Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (20) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Интелектуалните постижения в Египет

Характер на египетската писменост

Освен разнообразното богатство на религиозната мисъл, най-великите интелектуални постижения на египтяните са в тяхната писменост и в областта на някои практически науки. Видяхме, че египетската писменост — йероглифите, възниква след появата на клиновидното писмо в Месопотамия, а може би и при познаването на месопотамския прецедент. Затова тук си заслужава да разгледаме не толкова идеята за писменост, колкото особеностите на египетското писмо. По-конкретно, още от времето на Старото царство, в основата на египетските йероглифи лежат три вида знаци: пиктограми, срички и букви. Първите две са били съставки и на клиновидното писмо, но последният вид е нововъведение от особена важност. Ако египтяните бяха направили и следващата крачка към разделяне на азбучните знаци — двадесет и четири символа за всеки съгласен звук в човешкия говор — от неазбучните знаци и бяха използвали само тях за писмено общуване, те щяха да имат напълно съвременна писменост. Културният консерватизъм им попречил да го направят. Затова на финикийците, семитски народ от източното средиземноморско крайбрежие, се паднало да изобретят първата изцяло азбучна писменост към 1400 г. пр.Хр. На свой ред финикийската азбука става модел за азбуките на евреите, арабите, гърците и римляните. Независимо от това, тъй като финикийците със сигурност са заимствали от египтяните идеята за използване на отделни знаци за обозначаване на отделни звуци и тъй като за много от техните букви са ползвали египетски образци, имаме основателна причина да смятаме египетската азбучна писменост за майка на всички азбуки, с които се борави в западния свят.

Благодарение на едно растение — папирусовата тръстика, с която изобилствал районът на делтата на Нил (папирусът в Долен Египет бил в такива количества, че се използвал като пиктограма в йероглифа за „Долен Египет“), египтяните притежавали евтин материал, върху който да пишат. След изглаждане и изсушаване ивиците от папирусова тръстика се използвали като основа за изписване на йероглифите, след което се навивали на рула за съхранение и пренасяне. Предимството на папируса пред глинените плочки е това, че папирусовите свитъци са по-удобни и далеч по-леки. Ето защо тяхната употреба се разпространила от Египет към древните цивилизации на Гърция и Рим. (Би ли могла Римската империя да основе огромната си административна система на глинени плочки? Едва ли.)

Гробницата на Тутанкамон. Този ковчег от чисто злато с тегло 1300 кг е положен в пирамидата на Тутанкамон след смъртта му. В ковчега е било мумифицираното тяло на царя.

Египетски литературни форми

Може би поради лекотата на записване, египтяните експериментирали в няколко литературни форми. Много литературни историци смятат, че египтяните от Средното царство са създали жанра на разказа. По това време са писани разни видове кратки повествования: един запазен папирусов свитък от деветнадесети век пр.Хр. съдържа фантастична история за един корабокрушенец; едно малко по-късно повествование описва патилата на човек, който не можел да спи от рева на хипопотамите в р. Нил; в друга древноегипетска солена историйка се говори за похотлива жена, която казва на героя: „Ела да си легнем за един час, ще ти хареса!“ На другия полюс са сборниците от максими с поучения, които предписват скромност и справедливост. Най-накрая, съществува поне едно запазено подобие на политически трактат, „Оправданието на красноречивия селянин“, написан около 2050 г. пр.Хр. В него авторът защитава идеала за владетеля, посветил се на добродетелността и справедливостта в името на своите поданици. Макар че нито една творба от египетската литература не се доближава по класически литературни достойнства до месопотамската поема Гилгамеш, до частите от еврейската Библия или пък до гръцките Илиада и Одисея, египетската книжнина все пак има своите занимателни страни.

Практическа насоченост на египетската наука:

(1) Астрономия и календар.

Що се отнася до науката, египтяните се интересували най-вече от областите с конкретна практическа насоченост — астрономия, медицина и математика. В астрономията най-голямото постижение на египтяните е откриването на корекции за неточностите в лунния календар. Видяхме, че народите от древна Месопотамия при отбелязване преминаването на сезоните и годините се ограничили до циклите на луната. За разлика от тях, към 2000 г. пр.Хр., египтяните забелязват, че най-ярката звезда в небето, Сириус, веднъж в годината изгрява сутрин на една линия със Слънцето. Когато въз основа на това наблюдение съставили календар, според който първият ден на „Новата година“ настъпва със слънчевото изравняване със Сириус, египтяните можели да предвиждат прииждането на Нил и създали най-добрия календар в древността преди изобретения от Юлий Цезар. Всъщност календарът на Цезар почива на египетския първоизточник.

(2) Медицина и природен възглед за болестта

За медицинската практика в древен Египет бил характерен възгледът, че болестите възникват по естествени, а не свръхестествени причини, следователно лечителите трябва да поставят точна диагноза и да предложат лечение с предвидима надеждност. Сред диагностичните похвати били измерването на пулса и преслушване на сърцето. Що се отнася до терапевтиката, запазени папируси свидетелстват, че някои лечения са били надеждни, а други не. Така например египетските лекари предписват рициново масло като очистително, но и предлагат разбити щраусови яйца, размесени с черупка на костенурка и бодили, за лекуване на вътрешни язви. Загрижени за хигиената наред със здравето, те предлагат следния лек срещу изпотяване на краката: „Взимате полското растение уаду и змиорка от канала, затопляте в масло и намазвате краката.“ Ако за нас е лесно да се усмихваме на такива рецепти, опитите на египтяните да облекчават болката и подобряват здравословното състояние с естествени средства заслужават уважение, да не говорим за това, че някои египетски медицински рецепти, внесени в Европа от гърците, се прилагат и до днес.

(3) Математика и измервания

В математиката египтяните усъвършенстват методите за измерване. Например те са първите, които въвеждат 360 градуса в окръжността и първите, които забелязват, че съотношението на дължината на окръжността към нейния диаметър е еднакво за всички окръжности (известно днес като числото „пи“). Също така те намерили начин за изчисляване лицата на триъгълници и обема на пирамиди, цилиндри и полусфери. Тези постижения са очевидно свързани с грандиозните строителни проекти в Египет, на които ще се спрем сега.