Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (7) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Произход на хранителното производство

Преди около 12 000 години (т.е. 10 000 г. пр.Хр.) ловджийските угощения стават все по-редки по една проста причина — стадата изчезват. Епохата между 35 000 и 12 000 години назад е ледников период: дневните температури в Средиземноморска Европа и Западна Азия били средно 16° C през лятото и -1° C през зимата. Съответно по хълмовете и долините скитали стада от студолюбиви дивечови видове като северен елен, лос, глиган, европейски бизон и различни видове диви кози. Но когато последните ледници отстъпват на север, тези видове се оттеглят с тях. Някои хора се преместват на север с дивеча, но други остават и създават съвсем различен свят за сравнително кратко време.

От събирателство към икономика на хранителното производство

По-конкретно за около 3000–4000 години след края на ледниковия период хората в Западна Азия извършват една от най-значителните революции в историята на — човечеството: преход от препитание чрез събирателство към препитание чрез производство на храна.^[1] Приблизително два милиона години човекоподобните видове и човеците са осигурявали храната си чрез събиране на растения или съчетавайки събирателството и лова. Този начин на съществуване означава, че такива племена никога не са могли да се застояват на едно място, защото постоянно са изяждали местните запаси растителна храна, а пък ако са били ловци, са били принудени да следват придвижването на стадата. Но „изведнъж“ (т.е. в смисъл на относителната продължителност на времето) значителен брой хора започват да опитомяват животни и да отглеждат растения, и във връзка с това преминават към уседнал живот. Когато се извършва този преход, се изграждат села, развива се търговията, а населението в зоните на постоянно заселване започва скокообразно да нараства. След това, когато селата започват да се развиват в градове, се ражда цивилизацията. „Останалото е история“ в съвсем буквален смисъл, защото историята на човечеството, за разлика от праисторията, започва действително с раждането на цивилизацията.

Постепенен преход от събиране на храна към производство на храна

Да се казва, че някои хора са станали изведнъж производители на храна, разбира се, е оправдано само в рамките на най-общата хронологична картина. Погледнато от перспективата на съвременните исторически промени, когато техническите революции отминават за няколко десетилетия или години, преминаването от събиране на храна към производство на храна в Западна Азия изглежда извънредно постепенно. Не само че преходът се развива в течение на около 3000–4000 години (от ок. 10 000 до ок. 7000–6000 г. пр.Хр.), но той е толкова постепенен, че обхванатите от него племена едва ли са разбирали какво става.

Как хората стават производители на храни

Историята за това, как човекът е станал производител на храна, е приблизително следната. (Подробностите на тази история сигурно ще бъдат преразглеждани вследствие на продължаващите изследвания). Около 10 000 г. пр.Хр. повечето от големите дивечови стада напускат Западна Азия. Все пак хората в крайбрежната зона не гладуват, а напротив, заобиколени са от изобилие, защото топящите се ледници вдигат нивото на водата и така вкарват огромни количества риба, миди и водни птици в новообразуваните заливи и блата. Разкопките край хълма Кармел и Йерихон в днешен Израел — места, близки до Средиземно море — доказват, че животинският и растителният свят в тази област между 10 000 и 9000 г. пр.Хр. са били толкова пищни, че хората са могли да се изхранват в постоянни селища по един безпрецедентен начин, като лесно са ловели риба и птици и са късали плодове от дърветата, сякаш са в райската градина. Но изобилието в Кармел и Йерихон си е имало цената в смисъл на демографски тенденции. Съвременните чергарски ловни племена имат ниска раждаемост и същото се предполага за доисторическите племена. В това отношение се постулира, че една жена може да пътува с едно бебе на ръце, но едва ли с две; така природата намира начин да ограничи раждаемостта на чергарската жена до едно дете на всеки три-четири години. (Действителните биологични механизми могат да бъдат различни: честите трудни пътувания могат да причинят чести помятания, или пък по-дългото кърмене, предизвикано от това, че майката по-дълго време носи детето си на ръце, може да забави забременяването.) Обаче щом племената се заселят в райски условия, раждаемостта им започва да расте, докато с течение на вековете те станат прекалено многобройни за изобилните крайбрежни зони.

Опитомяване на животни

В съответствие с горното палеоантрополозите допускат, че около 9000 г. пр.Хр. излишното население в Западна Азия започва да мигрира навътре към територии, в които дивечът и растителната храна, не са толкова изобилни и където то бива принудено да се върне към чергарските навици на събирателите-ловци. Сигурното е това, че между 9000 и 8000 г. пр.Хр. няколко човеци в Иран са направили първата известна стъпка към производството на храна като са опитомили животни — в случая овце и кози. Това е било нещо като еквивалент на малка осигурителна полица. Хората, опитвайки се да избегнат прекалената зависимост от един източник на храна и глада, ако този източник пресъхне, са хващали живи животни и постепенно са ги развъждали, така че да имат месо подръка — достъпно, когато възникне нужда. Притежаването на няколко овце или кози не е пречело на хората, които първи ги опитомили, да продължават чергарския си начин на живот (по-лесно се пътува с опитомени кози, отколкото с кърмачета). Но то всъщност ги кара да свикнат с мисълта за активно преобразуване на околната среда.

Растителна храна и преобразуване на околната среда от човека

Следващата стъпка е била производството на растителна храна. След оттеглянето на ледниците дивата пшеница и дивият ечемик започват да растат в разхвърляните хълмисти части на вътрешна Западна Азия. Свикнали да събират всякакви семена, ловците-събирачи между 9000 и 8000 г. пр.Хр. с радост се възползват от пшеницата и ечемика, защото, когато тези растения узреят, събирачите могат да ожънат голямо количество зърно от тях само за три седмици и след това да се заемат с други начинания. Археологическите находки разкриват, че въпросните племена са измислили кремъчни сърпове, за да ускорят прибирането на реколтата, хавани за смилане на прибраното зърно на брашно и — най-важно за следващите събития — облицовани складови ями за съхраняване на зърното или брашното. С други думи, тези племена не само започват да обръщат специално внимание на събирането на диви зърнени растения, но и запазват реколтата за по-продължителна употреба. Тук отново хората променят средата си вместо просто да се приспособяват към нея.

Засилена зависимост от зърното сред чергарските ловци-събирачи

Все още чергари, тези племена най-вероятно биха се задоволили да си събират зърното и другите храни и занапред. Но след като зърното е могло да се съхранява особено добре, някои групи събирачи на зърно сигурно са започнали все повече да разчитат на него. В такива случаи те са страдали в година с лоша реколта или от постепенното изтощаване на почвата от прекомерно събиране. Тогава, обръщайки повече внимание на това, как да поддържат изобилния растеж на дивото жито, те трябва да са забелязали, че зърното расте по-добре, ако се махнат пречещите растения (бурените); още по-добре, ако почвата се набразди, така че падащите семена по-лесно да се вкореняват; и още по-добре, ако самите събирачи пръснат малко семена в по-разредените места. Хората, които са направили тези неща, са по-важни откриватели и изследователи по отношение създаването на нашия съвременен начин на живот, отколкото Колумб или Коперник, макар от тяхна гледна точка те само да са изменяли някои детайли от текущия си ловен и събирателски начин на живот.

Чергарско племе ловци-събирачи жъне жито с кремъчни сърпове (художествена реконструкция). През 1966 г. един неуморим палеоантрополог използва 9000-годишен сърп, за да разбере доколко той става за събиране на диво жито по хълмовете на Източна Турция. За един час той ожъна три килограма зърно.

Уседнало производство на растителна храна или земеделие

Неусетно обаче те се „привързват“ и изоставят чергарските си навици за сметка на уседналия живот. Имайки вече малки стада за „застрахователни полици“, те в един момент трябва да са решили, че също толкова разумно би било да разчитат на участъци засято зърно, които да ги чакат, когато достигнат някой район през сезонните си чергарски обиколки. После те ще научат, че засяването е по-добре да се извършва не в същото годишно време, когато се жъне, а после; че добитъкът им може хубаво да пасе на ожънатото стърнище, а след това, че могат да отглеждат на едно място повече от една реколта в годината. Междувременно те, изглежда, все повече са свиквали със съхраняването на реколтата и са виждали все по-малко причини да се местят далеч от нивите и хранилищата си. И така е било изобретено уседналото производство на растителна храна или земеделието.

Уседналото земеделие — господстваш начин на живот на човека

Най-ранните археологически доказателства за напълно уседнало земеделие идват от Източна Анатолия (Анадола в днешна Турция), Сирия, Ирак и Иран и са от около 7500 до 7000 г. пр.Хр. Към 6000 г. пр.Хр. целият район на Западна Азия възприема земеделието като основен начин на човешкия живот. Разбира се, земеделието не е било единственото средство за препитание. Животновъдството го допълва, и към 6000 г. пр.Хр. към отглежданите животни се прибавят едър рогат добитък, свине, както и овце и кози. Освен това земеделските племена продължават да се занимават малко с лов и събирателство. Все пак уседналото земеделие не само става господстваща форма на човешкото съществуване в Западна Азия към 6000 г. пр.Хр., но скоро след това завладява света. Земеделието възниква независимо поне на три места в Китай и на едно-две места в Америка около 5000 г. пр.Хр. и оттам се разпространява в Източна Азия и Западното полукълбо. От Западна Азия то стига до Югоизточна Европа (Балканите) около 5000 г. пр.Хр. и оттам тръгва по целия Европейски континент, докато към 3500 г. пр.Хр. достига естествените си европейски граници в Скандинавия. Разпространявайки се на юг в Африка, производството на храни и отглеждането на животни се появява в Египет в края на шестото хилядолетие пр.Хр. Към 4000 г. пр.Хр. египетското земеделие представлява продуктивна смес от едър добитък, свине, овце, кози, жито, ечемик и други домашни култури, която залага основата за последвалото развитие на египетската цивилизация.

Зърнени растения

Историята на цивилизацията е преплетена с историята на зърнените растения, а пшеницата става за Запада синоним на производството на хляб. Хлебната пшеница е съществувала още през 5000 г. пр.Хр. в Иран. В Новия свят ключовата зърнена култура преди Колумб е била царевицата, която расте много бързо и изобилно в широк диапазон условия и е по-малко трудоемка от другите зърнени култури. Археоботаниците твърдят, че царевицата, вид от семейство житни, първо е била отглеждана в Мексико преди повече от 4500 години. Много цивилизации в двете Америки и в Африка ще бъдат изградени върху царевицата. В началото на шестнадесети век европейците пренасят царевицата от Америка в Европа и Африка.

Разпространение на хранителните култури

Соргото, друга важна култура, е от африкански произход. То е едно от най-важните културни растения в света и осигурява основната храна на голяма част от Индия, Африка и други тропически области. Захарната тръстика произлиза от Бенгалското крайбрежие на древна Индия и е била пренесена на запад към островите на Източното Средиземноморие от арабските кервани. Соята в древността се е отглеждала в Китай, след това се е разпространила постепенно през Русия към Източна и Западна Европа. Портокалите също имат китайски произход. Кафето, за първи път кръстосано в Етиопия, е било пренесено в Арабия и по-нататък в Европа, докато чаят произхожда от Китай. Мангото, местна култура в Югоизточна Азия, е било култивирано за първи път поне преди 6000 години и за едно хилядолетие става важна основна култура в много страни на света. Картофите, отглеждани в Андите от около 2000 г. пр.Хр., са били пренесени в Стария свят в края на петнадесети и шестнадесети век от европейските пътешественици.