Карин Фосум
Индийската съпруга (17)

— Добре е да поговорим с него. Ако позвънилият на дежурната линия е той, ще поддаде веднага.

— Ще поддаде?

— Ще видим какво ще излезе.

— Човекът по телефона се държа странно — отбеляза Скаре. — Изрецитира показанията си като наизустен урок и затръшна слушалката. Беше изплашен до смърт.

— Защо според теб?

— Защото излъга. Твърдеше, че видял само силуета на мъжа до езерото. Сигурно е видял не само силуета, а и лицето му. И това го е изплашило. Защото вероятно го познава.

— Точно така.

Сайер се загледа във водата. Оттам излизаха мехурчета и се пукаха на повърхността. Единият водолаз изплува и пое към сушата.

— На дъното има нещо. Тежко е, ще ни трябва въже.

Хвърлиха му навито на кълбо въже и той отново се гмурна. Мъжете на сушата притаиха дъх. Сайер се взираше толкова напрегнато от брега, че му се зави свят.

— Идват. Готови са.

Две технически лица започнаха да издърпват бавно въжето. Под водата се показаха контурите на предмет. Сайер и Скаре видяха дръжката на куфар, за която бе завързано зеленото въже. Сайер затвори блажено очи. Хвана дръжката и помогна при изваждането му. Куфарът лъщеше подгизнал върху тревата. Беше стар, изработен от кафява изкуствена кожа, със стабилна дръжка. Към куфара бе прикрепена кафява папка от същата материя, на дръжката забелязаха етикет с името на собственика. Водата обаче бе размила буквите до неузнаваемост. Сайер клекна в тревата да огледа куфара. Неволно се сети за Юман.

— Колко вода е проникнала вътре? — поинтересува се Скаре.

— Много. Куфарът е стар и износен.

Сайер го вдигна.

— И колко тежи само! Изобщо не проумявам как е тръгнала с него покрай шосето.

— Откъде знаеш, че е тръгнала? Знаем, че е седнала да изпие чаша чай в заведението на Айнар. Освен него никой друг не я е видял да излиза оттам.

— Но е била убита на мястото, където я намерихме — напомни Сайер.

— Ами ако са били двама? Ако в заведението е имало още един клиент освен Пуна?

— Двамата са я нападнали, после единият е излязъл и я е очистил?

— Да, нещо такова.

Сайер прибра внимателно куфара в багажника.

— Скаре, отиваме да проверим какво има вътре. Ти иди да разпиташ приятелката на Йоран Сетер.

— Дадено, шефе — ентусиазира се Скаре.

По лицето на Сайер се изписа досада.

— Работи в парфюмериен магазин в търговския център — осведоми го Скаре. — Истинско клише: културист и нацапотена кукла. Направо по учебник.

— Тръгвай! — изкомандва Сайер.

— Защо ме пришпорваш така?

— Нали каза, че лицето му било изподрано. Провери му алибито.

 

 

Куфарът не беше заключен, а пристегнат с два опънати широки ремъка. Сайер го откопча. Катарамите щракнаха. Сайер повдигна капака. Мокри дрехи и обувки. Загледа се в екзотичните цветове: тюркоазено зелено, лимоненожълто, оранжево. И бельо. Чисто ново, подредено в прозрачни найлонови пликове. Два чифта обувки. Козметична чантичка на цветчета. Пликче с шноли в различни цветове. Четка за коса. Халат — розов, лъскав, като от коприна. Пуна бе опаковала дрехите си много грижливо! В стаята за съвещания малкото й вещи изглеждаха самотни. Разследващите, разтърсени от налегналите ги мисли, имаха усещането, че мястото на тези вещи не е тук. Пуна е искала да ги подреди в дома на Юман. Четката — върху скрина, козметичната чантичка — в банята. Обувките — в шкафа. Сигурно си е представяла как разопакова багажа си с помощта на Гюндер. Оставали са й хиляда метра до къщата му, когато е починала.

В кафявата папка намериха документите й: пътническа застраховка и задграничен паспорт. На снимката индийката изглеждаше много млада, приличаше почти на тийнейджърка. Не се усмихваше.

— Тези вещи принадлежат на Юман — предупреди Сайер. — Бъдете внимателни с тях. Само това му е останало от нея.

Мъжете кимнаха. Сайер се замисли за покойната си съпруга. Четката й за коса продължаваше да стои на лавицата под огледалото. От тринайсет години. Не би могъл да я махне оттам. Бе изхвърлил всичко останало: дрехи, обувки, бижута, чанти. Но не и четката й за коса. Вероятно Юман също ще постави четката на съпругата си под огледалото. Странно как понякога вещите придобиват такава значимост. Сайер излезе от стаята и позвъни в болницата. Оттам потвърдиха, че Юман е при сестра си.

* * *

В търговския център цареше голямо оживление. „Направо не е за вярване, че бакалията на Гюнвал оцелява“, помисли си Скаре. Огледа се наоколо да види къде е парфюмерията и я откри, притисната между магазин за прежди и ключарско ателие. Зад щанда за парфюми четеше младо момиче. Скаре обходи с поглед изобилието от шишенца, стъкленици, тубички и кутийки. „За какво са им всичките тези неща“, питаше се той. За мъжката част от клиентелата бе отредена само една скромна етажерка. Скаре хвърли бегъл поглед към продавачката:

— Какво ще ми препоръчате? Искам да ухая на нещо приятно.

Тя се приближи и го огледа с очите на професионалистка.

— „Hugo Boss“ е добър избор. „Henley“ — също. Зависи дали искате да привлечете вниманието на околните или не.

— Да, искам — разпалено я увери Скаре.

Ула взе едно флаконче от етажерката, отвори го и капна върху китката му. Скаре помириса послушно и й се усмихна.

— Я виж ти — засмя се той. — Много готино ухае. Колко струва?

— Триста и деветдесет крони — отвърна тя.

Скаре се задави.

— Не забравяйте, че за да се създаде подобен аромат, са нужни дългогодишни проучвания — вещо отбеляза тя. — Преди най-сетне да произведат перфектния парфюм, компаниите провеждат многобройни опити с цел усъвършенстване на аромата.

— М-м — съгласи се Скаре. — Ти си Ула, нали?

— Да — изненадано кимна тя.

— От полицията съм — представи се той. — Вероятно се досещаш защо съм дошъл.

Ула имаше широки рамене, впечатляващ бюст, който изглеждаше истински, и слаби дълги крака. Беше се гримирала много изкусно.

— Ще се наложи да те разочаровам — бързо реагира тя. — Не зная нищо за случилото се във Витемуен.

— Не очаквам да имаш информация, просто работим така: преобръщаме камъни, пък каквото намерим — усмихна се Скаре.

— Под мен няма какво да пропълзи — престори се на засегната Ула.

Скаре се засмя малко засрамено.

— Сигурно. Само се опитвам да се направя на интересен, но не всеки път ми се удава. Има ли къде да поговорим на спокойствие?

— Не мога да оставя щанда — тутакси обясни тя.

— Няма ли кого да помолиш да те замести за пет минути?

Ула се огледа в просторното помещение. Двете момичета зад щанда за печива нямаха работа. Ула махна на едното и то веднага притича.

— Да отидем в кафенето ей там.

Столовете се оказаха ужасни, от леярски чугун. Скаре намери решение на проблема, като седна на края на стола и се наведе напред.

— Само за твоя информация: на сегашния етап на разследването изключваме хората от кръга на заподозрените един по един. Разбираш ли? Опитваме се да научим къде са се намирали жителите на Елвеста на двайсети вечерта и какво евентуално са видели.

— Ясно, но аз не съм видяла абсолютно нищо — Ула го гледаше с очакване.

— Все пак ще ти попитам: къде беше вечерта на двайсети август?

Ула се облегна назад.

— Първо тренирах в „Адонис“ заедно с един мой познат.

— Кой е той?

— Казва се Йоран.

„Доста странно се изразява за гаджето си“, помисли си Скаре, но си замълча.

— Към осем приключихме, качих се на автобуса и отидох у сестра ми, която живее на десетина километра от Елвеста, за да гледам племенника ми. Сестра ми е омъжена и има двегодишно момченце — поясни тя.

— И колко време остана у тях?

— До към полунощ.

— А този Йоран? Той с теб ли дойде?

— Не — отсече лаконично тя. — Не ми трябва компания, за да бавя двегодишно хлапе. Гледах телевизия и се прибрах с последния автобус.

— Значи гаджето ти не беше при теб?

Тя го погледна неприязнено.

— Гадже ли? Кой казва, че с Йоран сме гаджета?

— Той.

— Нямам гадже.

Скаре подпря брадичка на ръцете си и я погледна. Ула носеше красив пръстен с черен камък.

— С Йоран Сетер не сте гаджета, така ли? — спокойно попита той.

— Бяхме — отговори тя.

Скаре долови разочарование в гласа й.

— Значи скъсахте?

— Да.

— Кога?

— На двайсети август, след тренировката. Не исках да продължаваме.

Изминаха няколко продължителни секунди, докато Скаре асимилираше информацията и смътно осъзнаваше какво означава тя.

— Ула — подхвана полугласно той, — моля за извинение, задето ще ти задам нетактичен въпрос, но трябва да разбера някои подробности около скъсването ти с Йоран.

— Защо? — учуди се тя.

— Не мога да ти обясня. Разкажи ми каквото си спомняш. Кога и как стана това?

— Защо се налага да споделям толкова лични неща?

— Сигурно си мислиш, че връзката ти с Йоран не ме засяга, но не е така.

— Нито Йоран, нито аз сме свързани по някакъв начин със случая. Нямам желание да отговарям на въпроса ти.

Ула се затвори в черупката си. Скаре се мъчеше да изкопчи малко информация.

— Не е нужно да се впускаш в подробности. Накратко ми разкажи какво се случи.

Прикова сините си очи в зелените очи на девойката! Този трик обикновено действаше безотказно на жените. Ула също не направи изключение.

— Бяхме заедно около година. Ходехме да тренираме в „Адонис“. Понякога аз пропускам тренировките, но Йоран ходи винаги по три пъти седмично. Взема ме от работа с колата и отиваме заедно в залата. Спортуваме няколко часа и се прибираме. Вечерта на двайсети август вече бях решила да скъсам с него. Само изчаквах да приключи тренировката. Двамата отидохме да се преоблечем в съблекалните. Ужасно се боях да му кажа — призна тя. — Поколебах се дали да не изчакам по-подходящ момент, но то просто ми се изплъзна. Срещнахме се на изхода, както обикновено. Той си купи кока-кола, аз — спрайт. Постояхме отвън, докато си изпием безалкохолното. И аз внезапно му казах, че искам да скъсаме и да се прибера с автобуса.

Мислите на Скаре се разлетяха във всевъзможни посоки.

— Ула, с какво беше облечен Йоран след тренировката? Спомняш ли си?

— Ами какво беше — подвоуми се тя. — Бяла спортна блуза с яка. И черни дънки „Левис“. Обикновено така се облича.

— Как реагира на решението ти?

— Пребледня като платно. Ала нямаше какво да направи. Така или иначе скъсахме. Не обели дума. Веднага се качи в колата.

— Каза ли ти къде отива?

— Не. Обади се на някого по мобилния си телефон. После потегли бясно, гумите изсвириха.

— Ула, ще се наложи пак да се видим. Не се притеснявай, нали?

— Добре — сериозно кимна тя.

— Свободна си да се върнеш зад щанда.

Скаре напусна търговския център и се качи в колата си. Започна да барабани с пръсти по волана. Йоран Сетер не е ходил с Ула да гледат племенника й. Тя е скъсала с него. Отхвърлила го е. На връщане Йоран е минал покрай Витемуен. Возил се е сам в червения си „Голф“. Бил е облечен в бяла блуза.