Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Инспектор Конрад Сейер (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calling Out For You aka The Indian Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2017)

Издание:

Автор: Карин Фосум

Заглавие: Индийската съпруга

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: норвежка

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Цвета Германова

ISBN: 978-954-357-321-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2856

История

  1. — Добавяне

В стаята влезе мъж. Гюндер пусна ръката на Марие. Позна Сайер и неочаквано му хрумна, че всичко е било плод на ужасно недоразумение. Вероятно чантички с форма на банан се произвеждат в хиляди екземпляри. Сайер остана прав, загледан в оклюмалия Гюндер.

— Как сте? — попита инспекторът.

— Отчаян съм — погледна го обезверено Гюндер. — Казаха, че се налага да свържат тръбичката през врата й, защото вече имала рани по гърлото. Ще пробият дупка във врата й и ще я мушнат вътре. Направо не зная какво ще правя.

Двамата мъже помълчаха.

— Открихте ли брат й? — попита Гюндер.

— Не, но продължаваме да го търсим. Ню Делхи е голям град, а трябва да сме сигурни, че сме открили точния човек.

— Той не одобряваше решението й да дойде в Норвегия — печално сподели Гюндер. — Между другото, предайте му, че аз ще поема разходите по пътуването. Така е редно.

Сайер обеща да изпълни молбата му. Гюндер прокара студената си ръка по тила си.

— Нали ще ми съобщите веднага щом мога да я погреба?

— Ще отнеме известно време — поколеба се Сайер. — Първо се налага да уточним някои неща. Освен това ще трябва да обсъдите въпроса с брат й. Съветвам ви да имате предвид факта, че той може да поиска да я вземе в Индия.

— О, само това не! — Гюндер пребледня като мъртвец. — Няма да стане, ще я погребем тук, до църквата в Елвеста. Все пак тя е моя жена — угрижено натърти той. — Нося брачното ни свидетелство — за доказателство той се потупа по джоба.

— Казах го само за да ви подготвя. Ще разрешим въпроса, но може да не стане бързо.

— Тя е моя съпруга. Аз ще реша къде да я погребем.

Гюндер пламна от негодувание. Това не му се бе случвало. Едрото му тяло се разтрепери.

— Индийските традиции повеляват тялото на мъртвеца да се кремира, нали? — осведоми се предпазливо Сайер. — Каква религия изповядваше Пуна?

— Индуизъм, но не беше от най-ревностните вярващи. Тя би искала да бъде близо до мен. Сигурен съм.

Отново се смълчаха.

— Ами ако брат й реши да я вземе в Индия? Какво ще правя тогава? — отчая се Гюндер.

— Сигурно някои законови положения уреждат подобни случаи. А и вие имате права. Ще се посъветвате с юрист. Сега не мислете за това. Грижете се за себе си и за сестра си. Вече няма какво да направите за съпругата си.

— Напротив! Ще й осигуря подобаващо погребение. Ще организирам всичко. В момента съм в болнични. Затова по цял ден и по цяла нощ стоя в болницата. Все едно ми е къде се намирам. А тук имам и легло — той посочи към прозореца. — Карщен не издържа да стои тук. Карщен е съпругът на сестра ми — поясни той. — Жал ми е за него. Страхува се ужасно какво ще стане с Марие.

— И аз седях така до леглото на майка ми. Почина преди две години. През последните месеци мълчеше, вторачена във въздуха. Не ме познаваше. Ала аз си мислех: все по някакъв начин забелязва присъствието ми. Дори да не осъзнава, че съм аз, поне усеща нечие присъствие до леглото. Усеща, че не е сама.

— И какво правехте през това време? — попита Гюндер.

— Говорех си сам — усмихна се Сайер. — За какво ли не. Понякога се обръщах към нея, друг път — към себе си. Разсъждавах на глас. Тръгвах си от болницата тъжен, на и доволен, че съм я посетил, че съм направил нещо. Ако седиш и не обелваш дума, ти става още по-тежко. — Сайер погледна Гюндер. — Просто започнете да говорите за дреболии. Тук няма кой да ви чуе. Разкажете й например за Пуна. Кажете й какво ви е сполетяло.

— Не зная дали ще намеря сили — наведе глава Гюндер.

— Така ще асимилирате по-лесно случилото се. Вероятно не се интересувате от психиатрична терапия в кризисни ситуации, но разкажете всичко на сестра си, тя е най-близкият ви човек.

— Но тя няма да чуе нищо!

— Сигурен ли сте?

Сайер потупа Юман по рамото.

— Много грижи ви се струпаха на главата. Ако имате въпроси, обадете ми се. На тази визитка са написани домашният и служебният ми номер.

— Благодаря ви — кимна Гюндер.

Сайер тръгна към вратата.

— Искам да ви кажа нещо — изкашля се смутено Гюндер.

— Да?

— Излъгах ви. Имам снимка на Пуна.

— Ще ми я дадете ли?

— Ако си я получа обратно, да.

* * *

Обажданията на дежурната линия секнаха. Водещите статии, свързани с убийството във Витемуен, се стопиха до кратки съобщения. Пуна слезе от първа страница. По молба на Юман разследващите не огласиха името й, но въпреки това то се появи в пресата. Той и не очакваше друго. Сайер най-сетне имаше възможност да мисли на спокойствие. Какъв ли е този бял прах? Мислите му кръжаха, докато се взираше в закачената на стената карта на Елвеста и околността. Кръстовището до бензиностанцията „Шел“, бистрото на Айнар, бакалията на Гюнвал. Шосето край Витемуен. Поляната и езерото Нуреван. Пуна беше обозначена с червено кръстче на мястото, където бяха намерили трупа й. Всичко беше отбелязано върху картата: червеният автомобил, паркиран отстрани на пътя. Линда на велосипеда. Похитителят е идвал от центъра, съобрази Сайер. Колата е била обърната с лицевата част към Ранскуг. Не, не е задължително да е било така. Възможно е да е дошъл от другата страна. Забелязал е жената, подминал я е, после е обърнал и се е върнал. Мъжът е бил сам в колата и го е осенила идея. Разполагал е с масивен предмет. Пуна е тежала четирийсет и пет килограма, мъжът вероятно е бил двойно по-тежък. Линда, мислеше Сайер, какво си видяла? Познаваш повечето жители на Елвеста. Познаваш ли този човек? Знаеш ли нещо, което не смееш да ни кажеш?

Сайер се зае да скицира върху джобния си бележник. От самолета, през залата за пристигащи, към Колдинг, после при Айнар, накрая сама покрай пътя.

Не я видях да си тръгва. Само чух как вратата се затвори.

Дали Айнар Сюнде казва истината? Защо Пуна е излязла от бистрото му? Тръгнала е пеш с тежкия си куфар. Защото е била отчаяна? Когато поема нанякъде, човек търси изход. Норвежката природа с жълтите ниви сигурно й се е сторила много примамлива, защото е идвала от дванайсетмилионен град. По улиците в Индия гъмжи от народ и направо не можеш да се разминеш. А тук, в Елвеста, индийката е вървяла съвсем сама. Смугла жена — екзотично цвете, нещо средно между теснолистна върбовка и глухарче. Сайер излезе от стаята за съвещания и отиде в кабинета си. Извади папката от чекмеджето и започна да препрочита докладите по случая — изготвени от него и от Скаре — и свидетелските показания. Телефонът звънна. Обади се Снурасон.

— Кажи ми, че имаш добри новини — помоли Сайер.

— Белият прах е магнезий.

— Не ме бива по химия. За какво се използва?

— Не мога да кажа със сигурност какво е било предназначението на точно този прах. Приложенията му са повече от едно. Но имам няколко предположения. Ще се наложи да попитаме специалисти. По принцип магнезият се използва и в медицината, но в по-различен състав.

— Обади се, когато разбереш нещо. И се погрижи журналистите да не го надушат.

— Дадено — обеща Снурасон.

Сайер остави слушалката и затвори папката. Магнезий, замисли се той. В прахообразна форма. Що за човек носи в себе си магнезий? Някой, който работи с химични вещества. Дали магнезият ще подскаже какво работи убиецът? Сайер се сети, че Колдинг е купил акумулатор за колата си недалеч от бистрото на Айнар по времето, когато Пуна се е намирала в заведението, само на метри от него. Излезе от кабинета си и отскочи до бензиностанцията в Елвеста. Зад тезгяха стоеше Муде Бротен. Той огледа Сайер с мълчаливо любопитство и очевидно не се смути от появата на този мъж-канара̀ с прошарена коса, чиято внушителна фигура се издигаше пред него, готова да го засипе с въпроси. Повечето хора инстинктивно се отдръпваха, но Муде се облегна върху тезгяха и се загледа с любопитство в необичайния клиент.

— Тогава не бях на смяна — усмихна се закачливо той. — Както казах и на колегата ви, който се отби тези дни, във въпросната вечер не бях на работа. Ходих на боулинг. На смяна беше Турил. Тя живее отсреща. Да я извикам ли?

— Виж ти — Сайер прикова в Муде сивите си очи. — Това се казва качествено обслужване.

— Ами как иначе — продължи да се усмихва Муде. — Нали работим за „Шел“.

След две минути в бензиностанцията дойде девойката на име Турил.

— Тук е доста спокойно. Особено вечерно време. Спомням си го — разпалено заяви тя. — Зареди дизел и си купи кока-кола.

— Само това ли?

— А, и акумулатор. Зачете се във вестниците, но не си купи.

— Значи е останал тук няколко минути?

— Да, но не каза нищо. Само пообиколи.

— В колко часа излезе от бензиностанцията? Можете ли да се сетите?

— Не — провлачено отвърна тя. — Вероятно към осем и половина.

— Видяхте ли колата му, когато потегли?

— Да. Май в таксито му се качи клиент, защото лампичката за „свободно“ угасна, когато тръгна оттук.

— Клиент? Тук? Накъде пое таксито? Към града?

— Не, зави наляво, към Ранскуг.

— Тоест към Витемуен — намръщи се Сайер.

— Да.

Той погледна сериозно младата Турил.

— Сигурна ли сте, че е тръгнал наляво? А не надясно, към града?

— Ама разбира се. Нали видях мигача — Турил го погледна с бистрите си очи. — Сто процента съм сигурна.

Проклятие, помисли си Сайер. Излезе от бензиностанцията и се загледа в бистрото на Айнар отсреща. Ами ако Колдинг умишлено се е забавил в „Шел“, за да види дали Пуна няма да се появи отново на пътя? Вероятно индийката се е загнездила в ума му, още повече че е била сама и напълно безпомощна. Пуна е слязла по стълбите, дърпайки куфара си, Колдинг е потеглил след нея и пак я е качил. А в багажника на таксито е имал акумулатор. Или Турил се беше объркала? Неговата дума срещу нейната.

Непрекъснато се появяваха подобни разминавания. Турил обаче нямаше причина да крие нещо. Колдинг е седял в топлата кола с Пуна на задната седалка. Гледал я е в огледалото. Колдинг е млад, попаднал в оковите на брака, има бебе, което непрекъснато му пили нервите е плача си, разсъждаваше Сайер. Изтощен до краен предел, изваден от равновесие. Въпреки всички призиви по медиите не се бе обадил в полицията. Сайер шофираше бавно към къщи. Картините в главата му се меняха. Зачервените очи на Колдинг. Неспокойните му ръце, опипващи апарата за разваляне на пари. Хилав като сопа. Но щом е имал акумулатор, не са му били нужни мускули.