Алистър Рейнолдс
Домът на слънцата (38)

Глава тридесет и първа

Корабът на Чарлък първи навлезе в обхват за атака срещу „Сребърни крила на утрото“. С комуникационен лаг от светлинни минути между „Дребен флирт“ и трите кораба от водещата ескадрила нямаше какво друго да направим, освен да се съберем около холографския екран и да гледаме как се разиграват серия събития, които вече се бяха случили. Безпомощни бяхме да променим каквото и да е в изхода от случилото се; все пак имахме чувството, че би трябвало да е възможно да се пресегнем през ограденото със синьо пространство и да преместим фигурите, все едно не са нищо повече от икони в стратегическа игра. Съзнанието ми се люлееше между убеждението, че предприетото от нас е единственият възможен курс на действие, и горчивата увереност, че всеки момент ще стана свидетел на смъртта на моята любовница и най-близка приятелка, и при това съм съучастник в решението да я убием.

— Не е нужно да гледаш — предложи ми Бетъни. — Върви да изчакаш на друго място. Ще те повикаме, когато свърши!

— Ще остана, ако нямаш нищо против.

— Разбира се. Но искаме да си наясно, че няма да се разсърдим, ако се оттеглиш.

Имагото на Орич се пресегна да допре несъществуващата си ръка до моята.

— Това е трудно за всички ни, тя е наша сестра. Но не мога да си представя какво ти е на теб!

— Пърслейн може да се грижи за себе си — казах, но думите ми прозвучаха кухи, сякаш аз бях онзи, който се нуждае от убеждаване.

— „Сребърни крила“ пулсира с импаса си — обади се Чарлък. — Псевдотягата намалява, както очаквахме!

Пулсациите даваха на „Сребърни крила“ определена защита, но в нея все пак имаше цепнатини — паузите между фазираните във времето ребра, които можеха да бъдат пронизани с добре прицелена рапира.

Корабът на Чарлък се наричаше „Стоманен бриз“. На бойния екран беше изобразен като жълта стрела със затъпен връх, която приближаваше „Сребърни крила“ скъсявайки дистанцията от десетки хиляди на просто хиляди километри.

— „Бризът“ фазира оръдията си — осведоми ни Чарлък, оглеждайки лентите с икони и числа, съпътстващи кораба му. — Синхронизира гама-оръдията си за удар през импаса на Пърслейн… — извърна се да ни погледне с гордо изражение. — Добре е обучен — прави точно каквото щях да сторя и аз, ако бях на борда и го управлявах в реално време!

— Имаме попадение — обяви Агримъни, щом обозначаващите „Сребърни крила“ числа рязко се промениха. — Значително стопяване на обшивката и йонизация… Мисля, че изстрелът ти улучи, Чарлък!

Дяловекът се ухили:

— Гама-оръдието зарежда за нов изстрел. Задържа синхронизиран с импаса прицел. Стреля!

— Вторичен йонизационен фокус, три километра към кърмата спрямо първия. Две сериозни попадения… — Агримъни погледна очаквателно към нас и вдигна свития си юмрук. — Успяваме! Корабът не прави опити да се защити. Роботите очевидно не разполагат с достатъчен контрол.

— Не разчитай на това — промърморих под нос.

„Стоманен бриз“ може и да беше вдлъбнал няколко кратера в обшивката на „Сребърни крила“, но числата до нея не показваха намаляване на ускорението или ефективността на импаса в сравнение със стойностите отпреди началото на атаката.

— Оръдието зарежда — отчете Чарлък. — Поддържа синхронизация на прицела. Прицелва се в епицентъра на двигателя. Стреля…

След няколко секунди Агримъни обяви:

— Няма следи от попадение. Няма щети извън рамките на първите две попадения.

— Сигурно „Крилата“ се е прехвърлил на друга фаза — констатира Бетъни. — „Бризът“ трябва да компенсира и да се пренастрои!

— Дай му време — отвърна Чарлък. — И преди се е справял с такива проблеми. Просто му трябват няколко секунди да сглоби предвидим модел за промените на честотата и фазата и ще бъде в състояние да пробие отново. Гама-оръдието зарежда. Стреля…

— Няма промяна в статуса на щетите — обади се Бетъни. — „Крилата“ явно фазира по-бързо от твоя синхронизатор на прицела.

— Дай му време. Трябва да избистри модела си!

Но когато „Стоманен бриз“ стреля отново, все още нямаше знак, че е намерил достъп през защитата на „Сребърни крила“. Импасът попиваше без усилие гама-лъчите, използвайки част от тази енергия за собствените си цели и излъчвайки останалата обратно в Космоса на дълги, къкрещи чинелни трясъци от понижени по спектъра рентгенови лъчи. Стиснах по-здраво перилото, когато ме залюля ускорителна вълна.

— Трябва да приближим другите кораби. Един може да не е в състояние да проникне през защитата, но ако те всички пробват различни фази и честоти, „Сребърни крила“ може да успее да ги блокира всички едновременно.

— Това не е стратегията, за която сме се споразумели! — възрази Соръл.

— Онази, за която се договорихме, не действа. Единственото, което постига, е да забави „Сребърни крила“, и то незначително. По-добре да пристъпим към нов сценарий преди да изгърмим нахалост патроните си!

Бетъни се поколеба за момент, след това кимна:

— Орич, Агримъни, инструктирайте корабите си да се приближат за нападение! Координирайте ги със „Стоманен бриз“, за да намерят процеп в защитата!

Тъй като корабите все още се намираха на три минути пред нас, щеше да отнеме точно толкова време новият боен план да стигне до тях, и още толкова — да видим резултатите от промяната в стратегията. Дотогава можехме само да гледаме как корабът на Чарлък продължава битката. „Стоманен бриз“ опита още два изстрела с гама-оръдието си, след това се обърна, изпулсира с импаса си и приложи псевдотягата си.

— Не се оттегля — обади се Чарлък, сякаш изобщо би ни хрумнала подобна мисъл. — Умен е — осъзнава, че не може да проникне по този начин. Сега ще стори точно това, което и аз бих направил при тези обстоятелства — ще превключи на миноги.

— Колко носиш? — попитах.

— Петдесет и две. Със среден обхват гама-оръдия и високохистерезисни маневрени двигатели. Да видим как ще се справи с тях „Сребърни крила“, а?

— Не разчитай на пиленцата си — промърморих. Миногите бяха бързи и маневрени, но не можеха да се сравняват по мощност с корабните оръдия. Нито пък имаха способността да настройват оръдейната си стрелба към бързото пулсиране и промяна на фазата на импаса.

На бойния екран миногите приличаха като струя жълти семена от глухарче, изригващи от „Стоманен бриз“. Те се разделиха на две формации — дванадесет образуваха кордон около кораба на Чарлък, останалите четиридесет се гмурнаха към много по-голямата мишена на „Сребърни крила“. С маневрените си двигатели приложиха псевдотяга и така можеха да бутат границата на полето на „Стоманен бриз“, позволявайки му да запазва позиция спрямо „Сребърни крила“, като същевременно поддържа и пълен импас. Този фокус корабът на Пърслейн не можеше да повтори: за превъзмогването на чудовищната инерция на „Крилата“ щяха да са нужни хиляди миноги, а знаех, че той не носи толкова много.

Четиридесетте нападатели се разделиха на ескадрили и започнаха да съсредоточават огъня си върху уязвимите области, които вече бяхме идентифицирали. От време на време някой успяваше да пробие през пулсиращото поле, но знаех, че това е по-скоро късмет, отколкото въпрос на добра преценка, и дори когато гама-лъчите докосваха оголената обшивка, те просто одраскваха бронята. Вероятно с времето все пак щяха да нанесат някакви щети — смъртта чрез хиляди порязвания, а не чрез една решителна рана. Позволих си прилив на надежда благодарение на факта, че „Сребърни крила“ още не беше отговорил на обстрела. Може би роботите наистина се бореха да контролират всичките му системи?

Шест минути след предаването на новите бойни заповеди корабите на Орич и Агримъни — „Загадъчен вятър“ и „Жълтият шут“ — навлязоха в обхват за нападение, пулсирайки с полетата си и координирайки използването на гама-оръдията си със „Стоманен бриз“. Миногите продължиха да нанасят собствените си пронизващи удари.

Новите два кораба свалиха импасите си за момент и пуснаха свои миноги.

Оръдията им стреляха.

— Попадение! — извика Агримъни. — Аблация и йонизация, килотонове от обшивката горят! Имаме голям пробив!

— Засичам нестабилност на импасорите! — обади се Хенбейн, прихванал част от възбудата му. — Мили Боже, ударихме го! Полето падна до нула за две цяло и осем милисекунди! Четири миноги са вътре в импаса на „Сребърни крила“! Полето падна отново — миногите са девет! Пристъпват към позиции за стрелба. Преодоляхме крепостния ров!

— Главните оръдия зареждат — осведоми ни Чарлък. — Нужен ни е само един чист изстрел! Започвам да си мисля, че може и наистина да успе…

След това млъкна. Затъпената стрела, представяща иконата на „Стоманен бриз“, започна да примигва, сигнализирайки настъпването на катастрофално събитие. Редицата номера и символи до пулсиращата икона бързо се обновяваше.

Вниманието ни се прехвърли към реалното изображение на кораба, снимано от другите два. Надничаха през бойния екран, замъглен от яростни енергии, пространството помежду им бе изкривено от импасори и двигателни полета, окъпано от газове и отпадъци. Но дори несъвършената видимост бе достатъчна да ни подскаже, че със „Стоманен бриз“ нещо не е наред. Корабът на Чарлък беше обсипан с миниатюрни експлозии, нагъващи изпъкналия ръб на хълбоците му като изумително хореографирани фойерверки. Стрелоподобният фюзелаж започна да се върти, поредицата розови изблици на маневрения му двигател подсказваше отчаяните му опити да възстанови контрола над латералното движение. Нямаше полза. Някъде вътре в туловището на кораба компенсиращите инерцията устройства изгубиха хватката си върху него. Щом няколкостотин брутални g впиха зъби в тъканта на корпуса, той се разпра като труп. Миг по-късно дойде яростният изблик на умиращия му главен двигател — сияйно бяла сфера, потъмняваща до пурпурно и после до черно по идеалната си граница. Сферата се разду до размера на импаса по-бързо, отколкото можеше да я проследи човешкото око. В течение на делириумен миг импасът я удържа, макар че изтъкалият полето импасор вече представляваше само облак елементарни частици в сърцевината на експлозията. Сферата доби още по-яркобял цвят, който изгаряше окото като нагорещено копие, нашарено с миногите, които все още бяха събрани наоколо, а след това проби през тази финална и крехка барикада и се изля в открития Космос.

„Стоманен бриз“ го нямаше вече.

— Какво се случи току-що? — попита Чарлък и се огледа като човек, когото някой е събудил от кошмар. — Някой да ми обясни какво се случи! Печелехме. Постигнахме пробив. Защо те отвърнаха на удара точно сега?

— Роботите просто печелеха време — отвърна Тънзи. — Чакаха да се приближат и трите кораба. Сигурно са пробили през собствения импас на „Бриза“ със синхронно прицелно гама-оръдие.

— Изтеглете „Загадъчен вятър“ и „Жълтия шут“ от обхват на оръжията! — нареди Бетъни, придържайки се с мъртвешка хватка за спокойната си маска, все едно това беше последното стабилно нещо във Вселената. — И нека се надяваме и да се молим, че те ще се сетят сами, понеже не вярвам, че „Сребърни крила“ ще седи и ще чака да направим следващия си ход!