Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (82) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Основаване на цивилизации в Африка на юг от Сахара

Дилемите в развитието на Африка

Цивилизациите на юг от Сахара (в Черна Африка) не се развиват толкова лесно, толкова бързо и толкова пълно, както тези в Азия, Централна и Южна Америка и Западна Европа. (Не е излишно да отбележим, че научният аршин, с който Западът измерва „развитостта“, е израсъл на почвата на европейския опит.) Фактът, че повечето от тези цивилизации не развиват своя писмена система, не създават корпус писани закони, не изработват собствена личностна религиозна система от мащаба на исляма или християнството и не поставят по-голямо ударение върху индивида, отколкото върху колектива, години наред е озадачавал учените. Напълно задоволителни обяснения за това не са предложени. Това, което учените знаят, е, че повечето земи южно от Сахара над хилядолетие са страдали от едно опустошително за развитието съчетание от препятствия.

Паразитни болести и земеделие

В цялата история никой друг континент не е бил толкова нападан от паразитни болести, поразяващи хората и добитъка. Уседналото земеделие допринесло за разпространението на маларията, тениите, сънната болест и речната слепота. Ужасната муха цеце опустошавала добитъка и човешкото население и така ограничавала потреблението на белтъчини и пречела да се използват впрегатни животни и колесен транспорт. Съчетанието от високи температури, неравномерни валежи и слабо устойчиви, високо окислени глинести почви, в които плугът бил безполезен, правело земеделието изключително тежко и несигурно. Много ловци-събирачи упорито отбягвали земеделието като начин на живот, защото го възприемали като явно по-тежък и в известни отношения по-мизерен от техния. Туземните хранителни растения не били достатъчно подходящи за задачата да изхранват растящото население в условия на сериозни екологични сътресения. Африканското население си останало общо взето, малобройно, докато не били въведени високохранителни основни култури от чужбина, годни да изхранват население с по-голяма гъстота.

Последствия за политиката и нивото на знания

При липсата на гъстонаселени територии необходимостта от централизирани, принудителни държавни структури не била толкова остра, както в Западна Европа и Азия. Монументални обществени строежи не били нито възможни, нито желателни. Писането върху хартия не било съвсем приложимо във влажния климат на Черна Африка, където плесента и термитите правели съхраняването проблематично. В по-сухите райони нямало подходящи дървесинни и памучни влакна чак до последните векове. Така знанието трябвало да се държи в паметта, което затруднявало събирането на данни, обработката им и достъпа до тях.

Географска и културна изолация

Огромните простори на Атлантическия и Индийския океан и настъпващата пустиня Сахара правели контактите с външния свят трудни, опасни и скъпи. Това означава, че голяма част от континента, с очебийното изключение на Северна и Североизточна Африка, била пощадена от големи нашествия и систематична експлоатация отвън до Новото време. Обаче тази относителна изолация също ограничавала културния и техническия обмен и другите блага от контактите с различни цивилизации. В някои части на света копаенето на сол и ценни руди подхранвало бързия технически напредък. Но в Африка примитивната техническа база ограничавала разширяването на добива на сол, злато и мед в много територии. Пречките пред транспорта, разпръснатото население и бедността задържали потребителското търсене и спъвали свободното развитие на размяната. Дори теренът на Африка южно от Сахара — по крайбрежието има малко естествени пристанища, а повечето от реките имат непостоянно течение и са прекъснати от прагове — представлява сериозно препятствие за движението на населението, културите и стоките в рамките на субконтинента.

Традиция и африкански мироглед

Африка южно от Сахара, общо взето, не изпитала въздействието на древноеврейската философия, ориентирана към индивида за сметка на колектива и към писменото слово за сметка на устната традиция. Не съществувал един общ език, който да сплоти хората или да подпомогне разпространението на универсална религия. Не се появили философски системи, които да отрекат почитането или обожествяването на предците. Понятието за частна собственост било чуждо на африканския опит и било внедрено чак в Новото време. В резултат на това земята и много материални предмети принадлежали не на живите, а на мъртвите и затова не могли да бъдат радикално изменени или дори умерено реформирани. В тези поразително консервативни общества значително повече време било посвещавано на изпълнението на осветени от времето ритуали, отколкото на питане и размисъл. Африканците се грижели не толкова за усъвършенстването на индивида, колкото за защитата и оцеляването на общността — разширеното семейство, рода и кръвните роднини. Много африкански общества били ориентирани към сътрудничество, а не към конкуренция. Природата не трябвало да се предизвиква и покорява, а да се почита. Понятията за времето се свързвали със сезоните и не им се придавало значение при оценката на производителността на труда. Бунтарите често били изгонвани или, по-късно, продавани в робство в далечни земи. Когато най-накрая Африка встъпила в устойчив контакт с външния свят, търговията с роби добавила още няколко пречки; тя забавила ръста на населението и довела до общо изоставане на обществените отношения; тя лишила Черна Африка от значителен брой здрави хора тъкмо по времето, когато вратите й се отваряли за света. В много области частната инициатива и натрупването на капитал били ограничени не само поради липсата на парична икономика, но и поради динамичността на разширеното семейство. Богатството не можело да се реинвестира или да се концентрира в ръцете на отделни личности, а трябвало да се раздаде на по-слабо надарените членове на разширеното семейство. Работна сила и лоялност често се получавали чрез механизмите на взаимните задължения, а не срещу надниците.

Уникални африкански цивилизации

На древните африкански общества не им липсвали оригиналност, способности или разнообразие. Напротив, те реагирали на суровата околна среда с разнообразие от творчески, рационални и самобитни начини. Много от институциите в Черна Африка вероятно били създадени почти без външно влияние преди нахлуването на мюсюлманите от север и изток, а по-късно на европейците от запад. Израсналите цивилизации били уникално африкански. Африка развила много изтънчени и оригинални традиции в скулптурата, особено в западните и екваториалните райони. Те включвали огромно разнообразие от форми, от абстрактни до натуралистични, и безкраен диапазон интерпретации на човешки и животински фигури.

Металургия

От много древни времена отделни групи африканци развивали изключително напреднало майсторство в металургията. Най-малко преди 1500 години африканците от западния бряг на езерото Виктория в Източна Африка произвеждали средновъглеродна стомана в пещи с принудително продухване. Европейците векове наред не могли да направят нещо подобно на техния сложен метод. Необяснимо е, че африканският опит не се разпространил по-далеч от предците на днешното племе хая в съвременна Танзания. По-голямо значение за Африка имало топенето на желязо за производство на копия и мотики.

Желязото и разпространението на народите банту

Желязната епоха дошла в Африка доста рано; отделни за добиване на желязо в Северна Гана, Нигерия, Северозападна Танзания и Етиопия датират от 6 в. пр.Хр. Други находки покрай Горен Нил и край източноафриканските големи езера датират от 4 и 3 в. пр.Хр. Източноафриканските места не са свързани с южноарабско влияние. Но в Западна Африка способите за топене на желязо може да са проникнали през Сахара от финикийските крайбрежни селища в Северна Африка. По неизвестни причини африканската Желязна епоха не се разпространявала бързо и нашироко до 1 в. сл.Хр., когато тя била пренесена на юг от безстрашните народи банту. Преди края на века тези банту намерили високодобивни хранителни култури като коко-ями, и видовете хранителни банани във вододела на речната система Конго-Замбези. Тези растения очевидно се били разпространили нагоре по долината на р. Замбези от Мадагаскар, където били донесени от моряци от Югоизточна Азия — яванци. Интересно е, че тази размяна работела в двете посоки, защото соргото от африкански произход станало главна хранителна култура на Южна Азия през първото хилядолетие преди Хр. Културното земеделие след това било въведено със забележителна бързина, защото банту, въоръжени със здрави железни мотики и мачете, можели да разчистват горите и да отглеждат новите хранителни култури.

Хранителните култури от Югоизточна Азия тласкат разрастването на населението

Желязната металургия заедно с по-добрите южноазиатски култури значително ускоряват прехода от събирачество към производство на храни. Към 200 г. сл.Хр. селскостопанските излишъци дават старт на демографски взрив сред народите банту, карайки ги да се разселват на изток и запад по цялата ширина на екваториална Африка, от бряг до бряг. Рядкото, разпокъсано неолитно население било или погълнато, или унищожено от банту, които имали по-голяма обществена сплотеност и използвали производителни методи на земеделие и пастирство. С изобилна храна и месо банту могли да издържат няколко съпруги и големи разширени семейства. Така броят им бързо се умножавал.

Възникване на селския живот и търговията

Икономиката, основана на производство на храни, довела до появата на селския начин на живот. Търговията станала необходима помощничка на земеделието, защото железарите разменяли готовите оръдия срещу желязна руда, мед, сол и други насъщни стоки. Към края на 10 в. повечето африканци използвали железни сечива; от Камерун до южноафриканския велд (степ) се говорели езици от групата банту. По този начин народите банту започнали селскостопанска революция и ускорили развитието на нови механизми на обществена организация и управление в Източна, Централна и Южна Африка. Всъщност те положили необходимите основи за цивилизациите, които се появили през хилядолетието след 900 г. сл.Хр.

Влиянието на желязото в Западна Африка

Желязната технология донесла подобни промени в Западна Африка, макар разселването на банту да не стигнало дотам. Векове наред нубийците от Горен Нил и сахарските бербери, носещи железни сечива и оръжия, прониквали в културите на западноафриканските степи. Женейки се за местни жени, те бързо губели етническата си идентичност. Отличните условия за риболов и отглеждане на зърнени култури край река Нигер и в басейна на Чад вече стимулирали резкия ръст на местното население.

Регионални търговски мрежи

Докато историците са обръщали съществено внимание на значението на транссахарската търговия за развитието на Западна Африка, неотдавнашните археологически разкопки в древния град Джене на р. Нигер убедително показват, че широка регионална мрежа от търговски маршрути е съществувала в Западна Африка преди началото на арабско-берберската транссахарска търговия. Всъщност новите доказателства разкриват, че оживената търговия на злато, мед и желязо е била част от съществуваща система търговски мрежи южно от Сахара от чисто африкански произход. Нещо повече, изграждането на градове и пазари в тази мрежа може би е изпреварило динамичното развитие на транссахарската търговия през 7 и 8 в. с няколко столетия.

Регионални търговски мрежи

Преди въвеждането на камилите картагенците и по-късно римляните водели ограничена търговия в Сахара с конски талиги. Но малко от тях (ако изобщо имало такива) са установявали преки търговски връзки със Западна Африка. Техните дребни покупки на злато, слонова кост, роби и пипер били извършвани чрез посредниците гараманте в оазиса Фезан, Централна Сахара. Хитрите гараманте приемали стъклени мъниста, фини тъкани и фурми, които предлагали на западноафриканските производители. Към 750 г. сл.Хр. арабските едногърби камили вече се използвали широко в Сахара като транспортно средство. Камилите имали изключителната способност да носят тежки товари на дълги разстояния без храна и вода и да се движат леко по пясъка. Те фактически станали корабите на пустинята и много улеснили движението на племена и стоки между Северна и Западна Африка. Последвалото съживяване и разширение на транссахарската търговия също допринесло за процъфтяването на пазарните средища и свързаните с тях цивилизации в просторните степи между Южна Мавритания и езерото Чад.

Основаване на Гана, първото царство в Западна Африка

Изтеглянето на Рим от Северна Африка през 4 в. сл.Хр. съвпаднало с организирането на първото западноафриканско царство от пустинните бербери, наречено Гана или Авкар. Тази държава на черните бербери, разположена в югоизточния ъгъл на днешна Мавритания, процъфтявала благодарение на посредническото си място между копачите на злато в южните гори и берберските търговци в Северна Африка. През 8 в. „Гана“, или царят на Авкар бил негър, а народът му бил известен в Северна Африка и Близкия Изток като най-голям износител на злато в света.

Арабското нашествие в Северна Африка

Транссахарският трафик оставал незначителен и без официална организация чак до средата на 7 в., когато мюсюлманските араби превзели стратегическия оазис Фезан. Към 740 г. пустинните бербери започнали да приемат исляма и да навлизат по-дълбоко в Сахара, където основавали нови търговски центрове. В Сиджилмаса те разменяли с арабите ганайско злато срещу сахарска сол. Солта препродавали на юг на потъналите в пот копачи, докато арабите носели своето злато в Северна Африка и Европа. Именно по онова време огромната обгорена земя получила днешното си име. На арабски сахра означава „пустиня“ — Сахара е множествено число. И наистина Сахара е много пустини.

Берберите в Западна Африка

Арабското присъствие в Северна Африка подтикнало берберите да проникнат по-дълбоко в Западна Африка, за да търсят злато или убежище от ислямско преследване. Берберите загава се заселили в общини от висококултурни земеделци и рибари около езерото Чад. През 846 г. те основали управляваща династия, изградена на представата за божествения цар. Както берберите в Гана, те охотно се женели за местните жители и били асимилирани етнически за няколко поколения.

Западноафриканският Судан: Земята на негрите

Малките племенни държавици постепенно се сливали в по-големи единици от Горен Сенегал, на изток до бреговете на езерото Чад. Около 800 г. търговските пътища достигнали горното течение на Нигер, където керванските пътеки от Мароко, Алжир, Тунис, Триполи и Египет се събирали в пазарното средище Гао. Целият район на юг от Сахара, от Мавритания до Червено море, бил наричан от арабските и берберските търговци Билад-ал-Судан или „Земята на негрите“ По-късно судан станал общо название за пояса открити територии савана непосредствено на юг от Сахара.

Индо-ширазците се срещат с банту по източноафриканското крайбрежие

Подобни търговски и политически тенденции се наблюдават и по крайбрежието на Източна Африка. Ръстът на персийската морска мощ в края на 7 в. довел до западане на етиопската търговия в Червено море и Западния Индийски океан. Арабите от персийския Шираз нахлули по крайбрежието Банадир в днешна Сомалия, където основали постоянни търговски селища. След няколко поколения те обърнали платноходките си „доу“ на юг към бреговете на днешна Кения и Танзания. Там те срещнали народите банту, които векове по-рано били стигнали брега, тръгвайки от екваториалната савана. Тези племена банту вече били изградили отделни култури и търговски мрежи дълбоко в хинтерланда на Южна Африка. Затова опитите да се припише произходът на вътрешните африкански цивилизации на индо-арабския стимул изглеждат все по-неубедителни. Последните археологически находки противоречат на старите теории, че контактът с предполагаемо по-напредналите култури на Западна Азия и Индия бил подтикнал еволюцията на вътрешните африкански цивилизации.

Търговията в Индийския океан

Към 900 г. банту започнали да се женят в семействата на арабите-ширази и индийците, които съвсем наскоро били приели исляма. Заедно те основавали династии и организирали официална морска търговия, поддържана от мусонните ветрове. Както някога, черупки от костенурки, слонова кост, рогове от носорози и малък брой роби били изнасяни за арабските пристанища и Северозападна Индия. Но към 900 г. все по-големи количества мед от Централна Африка започнали да пристигат на мозамбикското крайбрежие. Растящото търсене на мед в Азия накарало търговските операции през долината на Замбези да стигнат до мините в Катанга. Търговията през Индийския океан, също като тази през Сахара, подействала като мощен катализатор за централизиране на властта сред групите, заети с минен добив и пазарна дейност.

Разцветът на нубийската цивилизация

Междувременно през 6 в. по горното течение на Нил се появили няколко нубийски християнски царства. Нубийците, макар повлияни от византийска Гърция, развили свой език, построили красиви градове, издигнали внушителни тухлени манастири и катедрали и ги украсили с рисунки. Те също имали много изтънчена традиция в керамичното изкуство, създавайки съдове със забележителна форма. Тяхната цивилизация достигнала върха си през 9 и 10 в. Мощни нубийски армии успявали да удържат мюсюлманските набези почти четири века след това.

Литература

ИНДИЯ — Вж. също Литература в Глава 5.

Babb, L.A., The Divine Hierarchy: Popular Hinduism in Central India, New York, 1975. Изследва връзката между кастите, обществената структура и народната религия.

Berkson, Carmel, The Caves at Aurangabad: Early Buddhist Tantric Art in India, Seattle, 1986. Илюстрирано описание на наскоро разкопаните скални храмове от 5 и 6 в.

Coomaraswamy, А. К., The Dance of Shiva, 2d ed., New York, 1957.

Mandelbaum, David G., Society in India, 2 vols., Berkeley, Calif., 1970.

Mookerji, R.K., The Gupta Empire, 3d ed., Bombay, 1959.

O’Flaherty, Wendy Doniger, Elephanta: The Cave of Shiva, Princeton, N.J., 1983. Илюстрирана.

Sen, K.M., Hinduism, Harmondsworth, 1961.

Williams, Joanna Gottfried, The Art of Gupta India: Empire and Province, Princeton, N.J., 1982. Скулптурата и архитектурата през очите на известен историк на изкуството.

 

 

КИТАЙ— Вж. също Литература в Глава 6.

Ch’en, Kenneth, Buddhism in China, A Historical Survey, Princeton, 1974. Солиден и ясен труд.

Ebrey, Patricia, The Aristocratic Families of Early Imperial China, New York, 1978.

Hanman, Charles, Han YU and the Tang Search for Unity, Princeton, 1986.

Hsiao Kung-chuan, A History of Chinese Political Thought, tr. F.W.Mote, vol.

I, Princeton, 1979. Класическо изследване, преведено от майстор-учен. Hsu, Cho-yun, Han Agriculture: The Formation of Early Chinese Agrarian Economy 206 B.C. — A.D. 220, Seattle, 1980.

Johnson, David, The Medieval Chinese Oligarchy, Boulder, 1977.

Lattimore, Owen, The Inner Asian Frontiers of China, 2d ed., New York, 1951. Пионерен научен труд в слабо позната област.

McMullen, David, State and Scholars in Tang China, New York, 1988.

Owen, Stephen, The Great Age of Chinese Poetry: The High Tang, Ne Haven, 1981.

The Poetry of Early Tang, New Haven, 1977.

Traditional Chinese Poetry and Poetics: Omens of the World, Madison, 1985.

Twitchett, Denis, and Michael Loewe, eds., The Cambridge History of China, vol.

I: Qin and Han, New York, 1986. Превъзходно, авторитетно изследване от водещи специалисти в областта.

Twitchett, Denis, ed., The Cambridge History of China, vol. 3: Sui and Tang China: 589–906, Part I, New York, 1978.

Wang Zhongshu, Han Civilization, tr. K.C.Chang, New Haven, 1982.

Wright, Arthur, Buddhism in Chinese History, Stanford, 1959. Кратка, но авторитетна.

The Sui Dynasty: The Unification of China, AD 581–617, New York, 1978. Изящно написано изследване за един важен период.

Xiao Tong, Wen Xuan or Selections of Refined Literature, tr. David Knechtges, Princeton, 1982,1987. Два тома от монументалното осемтомно изследване, които са публикувани.

 

 

ЯПОНИЯ

Collcutt, Martin, Marius B.Jansen, and Isao Kumakura, A Cultural Atlas of Japan, New York, 1988. Полезен исторически атлас, включващ множество илюстрации и насоки за изследване.

Farris, William Wayne, Heavenly Warriors: The Evolution of Japan s Military, 500-1300, Cambridge, Mass., 1992.

Population, Disease, and Land in Early Japan, 645–900, Cambridge, Mass., 1985.

Earhart, H.Byron, Japanese Religion: Unity and Diversity, 3d ed., Belmont, Calif., 1982. Общ преглед на шинтоизма, будизма, конфуцианството и християнството в Япония.

Hane, Mikiso, Premodern Japan: A Historical Survey, Boulder, Colo., 1991.

Lee, Sherman E., A History of Far Eastern Art, Englewood Cliffs, N.J., 1964.

Morris, Ivan J., The Worlds of Shining Prince: Court Life in Ancient Japan, New York, 1985. Богат източник на информация за дворцовия живот по времето на Приказката за Генджи.

Paine, Robert Т., and Alexander C.Soper, The Art and Architecture of Japan, Baltimore, Md., 1955.

Sugimoto, Masayoshi, and David L. Swln, Science and Culture in Traditional Japan, A.D. 600–1854, Rutland, Vt., 1989. Най-добрата история на науката и техниката в Япония.

Totman, Conrad, The Green Archipelago: Forestry in Preindustrial Japan, Berkeley, Calif., 1989. Един от първите трудове по история на окръжаващата среда, посветен на Япония.

 

 

АФРИКА

Adams, William Y., Nubia — Corridor to Africa, London, 1977.

Allen, James DeV Swahili Origins: Swahili Culture and the Shungwaya Phenomenon, Columbus, Ohio, 1922. Радикална ревизия на историята на Суахили. Твърди, че цивилизацията Суахили има местни африкански корени.

Bovill, E.W., The Golden Trade of the Moors, New York, 1958.

Curtin, Philip D., Cross-Cultural Trade in World History, Cambridge, 1984.

Fage, J.D., ed., The Cambridge History of Africa, с. 500 B.C. to A.D. 1050, vol. 2, Cambridge, 1978.

Garrard, Timothy, Gold of Africa: Jewelry and Ornaments from Ghana, Cote d’Ivoire, Mali and Senegal, Munich, 1989. Редки и забележителни снимки на богатата материална култура в Западна Африка вплетени в завладяващ исторически разказ.

Hall, Martin, Settlement Patterns in the Iron Age of Zululand: An Ecological Interpretation, Oxford, 1980.

Herbert, Eugenia, Red Gold of Africa: Copper in Precolonial History and Culture, Madison, Wis., 1984.

Hrbek, I., ed., UNESCO General History of Africa, vol. Ill, Africa from the Seventh to the Eleventh Century, Berkeley, 1992.

Lovejoy, Paul, Salt of the Desert: A History of Salt Production and Trade in Central Sudan, London, 1986.

Oliver, Roland, and Brian Fagan, eds., Africa in the Iron Age с. 500 B.C. to A.D. 1400, Cambridge, 1975.

Phillipson, D.W., The Early Prehistory of Eastern and Southern Africa, London, 1977.

Thompson, L., and J.Ferguson, Africa in Classical Antiquity, Ibadan, Nigeria, 1969.

Източници

Aston W.G. tr., Nihongi: Chronicles of Japan from the Earliest Times to A.D. 697, 2 vols., London, 1896.

Aston, William G., tr., Nihongi: Chronicles of Japan from the Earliest Times to A.D. 697, 1896 ed., Rutland, Vt., 1990.

De Bary, Wm Theodore, Ryusaku Tsunoda, and Donald Keene, eds., Sources of Japanese Tradition, New York, 1969. Ценна колекция от подбрани източници с коментар.

Birch, Cyril, ed., Anthology of Chinese Literature, 2 vols., New York, 1972.

Dower, John W.,_Japanese History and Culture from Ancient to Modem Times: Seven Basic Bibliographies_, New York, 1986. Най-добрата библиография по история на Япония.

Fage, J.D., and R.A.Oliver, eds., Papers in African Prehistory, New York, 1979.

Kalidasa, Shakuntala and Other Writings, tr. Arthur W.Ryder, New York, 1959.

Keene, Donald, ed., Anthology of Japanese Literature, New York, 1960.

Kodansha Encyclopedia of Japan, 9 vols., Tokyo, 1983.

Murasaki Shikibu, The Tale ofGenji, tr. Edward G.Seidensticker. New York, 1991.

Oliver, Roland, ed., The Cambridge Encyclopedia of Africa, Cambridge, 1981.

Philippi, Donald L., tr., Kojiki, Princeton, N.J., 1968.

Sei Shonagon, The Pillow Book of Sei Shonagon, 2 vols., tr. Ivan Morris, New York, 1967.

Watson, Burton, ed., and tr., The Columbia Book of Chinese Poerty: From Early Times to the Thirteenth Century, New York, 1984.

Van Buitenen, J.A.B., Tales of Ancient India, Chicago, 1959.

Zaehner, R.C., tr., Bhagavad-Gita with Commentary Based on the Original Sources, Oxford, 1969.