани инспекторът.

— Майка ми се занимава с дрехите. Или са в пералнята или са прострени на въжето, откъде да зная.

Йоран вдигна рамене. Лицето му остана неподвижно.

Бащата наблюдаваше разговора от леглото, като се стараеше да не пропуска нищо. Въпросът на инспектора долетя до съзнанието му с цялата си страховитост.

— Най-напред провери в гардероба — предложи Сайер.

— Кажете ми, наистина ли имате право да искате от хората да изваждат дрехите от гардеробите си? — попита Йоран. — Без заповед за обиск, без никакви документи?

— Нямам право — призна с усмивка Сайер. — Но не е забранено да опитам.

Йоран също се усмихна. Пусна гирите върху пода. Двете паднаха едновременно и по шума от удара личеше колко са тежки. Йоран отвори гардероба и разрови небрежно дрехите, без да потърси старателно.

— Не ги виждам — заяви той. — Сигурно съм ги оставил за пране.

— Да проверим дали не са в коша за мръсни дрехи — предложи Сайер.

— Няма смисъл. Имам няколко еднакви спортни блузи и няколко чифта черни дънки.

— Колко по-точно?

Йоран въздъхна.

— Искам да кажа, че няма как да зная с коя риза и с кои дънки съм бил през онази вечер — изморено обясни той.

— Тогава ми донеси всичките.

— Не разбирам защо настоявате толкова да ви ги донеса? За какво са ви?

Йоран се зачерви. Започна да вади дрехите си от гардероба и да ги трупа на купчина върху гирите на пода. Слипове, чорапи, тениски, два чифта сини дънки, плетен пуловер и прозрачна пластмасова кутия: вътре имаше папийонка в яркочервено, от което косите да ти настръхнат.

— Няма ги тук — заключи той, обърнат с гръб.

— Какво означава това, Йоран? — спокойно попита Сайер.

— Нямам представа — промърмори младежът.

— Хайде да проверим в коша с мръсните дрехи и пералнята. После и въжетата за простиране.

— И какъв смисъл има? — тросна се Йоран.

Баща му ги наблюдаваше, стегнал мускули.

— Нямате право — отбеляза напрегнато той.

— Нямам — спокойно се съгласи Сайер. — Така е. Обаче моля за нещо съвсем просто. Всички имаме интерес да намерим тези дрехи.

— А ако откажа? — заинати се Йоран.

— Тогава няма какво да направя. Е, ще се замисля каква е причината да се съпротивляваш толкова, вместо да ни съдействаш.

Бащата явно се чувстваше неловко. Следеше разговора със спотаен гняв.

Сайер разрови купчината дрехи на пода и вдигна едната гира.

— С какво намерение сте дошли? — прикова в него поглед Йоран.

— Дойдох да изчистя името ти — простичко обясни инспекторът. — Да те извадя от кръга на заподозрените. И ти искаш същото, нали?

Очите на Йоран блуждаеха трескаво.

— Да, разбира се.

— В такъв случай е необходимо да намерим тези дрехи. Смятам, че не искам от теб нищо неизпълнимо.

Йоран преглътна.

— Ще попитаме майка ми. Прането е нейна грижа.

— Дали ще ги намери?

— Откъде да зная!

— Да не би да се страхуваш, че няма да успее?

Йоран пак се приближи до прозореца и се вторачи в градината.

— Къде беше вечерта на двайсети август? — попита Сайер с приглушен глас.

Йоран се извърна и извика разпалено:

— Това, че ти се е наложило да излъжеш, не те прави убиец!

Баща му започна да мига като попарен.

— Така е, Йоран — успокои го Сайер. — Имал съм много подобни случаи. Ако обаче мислиш за себе си, ще признаеш истината, колкото и неприятна да е тя.

— Лично е и не засяга никого — мрачно отвърна младежът. — Дявол да го вземе, защо точно аз изпадам в подобна ситуация!

Йоран изглеждаше страшно ядосан. Отвътре явно кипеше от гняв.

— За какво всъщност става дума, сине? — изправи се баща му.

— Излез — отвърна Йоран.

Баща му го изгледа изпитателно и неохотно излезе. Остави вратата зад гърба си отворена. Йоран я затръшна с ритник и се отпусна безпомощно на леглото.

— Бях в компанията на жена.

— Нормално — кимна Сайер.

Старши инспекторът наблюдаваше зорко младежа. Изпитваше към него, макар и слаба симпатия. Винаги когато стоеше пред заподозрян, който се поти и се гърчи в отчаяние, Сайер не можеше да остане напълно безучастен. Тази къща и по-конкретно стаята на Йоран обаче никак не му вдъхваха доверие. Отвсякъде лъхаше на изолираност и студ.

— Как се казва жената?

— Ако издам името й, ще си създам куп неприятности.

— По-добре да обсъждат с кого имаш интимна връзка, отколкото кого си убил.

— По дяволите, с какво го заслужих! — разпери ръце Йоран в пълно униние.

— Невинаги получаваме каквото сме заслужили — отбеляза Сайер. — Да бъдеш с жена не е престъпление. Случва се непрекъснато. Омъжена ли е?

— Да.

— И се страхуваш от съпруга й?

— Не, изобщо не ми пука. И без това са пред развод.

— Тогава какъв е проблемът?

Сайер прикова изпитателния си поглед в Йоран. По лицето на младежа се изписа сериозна борба на мотиви.

— По-възрастна е от мен.

— Случва се — небрежно кимна Сайер. — Не е нещо необичайно.

— Изобщо не смятам, че е необичайно! Просто не искам да тръгнат слухове.

— Ще го преживеете. Нали сте възрастни хора. В сравнение с убийството във Витемуен някаква си любовна афера е направо дреболия.

— Тя е на четирийсет и пет — Йоран заби поглед в земята.

— От колко време имате връзка?

— Почти година.

— А Ула знае ли?

— Не, за бога!

— Значи, докато си бил с Ула, си поддържал паралелна връзка с омъжена жена?

— Да.

— Къде се срещате?

— В дома й. Почти постоянно е сама.

— Името, Йоран.

Настъпи продължително мълчание. Най-сетне Йоран прокара пръсти през косата си и простена:

— Тя ще откачи.

— Става дума за сериозно разследване. Ще те разбере.

— Ула не е особено щедра — разочаровано процеди Йоран. — Само така изглежда. Онова, което ми липсва, си го осигурявам при друга жена.

— Което ти липсва?

— Не се преструвайте, че не се сещате за какво говоря!

— Просто искам да съм сигурен. Твое право е да бъдеш разбиран правилно от разследващия. Значи връзката ти с тази жена е била предимно сексуална?

— Да.

Лицето на Йоран се обля в гъста червенина. Въпреки това Сайер виждаше избледнелите белези от рани.

— Казва се Лилиан. Живее в швейцарската къща, която всичко одумват ехидно. Омъжена е за Айнар Сюнде — съдържателя на бистрото в центъра.

Йоран избърса потното си чело.

— На нея ли позвъни от колата?

— Да.

— В колко часа пристигна в дома й?

— Нямам представа. От „Адонис“ поех направо към къщата, без да се отбивам никъде. Шофирам доста бързо.

Поставен в ужасно конфузно положение, Йоран съвсем изгуби кураж.

— Ако си тръгнал от фитнес залата в осем, както твърди Ула, вероятно си пристигнал при Лилиан преди осем и половина?

— Не погледнах часовника.

— Това е повод за радост — утешително подхвърли Сайер.

Промяната в тона му обърка Йоран. Младежът надига на глава.

— Току-що представи отлично алиби. Дано Лилиан да потвърди версията ти.

— Дано? — Йоран прехапа устни. — Ако не го направи, значи лъже. Все пак става дума за семейна жена. Може и да откаже да признае за аферата си.

— Ще отида да я попитам.

Йоран потръпна. Сайер огледа гирите за последен път: тежки, обли, гладки. Гореше от желание да ги конфискува. Така обаче би показал явно, че е вдигнал мерника на Йоран, а за това беше още твърде рано. Младежът го изпрати по стълбите. Майката излезе от кухнята. В очите й се четеше ужас. Сайер чу как кучето стърже с нокти зад една врата и скимти.

— Какво е станало? — изплашено попита тя.

— Нищо — усмихна се Сайер.

Майката се приближи до сина си, потупа го по рамото и се зае да обира прашинките върху дрехата му. После забеляза, че е бос, и веднага извади от коридора чифт пантофи. Йоран ги обу послушно. Сайер неволно се сети за кърлинг: майката приличаше на метла, която полира леда пред краката на сина си, за да може той безпрепятствено да постигне целта си. През живота си неведнъж се бе сблъсквал с подобни случаи.

Сайер излезе на двора. Бащата на Йоран цепеше дърва. Вдигна глава, когато вратата се хлопна зад инспектора. Тялото на господин. Сетер потръпна и той се върна към работата си с рязък, презрителен замах.