Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (5) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

От Homo erectus към Homo sapiens

Homo erectus

Извън способността му да изработва оръдия на труда, ние знаем твърде малко за дейностите на Хомо хабилис, който, изглежда, се превърнал в своя наследник по еволюционната верига Homo erectus („изправен човек“) в Африка преди около 1,7 милиона години. Появяването на Хомо еректус, изглежда, съвпаднало с технологичния напредък от необработени камъни към ръчни брадви, мотики и секачи. Менюто на нашите предшественици сега значително се подобрило и те започнали да скитат по-надалече. Хомо еректус може би е бил видът, който пръв е излязъл от Африка и е започнал да заселва Земята; той е бил видът, който пръв е започнал колективен лов и се е научил да използва огъня.

Homo erectus, по-голям ръст и интелигентност

От физическа гледна точка разликите между Хомо еректус и неговия предшественик Хомо хабилис са били грамадни. Докато Хомо хабилис вероятно е бил по-нисък от 1,50 м, Хомо еректус е бил висок горе-долу колкото днешните възрастни хора. Освен това Хомо еректус е имал над 40% по-голяма вместимост на черепа от Хомо хабилис, а съществуват и някои изкопаеми вкаменелости, доказващи, че формата на мозъка му се е изменила в посока на съвременния човек.

Череп на Хомо еректус. Този череп е „само“ на около половин милион години.

Език и сътрудничество

Интелигентността на Хомо еректус му дала възможност да стане единственият хоминид, живеещ в Африка, и вероятно да мигрира от Африка в Европа и Източна Азия преди около един милион години. Примери за разпространението на Хомо еректус са тъй нареченият явански човек и пекински човек, които около 500 хиляди години пр.Хр. достигнали местата, чиито имена носят. Между специалистите обаче няма съгласие как е протекло разпространението на Хомо еректус. Широката дейност на археолозите в Азия в началото на 90-те години хвърли съмнение върху идеята, че Хомо еректус се е появил само в Африка. Последните находки на вкаменелости ни карат да предположим, че първите хоминиди може да са еволюирали в Хомо еректус независимо един от друг в различни райони на земното кълбо и че азиатската и африканската популация на еректус може всъщност да представляват отделни видове.

Очевидно най-важното изобретение, принадлежащо на този човешки вид, била употребата на речта: реконструкциите на ларинкса на Хомо еректус показват, че видът е могъл да произнася повечето от звуците като нас; нещо повече, макар речта да не оставя преки вкаменели следи, почти е сигурно, че сечивата на Хомо еректус са били изработвани със спазване на сложни правила, които биха могли да се предават само чрез говорим език. Хомо еректус сигурно е знаел как да сътрудничи при лова на едър дивеч и при обработката и разпределението на храната, добита при тази дейност. Водещо в това сътрудничество трябва да е било взаимно изгодното развитие на мъжката и женската роля в събирането и обработването на храната. Най-накрая, преди поне 400 хиляди години Хомо еректус се научил да използва огъня. Дали е знаел как да пали огън, не е възможно да се каже, но той сигурно е могъл да регулира огъня, с цел да се стопли, да се брани от хищници и може би за готвене на храна.

Преходът от Хомо еректус към Хомо сапиенс

Преди около 100 до 200 хиляди години Хомо еректус постепенно започва да еволюира в Homo sapiens — всъщност толкова постепенно, че е много трудно да се познае по оцелелите останки къде свършва единият вид и къде започва другият. Сигурното е това, че анатомичните промени, които се развиват в течение на неколкостотин века, са били най-забележими от шията нагоре, защото макар Хомо еректус да е имал телосложение, грубо наподобяващо играч на американски футбол, той все още е бил с „маймуноподобно“ сплескано чело и черепна кутия с обем около 70% от нашия. Палеоантрополозите, общо взето, са съгласни, че между Хомо еректус и напълно съвременния човешки вид има два преходни етапа на Хомо сапиенс — древният Хомо сапиенс, живял преди 200 до 100 хиляди години, и „неандерталският човек“ живял оттогава до преди около 40 хиляди години.

Появата на съвременния човек

Последните открития на палеоантрополозите и молекулярните биолози говорят, че Хомо сапиенс се е появил в Африка преди по-малко от 150 хиляди години. Техните доказателства показват, че преди около 100 хиляди години групи хора със съвременна анатомия, които се развивали под сахарската област на Африка, са излезли от континента и са се разпространили в Европа и Азия, където са довели до постепенното отмиране на по-старите и по-примитивни групи хоминиди. С други думи, те твърдят, че Хомо сапиенс последвал Хомо еректус навън от Африка в едно друго, по-късно разследване, за което не е било характерно масовото движение, а малките групи във времето и пространството. Повърхностното расово разнообразие вероятно се е развило скоро след това в отговор на различната околна среда. С течение на времето родовете, народите и езиците се отдалечили един от друг. Цветът на кожата, формата на очите, строежът на косъма и други такива са може би сравнително скорошни приспособявания.

Фазата на неандерталеца

Неандерталец.

Неандерталците били умели майстори на оръдия на труда и сръчни ловци. Докато първите човешки видове обикновено разчитали на едно-две универсални сечива/оръжия, неандерталците създали около шестдесет различни специализирани инструмента, включващи ножове, стъргалки, свредели и върхове за копия. Повечето от тях били изработвани от камък, но те използвали и кост за правене на по-деликатни инструменти чрез процеси, изискващи много внимателна обработка. Неандерталците си строели и укрития от клони и кости или живеели в пещери и ги оборудвали с големи каменни огнища. Те ловували толкова успешно, че някои неандерталски групи се ограничавали да ловят само един вид дивеч, например елени или мечки, а не всяко животно, което можели да убият. Някои антрополози смятат, че такова ловно поведение може да се дължи на ритуални причини — вероятно неандерталците са мислели, че почитат духа на вида дивеч, който ловят. Независимо дали някое неандерталско племе са били ритуални ловци или не, някои сигурно са били първите хора, за които знаем, че колективно са посвещавали времето си на нещо повече от търсенето на материално оцеляване. Някои неандерталци погребвали мъртъвците си по явно почтителен начин и ги снабдявали с храна и предмети, очевидно предназначени да им помагат в пътешествието към задгробния живот.

Как неандерталската разновидност на човека е еволюирала до напълно съвременния вид е загадка за специалистите, защото процесът е протекъл в повече или по-малко кратък период от време в цялото Източно полукълбо (хора като неандерталците населявали Африка и Източна Азия около времето, когато неандерталците са живеели в Европа и Западна Азия). Достатъчно е да се каже, че между 40 и 30 хиляди години назад неандерталците изчезват, а Източното полукълбо е населено от човешки същества, които анатомично не се различават от нас. По същото време новоразвилият се човешки вид мигрира в Западното полукълбо, за което не му трябвали лодки, защото тогава съществувала сухопътна връзка между Сибир и Аляска. Когато и Австралия била заселена (по все още загадъчен начин) преди повече от 30 хиляди години, цялото земно кълбо познало човешкото присъствие горе-долу като днес.

Неотдавна открити пещерни рисунки. Два пещерни стенописа, открити през 1994 г. в Южна Франция.