Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (40) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

След ок. 600 г. пр.Хр. някога могъщите цивилизации на Месопотамия и Египет били засенчени, а по-късно покорени от класическите цивилизации на Гърция и Рим. Думата класически произлиза от латинската дума classicus, което означава „от първа класа“ и обичайно се използва, за да обозначи цивилизацията, процъфтяваща в Гърция между 600 и 300 г. пр.Хр., както и цивилизацията, чието средище бил Рим от 300 г. пр.Хр. до 300 г. сл.Хр. Въпреки че класическата римска цивилизация започнала постепенно да се формира по времето, когато класическата гръцка цивилизация вече губела своя самостоятелен облик, „Рим“ не заел веднага мястото на „Гърция“. Защото хронологично, между периодите на най-голям разцвет на гръцката и римска цивилизации, било времето на елинистичната цивилизация — един хибрид, съчетаващ елементи, заимствани и от Гърция, и от Западна Азия. Заемайки териториите, завоювани от Александър Велики до 323 г. пр.Хр., елинистичната цивилизация обхванала цяла Гърция, цял Египет и по-голямата част от Азия чак до границите с Индия, запазвайки своя индивидуален облик от 323 г. пр.Хр. до преди раждането на Христа. Най-важната черта, която отличавала въпросните три цивилизации от предходните им, бил техният секуларизъм. Религията не била повече в състояние да поглъща интереса и богатствата на хората в същата степен, както в древна Месопотамия и Египет. Държавата станала много по-независима от жреците, а разумът бил освободен от диктата на установените религиозни системи. Идеалите за човешка свобода и акцентът върху благополучието на отделния индивид изместили деспотизма и колективизма, характерни за цивилизациите по Тигър, Ефрат и Нил. Едва по-късно с развитието на римската цивилизация деспотизмът се наложил повторно. Някъде по същото време една нова религия, християнството, започва да променя живота на онези, които населявали римския свят.

Събитията в Южна и Източна Азия показват както някои сходства, така и някои различия спрямо живота в Западна Европа. Индуската цивилизация достига своя пълен разцвет през първото хилядолетие сл.Хр. — индийският класически век, характеризиращ се с удивителни постижения в областта на скулптурата, архитектурата, живописта и литературата. В Китай един силен владетел слага край на войните и установява централизирана система на управление, възприета от следващите китайски династии. Китайската империя по време на династията Хан можела да се сравни по могъщество и влияние със съвременната й Римска империя. И така както упадъкът на Римската империя полага началото на един период на хаос, така и падането на династията Хан през 220 г. сл.Хр. било последвано от варварски нашествия и вътрешни раздори, продължили близо четири века. Все пак периодът на разцепление в Китай свършил по-рано, отколкото в Европа; и когато начело се установила нова силна власт, тя по същество представлявала връщане към традиционните древни модели. По време на династията Тан (618–907) Китайската империя достигнала най-голямото си териториално разширение, в сравнение с всички други местни монарси, отглеждайки в пазвите си една великолепна култура. По това време Китай далеч изпреварвал Западна Европа в развитието на своите градове и търговските си връзки. Въпреки късния старт жителите на Япония бързо изградили държавата си, заимствайки политически и културни модели от Китай. В Централна и Западна Африка развитието на промишлеността и земеделието се дължало на внедряването на по-напреднали методи за обработка на желязо.

Седнал лохан. Една изключително правдоподобна керамична статуя на будистки светец, династия Тан. Лоханите били просветени монаси, които можели да правят чудеса.

Разпространението на източните религии донякъде съответствало на разпространението на християнството на Запад. В Индия на индуизма и господството на кастата на брахманите се противопоставила етичната и нетеологична система на Гаутама Буда. Будизмът се разпространил също така в Китай и Япония, превръщайки се в основен двигател на културното развитие в тези три страни.

Светът през класическата епоха