Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (47) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Мъжете и жените във всекидневния живот на древна Атина

Подценяване на жените

В края на своето вълнуващо Надгробно слово Перикъл за кратко се обръща към омъжените жени от своята аудитория и ги подканя да запомнят три неща: че за благото на Атина трябва да се стремят да родят и отгледат повече деца; да не проявяват слабост, по-голяма от „естествената за техния пол“, и да се придържат към такова поведение, което да не дава повод за клюки, било то добри или лоши. Едва през последните години учените започнаха да обръщат внимание на подобни пренебрежителни забележки, признавайки, че те хвърлят сянка върху големите постижения на атинската демокрация.

Ролята на жената през Тъмните векове

Някой би помислил, че процъфтяващата гръцка демокрация ще доведе до по-голямо равенство на половете, но се получило тъкмо обратното. Гърците от Тъмните векове измислили доста страховити богини и героини. Отчасти вероятната причина за това е, че женските божества са на почит в общества, където плодовитостта се цени високо. Нещо повече, в обществата с племенна аристокрация от Тъмните векове било възможно на няколко отбрани жени да се припишат изключителни качества, било то красота, мъдрост или смелост, и те да бъдат издигнати над останалите. Така Троянската война се водила заради хубавата Елена, а мъдрата Андромаха дала на мъжа си умен военен съвет. Едва ли някой би желал да идеализира положението на двете героини, тъй като Елена била просто обект на обожание, а Андромаха тутакси била отпратена от мъжа си при тъкачния стан. Въпреки всичко, приемайки, че епосът отразява някои аспекти от истинския живот, излиза, че такива жени не са оставали незабелязани.

За жената остава домакинската роля

Но докато в цяла Гърция аристократичните идеали все повече отстъпвали място на демократичните, гръцките жени били все повече изтиквани в сянка. За Атина, за която разполагаме с най-много исторически сведения, може да се каже, че поставеният върху пехотата акцент и преобладаващият дух на равенство в нея са тясно свързани с факта, че гръцките мъже се обучавали заедно, при което установявали близки взаимоотношения, често от хомосексуален характер. Освен това показното държание на отделни гръцки аристократки будело общественото неодобрение, докато отглеждането на деца, които да попълват редиците на пехотата и да служат на държавата, било издигнато в държавна необходимост. И накрая, с урбанизацията на населението мъжете намирали за все по-желателно да държат съпругите си далеч от похотливите погледи на своите съседи. Така обществените места в градовете били предназначени за мъжки дейности, като атлетически игри или политически събрания, докато за жените оставали такива занимания, като отглеждането на деца и работа в домакинството.

Жените, третирани като собственост

В резултат от тези тенденции почти всички атински жени били държани изолирани в дома си. Омъжените жени трябвало да родят достатъчно деца, които да влеят свежа кръв в държавата. Поради това младите момичета били омъжвани на 14 години — веднага щом ставали биологически годни за раждане на деца — за два пъти по-възрастни от тях мъже (по-младите мъже трябвало да се посветят изцяло на войната). Бащата на момичето уреждал брака, без да се съобразява с предпочитанията на дъщеря си, и бил длъжен да й осигури зестра, която да бъде използвана от съпруга й за нейна издръжка, за да не се изчерпи бързо личното му богатство. По такъв начин жената не била третирана по-различно от вещ. Много скоро след като привикнела към новите условия, започвали да я подготвят за ролята й на майка. Обикновено децата се раждали през интервал от около две години, което фактически означавало, че всяка млада омъжена жена или била бременна, или кърмела. Суровите условия, при които трябвало да раждат жените, също давали отражение върху женската смъртност: учените, изучаващи останките от човешки скелети в Гърция, са на мнение (не без известни разногласия), че мъжете умирали средно на 45 години, а жените на 36.

Липса на уважение към жените

Жените рядко излизали от къщи, отчасти защото се считало за нескромно да ги виждат често други мъже и отчасти защото кърменето и напредналата бременност не им позволявали да участват в различни публични изяви. Вкъщи те трябвало да вършат „женската работа“ — главно приготвяне на храна и тъкане на платове. Тъй като идеологията на демократична Атина не приемала прекалените прояви на богатство или на леност, жените не можели да стоят без работа. И защото те се занимавали предимно с ръчен труд, подобно на робите, липсата на уважение към тях от страна на мъжете често била очебийна. В едно медицинско предписание например четем, че „ако бременната жена има хубав тен на лицето, ще роди мъжка рожба, а ако тенът й е лош, детето ще бъде момиче.“

Слаба емоционална привързаност на мъжете към жените им

Ние не можем да кажем със сигурност как съпрузите се отнасяли един към друг във всеки отделен случай, но много факти сочат, че в повечето случаи гръцките мъже проявявали слаба емоционална привързаност към жените си, защото считали, че те по природа са по-нискостоящи от тях. Ето как в един красноречив откъс Херодот, известният старогръцки историк, обрисува някой си гръцки цар: „този Кандаулес се влюбил в собствената си жена, една слабост, която имала странни последствия…“ Атинските мъже от 5–4 в. пр.Хр. имали склонност да идеализират мъжката хомосексуалност, а не хетеросексуалните отношения, приемайки, че тъй като мъжете били по-висши същества от жените, любовта между мъже била по-възвишена. Когато мъдрият Сократ бил принуден да сложи край на живота си, той отпратил жена си вкъщи, защото искал да издъхне, заобиколен само от своите приятели-мъже. Атинските мъже търсели също и плътски удоволствия, но за чисто сексуалната наслада мъжът можел винаги да разчита на домашните роби от двата пола или на блудници. Веднъж един атински оратор отбелязал: „Проститутките ни служат за удоволствие, наложниците — за ежедневните физически нужди, а собствените жени — да ни раждат законни деца и да изпълняват ролята на предани домакини.“

Засилване на робството

Друго тъмно петно в гръцкия живот през 5–4 в. пр.Хр. било робството. Нито едно от изключителните гръцки постижения в областта на политиката, философията или изкуството не би било възможно, ако робите не били принуждавани да извършват тежкия черен труд, когато свободните граждани обсъждали политически въпроси или водели философски диспути за истината и красотата, докато пирували или се разхождали сред природата. Съвременните радетели за демокрация са длъжни да признаят съществуването на известна компрометираща връзка между възхода на демократичното управление в Гърция, особено в Атина, и увеличения брой роби в сравнение с епохата на Тъмните векове. Атинският идеал за разделяне и ротация на държавните функции сред всички свободни граждани почивал върху схващането, че ще има достатъчно роби, които да извършват земеделските работи на полето, да се трудят в малките работилници и в домакинството, докато гражданите свободно изпълняват различни политически дейности. Всъщност атинската демократична система започнала да функционира напълно едва когато атиняните забогатели, попадайки на богата сребърна жила в мините на Лаврион, Атика, към 500 г. пр.Хр. И докато по-рано притокът на роби идвал основно от взетите по време на война пленници, новооткритите сребърни залежи позволили на атиняните да купуват роби в големи количества от източните търговци на роби или от варварските племена.

Разпределяне на робите между атинските фамилии

Макар и широко практикувано, робството в атинската държава било в малки мащаби. Единствено изключение правели държавните сребърни мини, където хиляди роби се трудели, за да създадат достатъчно богатства, така че атиняните да си купят още роби и така робската система да се поддържа жизнеспособна и доходоносна. Иначе робите били разпределяни по равно, на малки групи сред атинските знатни фамилии, вместо масово да бъдат изпращани на работа в плантациите или в работилниците. Обикновено всяко семейство притежавало по един-двама роби, които извършвали най-тежката и предимно ръчна работа, като например обработката на земята или прането вкъщи. При тези обстоятелства с робите рядко се отнасяли жестоко, макар че техните господари сигурно гледали на тях като на получовешки същества и презрени твари, които можели да бият и наказват. Самата представа, че робите не са съвсем човешки същества, затвърдена от квалификации като „волът е робът на бедния човек“, позволявала на атинските граждани да смятат, че природата е отредила на едни да се трудят като роби, а на други да участват в политическия живот.

Обществено и икономическо равенство на гражданите-мъже

Ако оставим настрана потискането на жените и робите — не малко изключение само по себе си, — всекидневният живот в древна Атина имал доста привлекателни страни. Мъжете се радвали на значително социално и икономическо равенство. Поминъкът се изразявал предимно в дребно земеделие и търговия, а малкото занаяти, които съществували — грънчарство и изработка на оръжие, били съсредоточени в работилници, собственост на отделни занаятчии, които произвеждали свои собствени стоки. Фабриките с голям брой работници били практически непознати — една от най-големите оръжейни работилници в Атина от 5 в. пр.Хр. разполагала само със 120 работници и била собственост на чужденец, а не на атински гражданин. Някои от гражданите на Атина, разбира се, били по-богати от другите, но от най-богатите се изисквало да дават част от своето богатство за оборудване на флота и в помощ на обществените прояви.

Простота на живота

Социалното равенство на гръцките граждани довело до един изключително опростен начин на живот. Отчасти тази простота на бита се дължала на климата: тъй като времето в Гърция е предимно топло и сухо (300 слънчеви дни в годината), нямало нужда от тежки връхни дрехи или от сложно обзавеждане на дома. Демократичният идеал на атиняните, както и отсъствието на голяма разлика в богатството още повече засилвали тази простота, която позволявала на жителите на Атина да се задоволят с най-необходимото. Леглата нямали пружини, къщите нямали канализация, а храната се състояла основно от зърнени храни, смокини и маслини, малко козе сирене и понякога парче сушена риба, придружени с разредено вино. Едно правоъгълно парче вълнен плат, увито около тялото, закопчано с игли на раменете и привързано с връв около кръста, представлявало ежедневното облекло на атиняните. Човек можел да спи с тази дреха, да я съблича призори и да я навлича отново за през деня, без да мисли за променливата мода.

Свободно време и общуване

Атинските граждани-мъже не само се наслаждавали на един опростен и освободен начин на живот, но те разполагали с достатъчно свободно време, за да се порадват на общуването помежду си. Тъй като нуждите на атиняните били твърде семпли, не им се налагало да работят много. Последното би било вярно дори и да нямало роби (макар, разбира се, в по-малка степен), тъй като основният вид земеделие отглеждането на маслинени дървета и лозя, отнемал общо около 70 дена от годината. И тъй като не им се налагало да работят упорито за разни финтифлюшки — като копринени пижами или раирани костюми, в мирно време атинските граждани разполагали с много свободно време, което прекарвали в събрания и празници, различни игри и атлетически занимания, или като просто стояли и разговаряли или спорели един с друг. Във военно време, което често се случвало, атинските мъже трябвало да воюват и тогава те можело да бъдат убити, осакатени или взети в робство. Но в мирно време свободният атински гражданин се радвал на пълноценен живот, изпълнен с труд и развлечения.

Музика и поезия в ежедневието на гърците. Гърците с гордост изписвали сцени от своя бит върху глинени съдове. На рисунката е изобразен музикант свирещ на момче, и поет, който пише стихове за друго момче. Хомосексуалният подтекст на подобни сцени бил съвсем преднамерен.

Мъже, претеглящи стоки на везни. Рисунка върху глинен съд от ок. 550 г. пр.Хр.