Карин Фосум
Индийската съпруга (24)

— Здравей, Марие — Гюндер се вгледа в безжизненото й лице. — Днес съм в лошо настроение — смръщи вежди той. — Едно нещо ще ти кажа. Журналистите са като плъхове. Намерят ли пролука, тутакси се шмугват. Вчера се обадиха осем пъти. Представяш ли си! Повечето бяха жени и се преструваха на много загрижени. Благи като просякини. Вече всички знаят, че Пуна е идвала при мен.

Опитваха се да ме убедят колко важно е да поговоря с тях, за да публикуват истинската история. Така или иначе щели да напишат статия по въпроса. Не че били жадни за сензации, просто такава им била работата. Хората се интересуват живо от подробности за съдбата ви — вашата и на индийската ви съпруга, казаха те. Искат да знаят коя е и къде е отивала. Тревожат се какво ще стане с вас. Ей такива работи разправят, Марие. До къщата сме, може ли да влезем, попита ме една. Затворих й. Обадиха се и от някакъв вестник. После от друг и така до безкрай. Позвъниха дори на вратата. Отворих и какво да видя — насреща ми жена с букет цветя и огромна камера. Направо не повярвах на очите си. Излагате се ужасно, казах й. Как не ви е срам? И затръшнах вратата под носа й. Изгасих осветлението и дръпнах завесите пред прозорците. Грубиянството не ми е в характера, но вече не съм същият… Днес времето е ужасно. Добре че къщата ми е на високо. Няма поражения, само подът в мазето е влажен. Не съм се чувал с Карщен и не зная какво е положението у вас. Сега имам да ти говоря за по-важни неща. Най-сетне се срещнах с брата на Пуна. Казва се Шираз Бай. Голям чудак! Слаб като клечка с гарвановочерна коса като на Пуна. Много си приличат, но шуреят ми не е красив като нея, разбира се. Позволи ми да я погреба в Елвеста. Изпитах неописуемо облекчение, Марие. Понеже аз я накарах да дойде в Норвегия, където я сполетя това нещастие, ще се грижа за гроба й през годините, които ми остават. Подозирам, че брат й е доволен от договорката ни. За него беше важно аз да поема всички разходи. Лесно ни е на нас да говорим, живеем в една от най-богатите страни на света. Шираз работи в памуко-тъкачна фабрика и вероятно му; плащат колкото да преживява. Да не забравя: според слуховете полицията подготвя арест. Заподозрян е един младеж от Елвеста на име Йоран, не зная дали го познаваш. Син е на Турщайн и Хелга. Деветнайсетгодишен. Нямам представа какво са си въобразили полицаите. Йоран си има сериозна приятелка — хубаво, свястно момиче. Родителите му са почтени хора. Истината обаче е, че не ме е грижа. Не ме разбирай погрешно: искам виновникът да си получи наказанието. Но не желая да узнавам кой е и как изглежда. Това ще ми само донесе кошмари. Лицето му ще ме преследва в мрака и така нататък. Искам само да погреба Пуна, да засадя цветя на гроба й. Есента приближава с пълна сила. Опасявам се, че експертизите ще отнемат много време и преди разследващите да са привършили, студът ще е настъпил. Какво според теб ще каже свещеникът? Пуна беше индуистка. Сигурно има определени правила, които трябва да се спазят в такива случаи. Ще поискам да я положат в гроба на мама. Когато някой ден се отървеш от тази пуфтяща машина, ще те заведа и ще ти покажа къде почива съпругата ми, пък ако ще да тикам инвалидната ти количка дотам. Наложи ли се, няма да ми струва нищо да бутам количката ти. Колкото до Карщен, не съм толкова сигурен. Прощавай за откровеността, но ти заслужаваш нещо по-добро. Казвам ти го високо и ясно, макар да не ме чуваш. Може пък да има някаква, макар и минимална вероятност, думите ми да стигнат до съзнанието ти. Ами ако останеш толкова обидена от мнението ми, че се събудиш от възмущение?

* * *

Скаре шофираше, а Сайер разсъждаваше на глас.

— Ако Йоран наистина е бил при тази жена по време на убийството, значи показанията на Линда за червения „Голф“ не ни вършат работа.

— А възможно ли е да е сколасал и за двете неща?

— Не е изключено — подвоуми се Сайер. — Но дали човек би потърсил компания след подобно деяние? По-вероятно е да се свре в миша дупка.

— Дали омъжена жена на четирийсет и пет ще си признае, че е имала връзка с деветнайсетгодишен тийнейджър?

— В началото — не.

— Нали уж нямаше да пожалиш никого? Май биеш отбой, Конрад.

— Ще се науча да действам по-безкомпромисно.

 

 

Лилиан Сюнде блесна пред тях в цялото си великолепие. Нещо в появата й подсказа на Сайер, че вече ги е видяла през прозореца и се е подготвила добре. Лилиан се държеше превзето и се мъчеше да се престори на учудена. Закри уста с ръка.

— О, боже мой! Да не би да идвате във връзка с убийството?

Двамата мъже кимнаха. Лилиан изглеждаше чудесно, макар и малко понатруфена. Носеше прекалено много грим и бижута, а от отворената врата ги лъхна смесица от аромати, които не си подхождат. „Даже Ула проявява повече вкус“, помисли си Скаре и за миг заби поглед в стълбите. Домакинята ги покани в голямата къща. Коридорът — по-голям от хола в дома на Сайер — беше облицован с шахматно наредени каменни плочи в черно и бяло. Към втория етаж се виеше широко стълбище. Лилиан Сюнде се качваше пред тях и токчетата й тракаха на всяко стъпало.

— Явно не сте събрали съществени доказателства по случая, щом сте опрели до мен — полюбопитства тя.

— Нямам намерение да губя нито вашето, нито нашето време — изкашля се Сайер. — Трябва да зная къде прекарахме вечерта на двайсети август.

Влязоха в просторния хол на втория етаж. В единия край имаше екзотична мебел: хлътнал в пода диван. Досега Сайер не бе виждал подобно нещо и остана очарован. Все едно влизаш в пясъчник.

Лилиан Сюнде разшири очи от изненада.

— Аз ли? На двайсети август? Тогава ли стана убийството?

— Да.

Сайер откъсна очи от дивана и я погледна.

— Трябва да си помисля малко — смръщи вежди тя. — Какъв ден от седмицата се падаше двайсети август?

— Петък.

— А, да. В петък винаги ходя на акупунктура в града. Страдам от… все едно от какво, но процедурите ми помагат. После пазарувам хранителни продукти и така нататък. Вероятно на двайсети съм била на фризьор. Боядисвам си косата всяка седма седмица — усмихна се тя. — А после… — изведнъж млъкна. Сякаш внезапно си спомни какво е правила и усмивката й се стопи. — Тогава гледах филма по телевизията. — Позамисли се и подпря бялото си чело на дланта си, за да избегне изпитателите им погледи. — Американски филм. Не си спомням заглавието. Продължи дълго. Цяла вечер стоях пред екрана.

— Кой беше при вас? — тихо попита Сайер.

— С мен? — тя го погледна втренчено. — Никой. Бях сама. Децата са големи и вечер не са си вкъщи. А колкото до мъжа ми…

— В заведението ли беше?

— Да. Рядко се прибира преди дванайсет. А в събота остава и до два през нощта.

— Налага се да ви разпитам за един човек — обясни Сайер.

Обзе го редовното в такива случаи неприятно усещане. Лилиан Сюнде му стана симпатична. Хубава и много приятна жена, която вероятно няма повод да се чувства гузна. Засега.

— Познавате ли Йоран Сетер?

Очите й пак се разшириха.

— Йоран Сетер? Зная кой е, но не го познавам лично.

— Той твърди, че е прекарал вечерта на двайсети август с вас. Тук, в тази къща.

Тя се облещи като дете, което е видяло нещо страшно. После примига объркано.

— Йоран Сетер? В дома ми?

— Според него от около година имате сексуална връзка.

Тя поклати невярващо глава. Започна да снове напред-назад, като размахваше напрегнато ръце.

— Какви ги говорите, боже мой?

— Вярно ли е, или не? — безжалостно настоя да получи отговор Сайер.

Понеже водеше разпита и беше зает предимно с внимателното формулиране на въпросите, старши инспекторът се надяваше Скаре, от своя страна, да се съсредоточи върху поведението й и да не изпуска нито една подробност.

— Той не е стъпвал в къщата! Освен ако не е идвал при децата ни, но се съмнявам. Какво ще търси тук?

— Нали ви казах. Имате ли връзка с него?

Тя не можеше да отпусне ръцете си. Нервно подръпваше косата си — боядисана в тъмно медночервено и събрана на кок. Няколко къдрици висяха свободно. Вдигнатата събрана коса й придава порядъчен вид, но палавите кичури говорят за разкрепостеност, прецени Сайер.

— Откровено казано, нямам представа защо ви е наговорил подобни неща. Омъжена съм.

— Но ви предстои развод. Правилно ли съм разбрал?

Тя забели очи с досада — нима полицаите знаят всичко?

— Да! Но това не означава, че по цял ден лудувам с хлапета на възрастта на децата ми!

— Йоран е на деветнайсет.

— Знаете ли аз на колко съм? — заядливо попита тя.

— На четирийсет и пет.

Тя отново направи няколко крачки.

— Нищо не разбирам — призна тя стресирана. — Защо му е на Йоран да говори такива неща?

— Може би защото са истина?

Сайер видя как през главата й минават разнопосочни мисли.

— Вижте — подхвана спокойно той, — някои подробности от показанията на Йоран, свързани с въпросната вечер, ни доведоха при вас. Ако потвърдите, че е бил при вас и ни разкажете как се е държал, ще подпомогнете хода на разследването. Помислете си добре, преди да отговорите. Вашите думи може да се окажат съдбоносни за нечие бъдеще.

Лилиан погледна Сайер, после Скаре и пак започна да снове нервно из стаята.

— Да не би да твърдите, че моят разказ ще спаси кожата на Йоран? — недоверчиво попита тя. — Той замесен ли е в убийството?

— Нали уж не го познавате?

— Не го познавам, но това си е сериозна работа.

Сайер спря върху нея изпитателния си поглед.

— Да не би да сте изправена пред дилемата „свободата на Йоран или честта ми“?

Тя тръгна към кухнята, наля си чаша вода от чешмата и я изпи права.

— Признавам, веднъж отидох с една приятелка на заведение в града. Йоран беше там с неколцина младежи. Потанцувахме и пофлиртувахме. Нищо сериозно. Сигурно си е втълпил разни фикс идеи и ги е развил във въображението си. Вероятно потребностите му не му дават мира. Освен това тренира постоянно и е направил огромни мускули.

— Значи това сте го забелязали? — веднага попита Сайер.

Тя се изчерви и се извърна.

— В думите на Йоран няма нищо вярно, така ли?

Тя го погледна втренчено.

— Не, няма.

Сайер й подаде визитката си.

— Това е телефонният ми номер. Ако се сетите за нещо. Впрочем, за какво ставаше въпрос в американския филм, който сте гледали на двайсети?

— За нещастна любов — кисело отвърна тя. — За какво друго?

* * *

Новината за ареста на Йоран Сетер порази Гюнвал. Все едно някой му удари шамар. Името на Йоран не се споменаваше, но съдържанието на статията подсказва достатъчно: деветнайсетгодишен младеж, който живее с родителите си на няколко километра от местопрестъплението; вдига тежести, работи в дърводелско ателие и кара автомобил, съвпадащ с описанието на очевидеца. Гюнвал пиеше кафе, стиснал вестника в ръка. Не може да бъде. Познаваше Йоран като енергичен и привлекателен младеж със сериозна приятелка, горди родители, стабилна работа и добри приятели. Освен това Гюнвал видя как не Йоран, а друг хвърли куфара в езерото.

Статията го хвърли в смут. Наведе очи към дебелото куче под масата:

— Йоран ли беше? — попита го той.

Бийгълът вдигна глава и наостри уши.

— Не, Айнар Сюнде хвърли куфара във водата.

Гюнвал се сепна. Беше го изрекъл на глас и неволно погледна през рамо. Поляната се виждаше между тъмните стволове на елите. По това прекрасно райско местенце не се забелязваше и следа от ужасното престъпление. Дъждът отми всичко. Кръвта от пребитото женско тяло попи в пръстта. „Редно е да се обадя в полицията, мислеше разтревожен Гюнвал. Поне да ги предупредя, че куфарът е изхвърлен в езерото. Няма нужда да споменавам името на Айнар, само ще оневиня Йоран. Нищо не разбирам.“ Гюнвал отново се зачете във вестника. Препрочете статията два пъти. Противоречивите му обяснения къде е прекарал вечерта на убийството и неспособността му да докаже твърденията си насочили подозренията срещу него. Освен това полицията иззела веществен материал за проверка. Бедничките Турщайн и Хелга, съжали ги Гюнвал, ужасно е да ти ровят из къщата. А кой знае как щяха да ги одумват в бистрото. Гюнвал не се занимаваше със сплетни. Беше на години, а и предпочиташе да си пие сам „Eau de Vie“ пред телевизора. „Йоран обаче е невинен и полицията ще открие истината и без моя помощ“, утешаваше се той. Или пък не? Обстоятелствата не налагаха да се обади веднага. Първо искаше да обмисли как да формулира сигнала си. Гюнвал държеше всичко, казано от него, да е истина. Нямаше никакво намерение да издава името си. Отнесе чашата си на плота и завърза кучето. Стана време да отиде в бакалията. Най-много да продаде четири кутии с мляко, един хляб и, ако му излезе късметът, каса бира. Гюнвал отвори бакалията и внесе купчината вестници. Отново се загледа в заглавията. Обзе го смесица от гордост и тревога: само той знаеше, че виновникът не е Йоран. „На млади години да съм позвънил хиляда пъти досега, помисли си той. Сега обаче трябва да си гледам здравето. Нали скоро ще се пенсионирам.“

 

 

Седнала в кухнята по халат, Линда изслуша новините по радиото. Поклати глава. Не, не е Йоран. Освен ако полицаите не знаят нещо повече. Линда разтри тила си. Продължаваше да я боли. Непрекъснато се тъпчеше с болкоуспокояващи, но не й помагаха. Усещаше се като обвита в мъгла, която я правеше недосегаема за останалите. В мъглата имаше място само за Якоб със сините очи. Светът се разми, а образът на Якоб стана кристално ясен. От време на време Линда разговаряше с него. Чуваше ясно гласа му.

 

 

Гюндер извади вестника от пощенската кутия и прочете заглавието. Постоя, вперил в статията безизразни очи. Усещаше единствено умора. Толкова много шум, мислеше си той. Май всички трябва да затворим магазините и фирмите и да си отдъхнем веднъж завинаги. Замъкна се към къщи и седна да чете.

 

 

Муде на бензиностанцията отдели на клиентите си повече време, защото всички искаха да споделят мнението си по случая. Не след дълго селото се раздели на две: едните смятаха Йоран за невинен, а другите заклеймяваха безжалостно постъпката му. Остана и трета, по-скромна брой група от хора, които вдигаха безучастно рамена, докато очите им шареха неспокойно. Бяха достатъчно умни да си траят и достатъчно далновидни да не забравят, че един ден ще удари часът на разплатата.

* * *

В Съдебната палата се подготвяха за първия разпит. Йоран вървеше с вдигната глава. Мислеше за лицето на майка си на прозореца. Баща му, напълно онемял, гледаше с очи, почернели от съмнения. Той така и не се научи да споделя чувствата си. Майката хлипаше като дете! Старши инспекторът вървеше пред него, мълчалив и сив като стена. Колко странни процедури трябва да мина, чудеше се Йоран. Всичко му се струваше нереално. Полицаите обаче се държаха приветливо. Никой не би го ударил, беше сигурен. По коридора ги преследваше цяла гвардия от журналисти. Йоран не правеше опити да се крие, крачеше спокойно и решително. Съобщиха му, че адвокатът му ще пристигне всеки момент.

— Вече се вози в таксѝ с документите по случая на коленете си — увериха го полицаите. — Понеже ще ръководя защитата ти, е важно да му се довериш.

Защо говорят така? Йоран се мъчеше да съобрази кое от цялата тази нереална ситуация е истина. Кое от събрания доказателствен материал го доведе тук? Служителите на реда вървяха забързано, нетърпеливо. От време на време спираха за миг, защото от страничните врати изскачаше полицай с още книжа. Йоран ги изчакваше, спираше и той. После пак тръгваха. Тръгваше и той. Устата му пресъхна. В каква стая го водят? Необзаведена, с ослепителна светлина? Дали ще го оставят насаме с разпитващия, или ще присъства и свидетел? Йоран беше гледал безброй филми по темата. В ума му се заредиха откъслечни картини на крещящи мъже, които удрят с юмрук по масата и задават едни и същи въпроси на заподозрения, изтощен от недохранване и недоспиване. Още веднъж. Започваме отначало. Какво се случи, Йоран?

Краката му се подкосиха. Обърна се и погледна назад. Още полицаи. Е, нали са на работа, успокои се той. Телефоните пискаха. Не след дълго информацията за случилото се ще плъзне из цялата страна. Ще го съобщят по радиото и в дневния бюлетин. През целия ден новината ще тече в бялата лента в долната част на екрана. Йоран нямаше представа, че в същия момент трима полицаи претърсват щателно чекмеджетата и шкафовете в стаята му. Иззеха всички дрехи, ботуши и обувки за доказателствен материал по случая. Целият му живот изчезна през вратата на родния му дом. Майка му изтича зад къщата и застана под дъба, вглъбена в молитва. Баща му, изправен като войник на стълбите, зяпаше злобно минувачите. Полицаите претърсиха и коша с мръсните дрехи в мазето. Разровиха купчината писма в кухнята, макар че Йоран не получаваше друго, освен фиша за заплатата си в началото на всеки месец.

Той не знаеше как изглежда адвокатът му, но го търсеше с очи. А когато най-сетне се появи, Йоран изгуби всякаква надежда. Слабичък мъж с прошарена коса и очила със старомодни рамки. Скучен сив костюм. Дебела папка под мишницата. Приличаше на човек, който е затрупан с работа и не му остава време да се нахрани на спокойствие и да поспи. Със сигурност не спортува, помисли си Йоран, виждайки ръцете му, по-хилави от ръцете на Ула. Предоставиха им стая и ги оставиха насаме. Йоран се помъчи да се отпусне.

— Държиш ли се, доколкото е възможно предвид обстоятелствата? — попита адвокатът и отвори папката.

— Да.

— Имаш ли нужда от нещо? От храна? От напитка?

— Една кока-кола ще ми дойде добре.

Мъжът подаде глава в коридора и извика да донесат една кока-кола.

— И да е студена! — добави той. — Казвам се Роберт Фрис. Наричай ме Роберт.

Стисна ръката на Йоран делово и енергично.

— Най-напред, преди всичко останало: отрече ли категорично да си виновен във връзка с убийството на Пуна Бай?

— Коя? — изненада се Йоран от чуждестранното име.

— Жената, убита във Витемуен, е индийка. Името й бе Пуна Бай.

— Невинен съм.

— Знаеш ли нещо, каквото и да е, за това убийство? Например кой би могъл да го извърши?

— Не.

— Ходил ли си близо до местопрестъплението по друг повод? Възможно ли е да си оставил там по невнимание лични вещи?

— Не — Йоран потърка челото си.

Фрис не сваляше от Йоран втренчения си поглед.

— В такъв случай смятам за своя задача да се боря за оправдателната ти присъда. От огромно значение е да ми разкажеш всичко и да не премълчаваш нищо, което прокурорът впоследствие би извадил от ръкава си.

Йоран го погледна несигурно.

— Нямам какво да крия — категорично заяви той.

— Добре. Не е изключено обаче с времето да си спомниш нещо. Сетиш ли се, незабавно ми го съобщавай. Имаш право да говориш с мен, когато пожелаеш. Възползвай се. В момента работя по няколко случая, но при необходимост ще впрегна всичките си сили, за да се отзова веднага.

— Казах цялата истина на разследващите.

— Чудесно.

Донесоха кока-колата за Йоран. Той отпи няколко пъти. Студената течност боцкаше езика му.

— Длъжен съм да те попитам дали осъзнаваш колко тежко обвинение се подготвя срещу теб. Уличен си в убийство при утежняващи вината обстоятелства.

— Осъзнавам го — кимна Йоран леко разколебан: подобно нещо му се случваше за пръв път и той се чувстваше объркан в непознатата територия.

— Утежняващите вината обстоятелства означават, че има вероятност да ти наложат допълнителна присъда до две години заради физическото насилие над жертвата. Подобни случаи събуждат агресивността на полицаите. Ще искат да бъдеш настанен във временния арест, а докато си там, ще съберат нужния доказателствен материал, за да повдигнат обвинение в съда. Ти ще имаш право на кореспонденция и регламентирани посещения.

— Нима се налага да остана тук? — отрони Йоран.

Очакваше, че ще го разпитват няколко часа, ала се надяваше надвечер да го пуснат. В заведението на Айнар щеше да гъмжи от народ. Йоран искаше да се включи в компанията, да чуе какво ще кажат. Обзе го паника. Отпи неспокойно от кока-колата.

— Ще се опитат да те сломят — предупреди Фрис. — Не го забравяй. Преди да отговориш, преброй до три.

Йоран го гледаше с недоумение.

— Ще се помъчат да те извадят от равновесие. Важното е да не се поддаваш на провокациите им, дори да чувстваш крайно изтощение. Лесно ли губиш контрол?

— О, доста съм издръжлив — опери се Йоран и демонстративно се поизправи на стола, за да се видят големите му бицепси.

— Не говоря за мускули — поклати глава Фрис. — А за това горе — и посочи главата си. — Мъжът, който ще води разпита, няма право да те удря. Няма дори да се опита, познавам го. Но ще изпробва всички останали разрешени от закона методи, за да изтръгне самопризнанието ти. За него значение има само да признаеш за убийството, а не дали си виновен.

Йоран впери ужасените си очи във Фрис.

— Нямам причина да се страхувам — отвърна младежът, ала гласът му се разтрепери, докато стискаше до пръсване чашата с кока-кола. — Все пак имам алиби — додаде Йоран. — Тя е надежден свидетел. Само да не се отметне в последния момент. Впрочем, ако са били при нея, не разбирам какво правя тук.

— За Лилиан Сюнде ли говориш? — намръщи се Фрис.

— Да — Йоран се слиса колко много неща са научили полицаите и адвокатът в рамките на толкова кратко време.

— Тя отрича да си бил при нея — осведоми го Фрис.

Йоран облещи очи от изненада. Цветът се отдръпна от лицето му. Скочи от стола и заудря с юмруци по масата.

— Дяволите да я вземат! — изкрещя той. — Проклета дърта чанта! Доведете я и ще разберете каква е истината! Познавам тази жена повече от година, а тя ще разправя…

Фрис се изправи и бутна Йоран да седне на мястото си. Младежът млъкна.

— Забрави да преброиш до три — тихо го подсети адвокатът. — Едно такова избухване в съда е достатъчно да те сметнат за роден да убиваш. Осъзнаваш ли колко сериозно е положението?

Йоран дишаше тежко и стискаше здраво плота на масата с две ръце.

— Бях при Лилиан — прошепна той. — Щом твърди нещо друго, значи лъже. Само да знаете колко много зная за нея! Какво й харесва и какво не. Какви пози предпочита.

Как изглежда тялото й до последната подробност. Зная всичко това!

— Лилиан рискува да изгуби много, ако признае за аферата ви — тихо отбеляза Фрис. — Например достойнството си.

— Тя няма такова — гневно реагира Йоран.

По бузата му се търколи издайническа сълза.

— Хората ще се питат защо си поддържал връзка с Ула Мьорк, като същевременно си посещавал редовно Лилиан в продължение на година.

— Това не е престъпление.

— Да, но хората имат нужда да разберат що за човек си, как разсъждаваш и как действаш. Непременно трябва да имаш обяснение за поведението си, ако те попитат, а това ще се случи, вярвай ми. Като начало предлагам да обясниш на мен защо си постъпил така.

Йоран го гледаше удивен. Какво толкова има за обяснение? Ами че то си е ясно като бял ден. Две жени са за предпочитане пред една, освен това са и различни по характер. Ула изглеждаше като перфектната приятелка, но искаше постоянно да става по нейната. Все нещо й пречеше. Лилиан винаги беше готова за секс. Не му се налагаше да я държи за ръка или да я води на ресторант. Ула искаше постоянно да я глези и обгрижва. Само ако я ухажваше, получаваше каквото иска; утоляваше накипялата си страст — впрочем единствената причина мъжете изобщо да си намират сериозна приятелка.

— Йоран, не смяташ ли, че интимната връзка включва нещо повече от сексуален контакт?

Йоран го погледна унило.

— Първоначалното влюбване изчезва — изморено обясни той. — И то доста бързо.

— А любовта? — попита Фрис.

Йоран се усмихна скептично.

— Момче — подхвана назидателно адвокатът, — съдебните заседатели ще очакват да се отнасяш сериозно към връзката си с Ула. Може ти да не си изживял любовта, но това не означава, че тя не съществува.

Йоран заби обезсърчения си поглед в масата.

— Заседателите трябва да чуят колко силно обичаш Ула. Ще представиш Лилиан като глупава забежка и би дал всичко, за да я поправиш. Важно е да наблегнеш, че си бил у Лилиан във вечерта на убийството. Така си казал на полицаите и ще се придържаш към първоначалната си версия.

— Разбира се. Това си е самата истина.

— Ула е скъсала с теб след тренировката в „Адонис“. После си отишъл направо при Лилиан. Така ли да разбирам?

— Точно така. Първо й звъннах да проверя дали си е вкъщи.

— Ядоса ли се на Ула?

— Малко се подразних. Тя непрекъснато къса с мен. Не знаех какво й е хрумнало този път. Проклети момичета, казват ти едно, а после…

— Успокой се, Йоран, овладей се!

Младежът отново понижи глас.

— Не съм убил жената във Витемуен. В момента съм ужасно объркан и бъркам часове и дати, но едно нещо зная със сигурност: не съм я убил аз! По пътя до къщата на Лилиан не срещнах жива душа.

Изведнъж му се зави свят. Не му се беше случвало.

— Разпита ще ръководи Конрад Сайер — продължи Фрис. — След час ще дойде и ще те отведе. Разпитът ще продължи дълго. През първите няколко дни ще се опита да спечели доверието ти.

— През първите няколко…

— Не забравяй да дишаш. Няма за къде да бързаш, Йоран, трябва да си изиграеш картите достойно и спокойно. Изгубиш ли самообладание, Сайер ще те атакува веднага. На пръв поглед ще ти се стори дружелюбен и уравновесен, но те е взел на мушка. Смята, че ти си убил индийката. Разбил си главата й на парчета, защото си побеснял заради разочарование в собствения си живот, което няма нищо общо с нея. Не ти харесва жените да те отхвърлят, нали, Йоран?

— Мамка му, на теб да не би да ти харесва? — избухна младежът и затвори очи. — Похарчих хиляди крони за Ула, водех я, където пожелае, купувах й подаръци. Навсякъде плащах аз, на кино, в кафенетата, макар тя да работи. И въпреки всичко спря да ми пуска.

— Няма как да изпратим сметките за разходите на старите си приятелки, нали?

— Ако можех, щях да го направя — разпалено го увери Йоран.

— Обичаш ли я?

Йоран преброи до три.

— Бях свикнал с нея. След толкова дълго време.

Фрис вдигна глава към прозореца, сякаш за да намери изход.

— Свикнал си с нея, с присъствието й. А когато те е напуснала, си се почувствал предаден. Така ли е?

— Да, но се виждах и с Лилиан.

— Изпитвал ли си желание да удряш?

— Никога не съм посягал на Ула! — извика Йоран. — Нито веднъж. Тя ли ви каза такова нещо?

— Не. Полицаите ще твърдят, че си пребил друга жена, за да се освободиш от агресията си. Случайно си се натъкнал на Пуна и си я убил. Била е лесна жертва: сама в непозната страна, дребна, крехка. — Фрис извади бележник и химикалка. — Разкажи ми как прекара двайсети август от сутринта, когато си се събудил, до вечерта, когато си легнал да спиш. Опиши ми какво си правил във всеки час от деня. Нужен ми е подробен поглед. Старай се да не пропускаш нищо. Не бързай.

— Нали полицаите ще ме питат същото?

— Да. Нека поясня: гледай двете ти версии, пред мен и пред тях, да не се разминават. Разбираш ли?

— Бях при Лилиан — прошепна Йоран.