Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (34) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Основите на индийските цивилизации

Най-старата цивилизация в Индия

Северозападна Индия е била мястото на велика древна цивилизация, съвременна на цивилизациите в Месопотамия и долината на Нил. Забравена дълги векове, нейното съществуване и размах бяха извадени на бял свят от археологически разкопки, започнали през 20-те години на нашия век. Цивилизацията от долината на Инд, която достига върха си през третото хилядолетие пр.Хр., в много отношения се различава от индийските цивилизации в по-късните исторически времена. Произходът, както и причината за упадъка й дълго време бяха предмет на догадки, но разкопките през 70-те години дадоха убедителни доказателства, че културата от долината на Инд е била самобитна, изградена върху основи, поставени от племена — производители на храни и каменни сечива, които са населявали района още през шестото хилядолетие пр.Хр.

Културата на първите индийски земеделски общества

Разкопките на земеделски села на площ от петстотин акра в Северен Белуджистан (днес част от Пакистан) разкриват няколко последователни слоя от култури — производители на храна, водещи през период от около три хиляди години непосредствено към зрялата цивилизация от долината на Инд. Още през 4000 г. пр.Хр. тези села са произвеждали съдове, направени на грънчарско колело, имали са разнообразно животинско стопанство и са отглеждали многобройни растителни култури, включително памук. Техните украсени глинени съдове и теракотени човешки и животински статуетки издават възхитително художествено умение. Изделията от Белуджистан се продавали на голяма територия, простираща се до Иран и Афганистан.

Разкопки в Мохенджо-Даро и Харапа

Цивилизацията от долината на Инд (ок. 3200–1600 г. пр.Хр.) заемала площ от почти 1,3 милиона км 2, простирайки се от бреговете на Арабско море, на север край речната система на Инд, до р. Амударя в Северен Афганистан. Макар и изградена на селскостопанска основа, тя била главно градска цивилизация с утилитарно, обичащо комфорта, космополитно общество и широки търговски връзки с външния свят. Отношенията с Месопотамия били особено интензивни между 2300 и 2000 г. пр.Хр. Сред седемдесетината столични центъра, разкрити досега, двата главни града са Мохенджо-Даро, на около 500 км от крайбрежието, и Харапа, 650 км по-нагоре по реката, в Пенджаб. По приблизителна оценка всеки от тези два града е имал най-малко 35 000 души население, а контрастиращите видове жилищни постройки предполагат широк диапазон на богатството и социалния статус на обществените класи. И двата града са били укрепени, трайно изградени от тухли, и застроени според амбициозни и интелигентни планове. Солидно построените къщи, някои на три етажа, са били снабдени с бани, които се оттичали в канализационни тръби, положени под главните улици. Мохенджо-Даро имал обществена баня с площ 90 м 2, облицована с водонепроницаеми тухли и великолепно украсена. Голямо зърнохранилище в Харапа било изградено върху издигната платформа, за да предпази няколкото вида зърно, складирани в него, от повреждане при наводнения. Сред домашните животни имало камили, говеда, биволи, кози, свине, магарета и птици. Открити са само малка част от останките на цивилизацията от долината на Инд, а много не могат да се извадят, защото нивото на водите се е покачило с течение на вековете. Но намерените доказателства са достатъчни, за да ни покажат, че тази цивилизация във връхната си точка е била много развита и не е отстъпвала на тези от Египет и Месопотамия.

Канализацията на Мохенджо-Даро. Този домашен канал е бил свързан с колектора под градските улици — уникална канализационна система за онази епоха.

Голямата баня в Мохенджо-Даро, главен град на цивилизацията в долината на Инд. Вляво: Забележете тухлените стени на банята (12 на 7 метра) в укрепената цитадела, увенчана от будистки храм, построен повече от две хиляди години по-късно. Вдясно: Реконструкция на обществената баня и прилежащите постройки.

Времето на цивилизацията от долината на Инд е бронзовият век на Индия. Открити са възхитителни медни и бронзови съдове и златни и сребърни украшения. Изработката е специална и с превъзходно качество. Макар народът от долината на Инд да не е оставил внушителни паметници, той е въплътил художествения си талант в дребни предмети за лично ползване, украшения, животински и човешки статуетки с поразителна грация и естественост. Някои от използваните символи, включително свастиката (взета от санскритската дума за благополучие), се появяват като декоративни мотиви в индийското изкуство от по-късни периоди. Два миниатюрни мъжки торса, изсечени от камък, са анатомично безпогрешни и изглеждат по-живи от скулптурните фигури на гръцкия архаичен период хиляда години по-късно.

Мъжки торс от Харапа., ок. 2300–1750 г. пр.Хр. Тази деветсантиметрова фигурка предвещава по-късната индийска скулптура със своя анатомичен реализъм и стил.

Група предмети с естетично значение, но явно предназначени за утилитарни цели, представляват квадратните и правоъгълни каменни печати, от които са намерени над 2000 броя. Всеки печат, вероятно използван за полагане на личен подпис, подобно на цилиндричните печати от Месопотамия, обикновено има профил на животно и кратък надпис. Това са единствените образци писменост, открити досега. Писмото от долината на Инд, наброяващо около 270 пиктограми или символи, не изглежда да има връзка с друга писмена система. Понеже за съжаление писмеността още не е дешифрирана, малко може да се каже относно интелектуалния живот на тези, които са я използвали.

Танцуващо момиче. Бронзова статуетка на танцьорка от Мохенджо-Даро, поразителен образец на изкуството в древната цивилизация край Инд. Гривните и лентите запазват популярността си сред индийските жени и до днес.

Религиозните вярвания и обичаи на първите обитатели на долината на Инд по необходимост са предмет на догадки, но без съмнение те са внесли трайни елементи в индийското религиозно наследство. Намерените резби и фигурки показват разпространението на култа към плодовитостта. Свещените предмети включват фалически символи, богиня-майка, мъжко божество, свещено дърво и бик. За рогатата мъжка фигура, изобразена на три от печатите, се смята, че е прототип на широко популярния индуски бог Шива.

По причини, които остават спорни, цивилизацията в долината на Инд запада през първата половина на второто хилядолетие и изглежда изчезва около 1600 г. пр.Хр. Вероятно важен разрушителен фактор са били серията наводнения и земетресения, които променят течението на Инд и заливат гъстонаселени области. По същото време в Северозападна Индия навлизат племена, чиито войни превземат градовете и окупират страната. Но вече не се смята, че цивилизацията в долината на Инд е рухнала в неочаквана криза или само в резултат на варварско нахлуване. Пришълците донасят със себе си семената на нова индийска цивилизация, но те смесват кръвта си с тази на покореното население, възприемат и продължават много аспекти на местната култура.

Нахлуването, което съвпада със залеза на най-старата индийска цивилизация, не е било изолирано явление на световната сцена. Малко след 2000 г. пр.Хр. някакъв фактор на околната среда — вероятно растящ недостиг на пасища в Централна и Западна Азия — предизвиква масова миграция на чергарските племена. Мигрантите се заселвали главно в Южна и Западна Азия (пример за това е заемането на Анатолия от хетите ок. 1600 г. пр.Хр.), но това движение на населението довело до културни последствия, простиращи се далеч отвъд физически засегнатите райони. Макар че мигриращите племенни общества нямали писмена система, говоримият им език е бил високо развит и като правило измествал езиците, с които се сблъсквал. В съвременната епоха е въведен терминът „индоевропейски“ за означаване на семейство езици, господстващи върху огромна територия, простираща се от Хиндустан до западните и северните граници на Европа. То включва класическите антични езици гръцки и латински, както и съвременните европейски езици — новогръцки, романски, славянски, келтски и германски (главните изключения са унгарският, финландският и естонският).

Печат с бик. Отпечатък от каменен печат от Мохенджо-Даро, 2500 г. пр.Хр., вероятно използван като подпис. Предполага се, че животинската фигура(брахмански бик или зебу) е имала религиозно значение.

По време на голямото преселение през първата половина на второто хилядолетие пр.Хр. две тясно свързани групи племена от степите на Западна Русия се преместили на юг — едната група към Иранското плато, а другата през проходите на Хиндукуш към Северозападна Индия. И двата народа наричали себе си ария (означава „благороден“), оттам и географско-политическото наименование Иран, и няколко индийски варианта на същата дума. Строго казано, името арийски важи само за иранците (персите) и индоарийците на субконтинента, макар то понякога да се използва свободно за означаване на цялата индоевропейска езикова група. Няма никакво основание то да се употребява по отношение на някой европейски народ или раса.

Скелети в Мохенджо-Даро. Макар че залезът на тази култура е загадка, варварското нашествие сигурно е играло важна роля.

Икономиката и обществото на древните индоарийци

Древните индоарийци имали проста, главно пастирска икономика. Техните домашни животни били овцете, козите, впрегатните коне за теглене на бойни колесници и за надбягване с колесници, а самите те са били умели животновъди. Макар да не бил обожествяван, добитъкът бил толкова високо ценен, че служел и за парична единица. Ечемик и няколко други зърнени култури били отглеждани с помощта на дървено рало, теглено от волове. Практикували се всички обикновени занаяти, включително обработка на метали. Музиката — и вокална, и инструментална, с флейти, барабани, цимбали и струнни лютни или арфи — била разпространено развлечение, както и танците. Хазартът със зарове бил национална игра и, изглежда, бил станал почти национална болест. Древното индоарийско общество напомняло обществото на другите войнолюбиви народи, както са описани в Илиадата на Омир, англосаксонския Беовулф и скандинавско-исландските саги. Основната клетка на обществото било патриархалното семейство, в редки случаи полигамно, в което жените били в строго подчинено положение, макар и да не са били подлагани на ограниченията и униженията на по-късното индуистко общество.

Политически и съдебни институции

В древното индоарийско общество политическите и съдебните институции били в зачатъчно състояние. Всяко племе имало свой вожд или цар (раджа), чиято главна функция била да води воините в бой. Някои племена, в които раджата бил избиран от събрание на воините, приличали повече на аристократична република, отколкото на монархия. Понеже нямал големи градове, от които да извлича богатства, раджата по необходимост разполагал с ограничена власт. Провинциалните села на неговата територия сами управлявали вътрешните си дела, като плащали с част от земеделската си продукция за „закрилата“ на раджата. Отношението към престъпленията и наказанията наподобявало това на германските племена, които нахлуват в Римската империя хиляда години по-късно. От пострадалата страна или неговото семейство се изисквало да вземат инициативата в преследването на престъпника. Обикновено компенсацията за щетите била плащане на ищеца или, в случай на убийство, на семейството на жертвата. Друг паралел с древната германска система на правосъдие е прибягването в отделни случаи към изпитания с огън и вода за установяване на вина или невинност. Най-честата жалба била срещу кражби, особено кражба на добитък, макар че това престъпление се смятало за особено тежко. Неплатежоспособният длъжник — обикновено такъв, който е залагал прекалено хазартно — можел да стане роб на кредитора си.

Религията на древните арийци

На всеки етап от дългата история на индийската цивилизация религията е била фактор с голямо значение. Относително простата религия на древните арийци може да се сравни с тази на ранните гръцки, римски, скандинавски и германски общества. Арийски богове — дева, или „блестящите“ — са били природните сили или олицетворенията на тези сили. Не са били издигани идоли и храмове, а култът се е изчерпвал главно с принасяне жертви на боговете. Жертвали са зърно и мляко, животинско месо било изгаряно на олтарите (самите поклонници изяждали месото), но най-отбраният дар била сомата, халюциногенна напитка от ферментирал сок на планинско растение. Представата за боговете била като за прекрасни и могъщи същества с човешки черти, но безсмъртни докато пиели сока сома, и, общо взето, благоразположени. Приемало се, че те възнаграждават хората от благодарност за почитта и принесените дарове. Постепенно обаче се наложило схващането, че ако свещените ритуали се изпълняват с безпогрешна точност, те могат да принудят бога да се подчини.

Списъкът на боговете

Списъкът на боговете бил голям и все се разширявал. Макар няколко божества да могат да се отъждествят с боговете на други индоевропейски народи, те не са имали толкова отчетливи личностни характеристики, както гръцките или скандинавските богове. Арийският и по-късният индуистки пантеон имал тенденция към размножаване и специализация. Дяус, господар на светлото небе, бил еквивалент на гръцкия Зевс (макар и по-маловажен). Варуна представлявал небето или небесата като обединител на всички неща, който държи света в едно цяло. Наричали го Ашура, термин, който предполага тясно родство с върховния персийски бог Ахурамазда. Поне пет различни божества били отъждествявани със слънцето. Едно от тях, Митра, имало общ корен с персийския бог Митра, но това божество в Индия не получило тази популярност, която Митра имал в Персия и на Запад. Сурия бил златният диск на слънцето, Пушан въплъщавал неговата способност да подпомага растежа на растения и животни, а Вишну олицетворявал бързото небесно тяло, което прекосявало небосклона с три крачки.

Индра

Най-популярното божество във ведическите времена било Индра, чието първоначално значение не е ясно. Казвали, че той облагодетелствал човечеството, като убил един зъл змей, демона на сушата, и така освободил заключените води да носят живот на земята. Също казвали, че той открил светлината, направил пътека за слънцето и създал мълнията. Почитали го главно като могъщ воин и бог на битките, победител на демоните и „чернокожите“ врагове на арийците. За Индра се предполагало, че особено много обича сома, която разпалвала кръвта му за бой. Вярвали, че той може да изпие три езера от тази силно действаща течност на една глътка, докато поглъща месото на 300 бивола. Сома, свещената напитка, също била обожествявана, както и жертвения огън Агни. Агни бил възприеман едновременно като бог и като уста на боговете или слуга, който им донасял вкусните дарове горе на небето.

Усложняване на устройството на арийското общество

Арийската религия, включваща живописни природни митове и по същество механистична и контрактуална (договорна), се променяла с времето постепенно, но забележимо. Някои божества, отначало изтъкнати, губели значението си или изчезвали, докато други, вероятно от култовете на доарийското население, влизали в пантеона. По-важни промени, които ще разгледаме в следващата част, ставали в резултат от бурната интелектуална дейност, стимулирана от социалните напрежения и надпревара за власт между конкурентните класи. Религията се усложнявала успоредно с развитието на структурата на обществото, преминаващо от чергарска, пастирска икономика към уседнали земеделски общности и накрая към гъстонаселени градски центрове. От своята база в Северозападна Индия арийските племена постепенно напредвали на изток в долината на Ганг, разчиствайки с подсечно-огневия метод парцели от джунглата на север от реката за земеделие. Прословути със своя навик да се бият помежду си или със своите неарийски съседи, арийските войни засилили бойните си възможности ок. 800 г. пр.Хр., като се сдобили с железни оръжия. В първите векове на първото хилядолетие пр.Хр. те завладели източния район на Ганг и започнали да проникват в Декан. През това време племената и племенните съюзи се превърнали в царства със значителни територии, с постоянни съдилища и йерархии от административни чиновници.

Четирите класи на арийското общество

Арийската социална структура, отначало просто сбор от главите на семейства, които обединявали функциите на пастири и войни, постепенно се разслоявала и усложнявала. Една стара традиция постулира определеното свише разделение на обществото на четири големи класи, наречени варна (буквално „цвят“, но означава определен цвят за всяка класа). Тези класи били брахмани (жреци), кшатрии (войни), вайшии (пастири, занаятчии, търговци) и шудри (слуги, черноработници). Последните били смятани не само за низши, но и за долни, недостойни за пълно членство в арийското общество. Шудра може би е било името на туземно племе — някое от даса („чернокожите хора“), които живеели в укрепените градове, нападнати от арийците, и които след това били превърнати в роби. Робството играело незначителна роля в арийското (а по-късно в индийското) общество, но един вид подчиненост, напомняща крепостничеството, се появила доста рано. Крайната изолация и унижение, в смисъл отбягване на всякакъв досег между класите, който се смятал за оскверняващ били явление от следарийските времена. Въпреки забраната на смесените бракове голям брой „чернокожи“ вероятно били асимилирани в арийското общество не само като шудри, но и като войни и дори жреци. Макар че отделните семейства държали да бъдат членове на една от горните три варни — или против волята им ги приписвали към долната, — теорията за четирите класи била изкуствена постройка и имала малко общо с постепенно развиващата се социална структура. Икономическият напредък водел към растящо богатство и централизация на политическата власт, а заедно с това се развивало съперничество сред различните групи, домогващи се до господстваща позиция. Конкуренцията била най-остра между брахманите и кшатриите. Чак през трети век пр.Хр. върховенството на брахманите било общопризнато в цяла Индия. На другия край на скалата семейства, произлизащи от шудра, ставали богати и влиятелни в някои райони на Индия. Срещали се даже царе-_шудра_.

Кастите

Не теоретичните четири класи, а кастовата система станала доминиращ фактор за изграждането на индийското общество. Трудно е да се даде определение за каста: могат да се намерят изключения за всяка строга дефиниция. По принцип това е група семейства, свързани с фактическо или предполагаемо кръвно родство и управлявани вътрешно от строги правила, предназначени да контролират личното поведение, да изпълняват колективните задължения и да защитават членовете от страдания и безчестие. Произходът на кастата е неясен; еволюцията й обхваща хиляди години; най-накрая тя пуска такива здрави корени, че не може да бъде изтръгната. Родственото групиране е важно във всяко човешко общество, но Индия е уникална с това, че е запазила тясно свързаните родствени групировки като ключови съставки на цялостната социална структура през дълбоките промени в нивото на цивилизацията и различните системи на управление.

Развитието на кастовата система

Макар индоарийското общество да не се е градило върху кастите, корените на кастата могат да се проследят до тази епоха и дори по-назад до културата от долината на Инд. Расовото превъзходство сигурно е било съставна част от доктрината за социално неравенство и разделение, което е логическото оправдание на кастовата система. Принизяването и изолирането на шудрите отразява опасенията на завоевателя, че смесването с местното население ще замърси арийската кръв. Икономическата специализация и разделението на труда също играят роля в развитието на кастовата система, но само отчасти и по случаен начин. Брахманите, по определение жреци и учени, се отдавали свободно на много професии, избягвайки само онези, които смятали за нечисти сами по себе си. Брахманите се делели на много касти и само малка част от тях фактически служели като жреци. И докато кастите действително започнали да се отъждествяват с конкретни занаяти, професии или служби, тяхната функция и тяхната ниша в обществената йерархия се различавали в отделните места. Кастовото делене възниква при огромно разнообразие от обстоятелства, като например отклонения от приетите религиозни вярвания или обръщане към нова вяра, смесване с чужда етническа група или миграция в отдалечен район. Броят на кастите се умножавал, докато накрая достигнал над 3000. Думата, с която в Северна Индия означават кастата, е „джати“ — буквално „вид“, отразяваща схващането, че тази институция е част от естествения ред на нещата, осветен от божествената воля, и затова трябва да се приема като религиозен дълг. Обикновено в даден район всяка каста почита определено божество или група божества и ранговото подреждане на кастите и степента на тяхната предполагаема вродена чистота или нечистота съответства на йерархичната скала на божествата. Макар и да варира по състав и подреждане, кастовата система въплъщава йерархичния възглед върху действителността, отнасящ се както за устройството на вселената, така и за човешкото общество.

Кастовата система и личността

Браковете обикновено били ограничени в рамките на кастата, макар и забранени между близки роднини. Храната можело да се яде само ако е приготвена от член на собствената или на по-висша каста. Предписани били професиите, кройката и украсата на дрехите, границите на социалното общуване. Кастовата система задълбочила подчиненото положение на жените. В някои случаи на мъжа се разрешавало да се ожени за жена от по-долна каста; по отношение на жената такова нещо се смятало за неприемливо. Докато самата каста е могла да се издига в обществената йерархия, индивидът нито можел да избяга от кастата си, нито да се издигне вътре в нея, макар че би могъл, нарушавайки правилата, да падне по-ниско.

Полезните функции на кастовата система

Въпреки своите недостатъци кастовата система, освен да илюстрира жилавостта на дълбоко вкоренените обществени институции, изпълнявала и някои полезни функции в индийското общество. Ако и да отнемала независимостта на индивида, то тя му предлагала защита (невинаги приложима) срещу посегателство отвън. Системата следяла строго поведението на собствените членове. Ясно разграниченото разделение на труда и службите между кастите позволявало на обществото да извършва необходимите функции с минимално объркване. Разделението никога не е било абсолютно. Представители на различните касти участвали заедно в селските съвети, които управлявали местните дела. Всички касти, освен най-долните участвали в религиозните церемонии и празненства. Механизмът на кастовата система улеснявал асимилирането на пришълците в Индия. Успешните завоеватели на субконтинента — понякога приемани под измисления предлог, че са кшатрии, отдавна напуснали Индия — откривали, че нито могат да я отменят, нито да спрат проникването й в собственото им общество. И накрая, понеже кастовата система се базирала на най-основната институция — семейството, тя допринесла за трайността на индийското културно и религиозно наследство.