Между 3500 и 3200 г. пр.Хр. Месопотамия, земята между реките Тигър и Ефрат, става първата цивилизована територия на земното кълбо, в смисъл че нейното общество и култура почиват на съществуването на градовете. Историческият период, който следва от около 3200 до 2000 г. пр.Хр., може да се нарече „Шумерска ера“, защото най-развитата част от Месопотамия била тогавашната й най-южна територия — Шумер, област с мочурливи низини, с площ от порядъка на щата Масачузетс. През първите 9 века на Шумерската ера Шумер няма единно управление. Областта е осеяна с многобройни самостоятелни градове държави, най-значими, от които са Урук, Ур и Лагаш. Към 2320 г. пр.Хр. Шумер бива изцяло завладян от могъщ войн, дошъл от Акад — област в Северна Месопотамия. Името му не е достигнало до нас, знаем само титлата му „Саргон“, което ще рече „истински цар“. Съвременниците му го наричат Саргон Велики. В месопотамските хроники четем, че Саргон завзел Шумер след 34 победоносни битки. Когато стигнал до „Долното море“ (Персийския залив), той измил в него оръжията си в знак, че войната е приключила. През следващите два века династията на Саргон Велики управлява империята на Акад и Шумер. Към 2130 г. пр.Хр. Шумер възвръща независимостта си и навлиза в епохата на своето „възраждане“, която продължава до към 2000 г. пр.Хр. под господството на царете на град Ур.

Древна Месопотамия.

Постиженията на Шумер са обусловени най-вече от климата и географското му разположение. При все че почвите между южен Тигър и южен Ефрат били изключително плодородни, напояването им било от особена важност, тъй като валежи не падали в продължение на 8 месеца в годината, а поройните пролетни дъждове идвали твърде късно, за да напоят основната житна реколта, която се събирала през април. (В Шумер летните месеци не са били плодородни поради високите температури до 50°С, от които почвата се изсушавала и напуквала.) Както видяхме, колективната работа по напояването изисква внимателно планиране и строго ръководство, което от своя страна довежда до социално разслоение, професионална специализация и появата на градовете. Обстановката в Шумер е още по-сложна поради липсата на природни ресурси в Южна Месопотамия — камък, минерали, дори дървета. Ето защо жителите на Шумер се осланят изключително на търговията и използват всяка възможност да обърнат в своя полза всяко икономическо неравновесие. С други думи, като не можели да живеят от щедростта на природата, шумерите трябвало да я подчиняват.

Акадски войник отвежда шумерски пленници. Фрагмент от паметник на победата, вероятно датиращ от епохата на Саргон.

Едно от най-важните открития на шумерите, доведено до съвършенство в началото на Шумерската ера (ок. 3200 г. пр.Хр.), е колесният транспорт. За да подчертаем значимостта на това откритие, ще отбележим, че колесният превоз е непознат в Египет до към 1700 г. пр.Хр.; колелото не е било познато в Западното полукълбо (ако изключим перуанските детски играчки), преди да го въведат европейците. Вероятно първият шумерец, помислил да използва за превоз колело, въртящо се около ос, е видял грънчарско колело, познато на иранските занаятчии още от 4000 г. пр.Хр., от които шумерите го вземат 500 години по-късно. Впрочем връзката между прилагане на принципа на колелото в грънчарството и за транспортиране не е никак очевидна — египтяните например познават грънчарското колело поне от 2700 г. пр.Хр., но започват да използват колелото за превоз едва хилядолетие по-късно, а дори и тогава те най-вероятно не са „открили колелото“, а просто са научили за него от контактите си с Месопотамия. Ето защо първият жител на Шумер, който е закачил колела към шейната, превръщайки я в по-удобно средство за транспорт, трябва да се признае за един от най-великите технически гении на всички времена.

Колесният транспорт

Първите шумерски превозни средства на колела са двуколките и каруците с четири колела. Те са били теглени от волове (конете не са познати в Западна Азия до нашествията на племената от изток между 2000 и 1700 г. пр.Хр.); колелата са масивни, без спици: от два-три дървени блока се оформяли кръгове, които се сглобявали с гвоздеи или скоби. Волските двуколки естествено не се движели много бързо, но явно са допринесли за напредъка на военната тактика на фалангите — запазените рисунки от около 2600 г. пр.Хр. илюстрират как те тъпчат врага. За товарните каруци скоростта не е била от значение; те сигурно са оказали неоценима помощ на шумерите в многобройните им напоителни и строителни работи.

Шумерски бойни колесници. Първото познато изображение на колело от около 2600 г. пр.Хр. показва, че колелата са сглобени от дървени блокове. Тук може да се отбележи, че от зората на документираната история до наши дни техническият напредък се е стимулирал от военни цели.

Лунният календар

Наред с колелото шумерите правят още едно от най-значителните първи изобретения на човечеството — лунния календар. При такъв опасно променлив климат, като този на Месопотамия, е от особено значение сеитбите и жътвите да се извършват точно навреме. Затова е бил нужен надежден способ за отбелязване на дните, които изминават до подходящото време за следващите земеделски работи. Най-простият метод за това се основава на лунния цикъл. Тъй като луната преминава от един тънък полумесец до друг за двадесет и девет дни и половина, периодът на протичане на този цикъл може да се вземе за основна единица време (ние сме я нарекли месец), а след това да се преброят единиците, през които сезоните правят пълен кръг. Оттук шумерите изчислили, че когато луната премине дванадесет такива единици (половината по двадесет и девет дни и другата половина по тридесет), изминава една „година“ и идва време за следващата сеитба. За съжаление те не знаели, че „годината“ всъщност се определя от времето, през което земята се завърта около слънцето и че дванадесетте лунни месеца са с единадесет дни по-кратки от слънчевата година. С течение на столетията те се научили да прибавят по един лунен месец на всеки няколко години, за да предскажат с по-голяма точност повторението на сезоните. Лунните изчисления на шумерите са първите познати на човечеството стъпки към това, под което сега разбираме точна, прогнозираща наука (измерване на природните явления, с цел да се установят „правилата на работата им“). Фактът, че лунният календар е напълно използваем, ако от време на време се прибавят дни, се потвърждава от съвременните еврейски и ислямски календари, основани на изчисления на лунните цикли, които евреите и мюсюлманите са наследили от древна Месопотамия.

Развитие на писмеността

Наред с колелото и календара един от трите най-ценни дара, които Шумер завещава на последвалите го западни цивилизации, е откриването на писмеността. Да се казва, че писмеността е била „открита“, внася известно заблуждение, доколкото появата на писмеността в Шумер е постепенен процес на развитие, продължил едно хилядолетие (3500–2500 г. пр.Хр.) — от изображението на идеи чрез пиктографски условности до писмеността (макар и не азбучна), която познаваме днес. Към 3500 г. пр.Хр. шумерите започват да гравират изображения върху камък и да правят отпечатъци върху глина като знаци за собственост; картината можела да означава прякор на човек (например камък за „Камен“) или жилище (къща до дърво). Около пет века по-късно еволюцията на писмеността отбелязва значителен напредък. Администраторите на шумерските храмове вече ползват комбинации от много стандартни схематични рисунки за водене на архивите на храмовата собственост и записване на търговски сделки. Макар че писмото от този период е все още картинно, то се е развило от картини, означаващи хора и материални предмети, до картини, означаващи абстракции: купата означава всякакъв вид храна, а глава и купа предава идеята за храненето. След още пет века писмеността е напълно развита — първоначалните картини стават толкова схематични, че вече не се възприемат като картинни изображения, а като знаци, които трябва да се заучават. Много от тези знаци вече не представляват конкретни думи, те се превръщат в символи на срички, които в комбинация с други образуват думи.

Клинопис

Писмената система, която достига пълно развитие в Шумер към 2500 г. пр.Хр., се нарича „клинопис“ (клиновидно писмо), тъй като борави с клиновидни знаци, отпечатвани върху влажна глина с острие от тръстика с триъгълен връх. Има общо около 500 клиновидни знака, много от които с различни значения („вярното“ значение се е определяло само в контекст). Това правело системата много по-трудна за научаване от следващите азбучни писма. И все пак клинописът вършел достатъчно добра работа като единствена писмена система на Месопотамия в продължение на две хилядолетия и като стандартно писмо за търговски сделки в цяла Западна Азия докъм 500 г. пр.Хр.

Клинопис. Вляво: Шумерска глинена плочка от ок. 3000 г. пр.Хр. Тук стандартизираните картини започват да предават абстрактни понятия. Вдясно: Гравиран варовик от ок. 2600 г. пр.Хр. Еволюцията на стандартното клиновидно писмо е вече завършила: ръкописът гласи, че царят на Ур е построил храм.

Шумерска литература

Всички запазени клинописни текстове от Шумерската ера са отпечатани върху глинени плочки, които са открити при разкопки в наши дни. От тях приблизително 90% са търговски и административни документи, но останалите 10% могат приблизително да се отнесат към категорията на литературата — по-конкретно диалози, поговорки, химни и фрагменти от митове. Шумерският диалог е жанр, в който двама герои защитават противоположни тези в спор — лято срещу зима, брадва срещу рало или земеделец срещу овчар. Тъй като и двете страни имали достатъчно достойнства, споровете обикновено нямали победител; по-скоро жанрът е създаден с образователна цел, за да могат учениците в религиозните училища да получат изчерпателни знания по даден предмет. Запазените поговорки, от друга страна, изразявали затвърдени схващания. Ето един очарователен пример на меродавна шумерска поговорка: „Където има слуги, има и свади; където има козметици, има и клевети“. Оттук виждаме, че фризьорът-клюкар е бил познат на човешката цивилизация от зората на историята.

Най-старото картинно писмо. Вляво: Месопотамска резба върху шиста, датираща от ок. 3400 г. пр.Хр., изобразява двама мъже, заети с търговска сделка, като пиктограмите около тях указват с какво търгуват. Вдясно: Резба от ок. 3200 г. пр.Хр. представлява запис за търговска операция. Знаците отгоре означават „петдесет и четири“, а тези отдолу — „крава“, т.е. „петдесет и четири крави“.

Развитие на шумерската религия

Химните и митичните сказания, записани върху шумерските глинени плочки, които са достигнали до нас (допълнени от шумерски текстове, преписвани от месопотамци по-късно), показват, че през Шумерската ера вярванията в божества постоянно са се развивали. За по-просто ще отбележим две основни фази: първо преход от представата за боговете като част от природата към оприличаването им на хора, а по-късно от приписване на човешки качества на боговете към представата за тях като всемогъщи господари. Най-старите данни сочат, че първоначално шумерите боготворели безплътните природни сили. Един „бог“ бил силата, която кара зърното да расте, друг олицетворявал жизнената сила, трети силата, която запазвала хранителните запаси в складовете. През третото хилядолетие (периода 3000–2000 г. пр.Хр.) за шумерите става по-лесно да тълкуват природните явления по антропоморфна (човекоподобна) аналогия. Така знойното лято започва да се разбира като ежегодна „смърт“ на бога на плодородието, а прибирането на реколтата в складовете — като „женитба“ на бога на плодородието с богинята на съхранението. Независимо дали боговете са природни сили или антропоморфни същества, целта на култа към тях е да се осигури богата реколта и да се предотвратят природните бедствия. Към края на третото хилядолетие, след като завоюването на Шумер от Саргон Велики поставя началото на междудържавното съперничество, шумерските антропоморфни божества започват да придобиват политически характеристики. Някои от тях стават богове-покровители на градове, други — повелители на разни сфери (като небето, земята или подземния свят), а един от тях, Енлил, бил повелителят на всички тези богове. Тези събития все повече приближават представата за божественото единство и всемогъщество.

Шумерски молитвени фигурки. Статуетките от около 2700 г. пр.Хр. изобразяват шумери, които се молят боговете да им донесат благоденствие.

Доминиращо присъствие на зикурата

Както и да са били разбирани боговете, шумерските храмове господстват без прекъсване в шумерското общество през целия период от 3200 до 2000 г. пр.Хр. Храмовете буквално се възвишават над градовете и над целия равнинен хоризонт на Шумер, защото се строят върху огромни платформи с единственото предназначение да ги издигнат по-високо. Всички те са били построени от глинени блокове и тухли, изсушени на слънце, защото камъкът и дървото са били недостъпни. Повечето от тях са имали формата, наречена „зикурат“ — терасовидна (стъпаловидна) кула със светилище на върха. Типичният шумерски храм е бил толкова масивен и толкова трудоемък за построяване, че според съвременни оценки 1500 работници е трябвало да работят непрекъснато 5 години по 10 часа на ден, за да го завършат. (Освен това сградите от непечена тухла, веднъж построени, изискват постоянни основни ремонти, така че строителството трябва да е било почти непрекъснато.) Но все пак, както изглежда, тази работа е била извършвана главно от доброволци на смени като посвещение на боговете, от които се е смятало, че зависи целият живот.

Шумерски зикурат. Това здание, построено в Ур ок. 2100 г. пр.Хр., е най-добре запазеният до днес зикурат. Както се вижда от скицата на първоначалния му вид, светилището, до което се достига след изкачване на четири нива и преминаване под масивен портал, е било целта на изкачването на поклонниците и най-святото място на храма.

Храмови училища

Шумерските жреци не живеели в самите храмове, а в съседни постройки, които били част от храмовия комплекс. В комплекса също живеели храмовите администратори, занаятчии и роби. Тъй като на жреците и администраторите (двата термина вероятно често са били синоними) е било необходимо да изучават клиновидното писмо, храмовите комплекси включвали училища за преподаване на писмото и на други знания, потребни на жреческата каста. Тези шумерски училища са първите известни училища в историята на човешката цивилизация.

Всеобхватната роля на храма

Храмовете винаги са владеели огромни парцели земя извън градовете, защото без дохода, осигурен от тези селскостопански имоти, те не биха могли да издържат мащабните си начинания. Обикновено храмовете са се занимавали и с търговия, продавайки изделия, изработени или складирани в техните сгради, на купувачи от своите градове, или изпращайки ги за продажба в далечни места. Така храмовете представлявали практически „държава в държавата“. Нещо повече, преди епохата на Саргон те често представлявали „самата държава“, доколкото жреците на шумерските градове често били управници на града. След освобождението от династията на Саргон управлението на градовете обикновено се поемало от светски царе, но дори и тогава царят и семейството му се сродявали със семействата на по-първите жреци.

Социалната структура на Шумер

Освен жреците, царете и изтъкнатите пълководци (които били членове на семействата на жреците или царете) шумерското общество познавало три съсловия: „специалистите“ в храмовите комплекси, свободните земеделци и робите. Специалистите били администратори, търговци и занаятчии. Всички те били доста заможни, но напълно зависели от жреците. На свободните земеделци, изглежда, била оставяна най-лошата земя и те често се принуждавали да влизат във финансови дългове към храмовете, за да оцелеят. Що се отнася до робите, ние знаем твърде малко за тях, защото самото им съществуване едва се споменава в източниците, но е сигурно, че животът им е бил изключително тежък.

Към следващата част или към съдържанието

Метаданни

Данни

Световните цивилизации. История и култура. Том първи

Информация

История

Сваляне / Връзки

Древен Шумер: Светът на първите градове