Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (54) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Политически и икономически тенденции

Елинистичните държави

Когато Александър умира през 323 г. пр.Хр., той не оставя свой законен наследник, с изключение на своя умствено недоразвит доведен брат. Легендата говори, че когато на смъртния му одър приятелите му го попитали кого ще посочи за свой наследник, той казал „най-силния“. След смъртта му неговите висши военачалници започнали да си поделят империята. Някои от по-младите пълководци оспорили тази подялба, което довело до серия от войни, чиято връхна точка била решителната битка при Ипсос през 301 г. пр.Хр. В резултат последвала нова подялба на териториите между победителите. Селевк завзел Персия, Месопотамия и Сирия; Лизимах поел управлението над Мала Азия и Тракия; Касандър се установил в Македония; а Птолемей присъединил Финикия и Палестина към своите първоначални владения в Египет. Двадесет години по-късно от тези четири държави останали три, когато Селевк победил и убил Лизимах в битка и заграбил неговите земи в Мала Азия. Междувременно, повечето от гръцките градове били въстанали срещу македонското господство. Като се обединили в отбранителни съюзи, няколко от тях успели да запазят известна независимост близо век като федеративни държави. И накрая между 146 и 30 г. пр.Хр. почти всички елинистични територии паднали под римско владичество, с изключение на най-източните земи, които се върнали към господството на местните перси.

Деспотизмът на полубожествените владетели извън Гърция

Александър Велики и елинистичния свят.

Основната форма на управление през елинистичната епоха във всички земи, някога завладени от Александър, с изключение на по-голямата част от континентална Гърция, била деспотизмът на владетелите, които се представяли най-малкото като полубогове. Най-могъщите наследници на империята на Александър, Селевкидите в Западна Азия и династията на Птолемеите в Египет, са правили систематични опити да се обожествят. Един от царете Селевкиди, Антиох IV, възприел титлата „Епифан“ или „видим бог“. По-късно управляващите членове на династията на Птолемеите се подписвали под своите декрети с „теос“ (бог); те възродили обичая да се женят за сестрите си, упражняван от фараоните като средство да се запази чиста божествената кръв на царското семейство. Излишно е да се казва, че управници като тези не срещали никаква официална съпротива и все пак неизбежни последици от подобно абсолютно самодържавие били честите дворцови интриги, стигащи до убийства, отравяния, заговори с чужди сили, нашествия и войни. Следвайки политиката „убивай или ще бъдеш убит“, Птолемей IV, цар на Египет (221–204) умъртвил майка си, чичо си и собствения си брат. Поколения след него една от неговите потомки, красивата Клеопатра (69–30), се опитала да съзаклятничи с римляните в напразни усилия да поддържа някакво подобие на независимост за елинистичния Египет.

Александър Велики. Елинистичните владетели изобразявали върху монетите си лика на Александър, за да подчертаят връзката си с почитания герой. Този драматичен профил бил сечен по време на Лизимах Тракийски ок. 300 г. пр.Хр.

Единствената жизнеспособна алтернатива на ориенталския деспотизъм по време на елинистичната ера бил полисният федерализъм, развит в континентална Гърция. След като извоювали независимостта си от елинистичната държава Македония, няколко гръцки града сключили отбранителни съюзи, които бързо прераснали в конфедерации: Етолийският и Ахейският съюз. Тези съюзи просъществували в цяла Гърция до 146 г. пр.Хр., когато били изместени от върховното управление на Рим. Организацията и в двата съюза в общи линии била еднаква. Всеки съюз имал федерален съвет, състоящ се от представители на членуващите градове, като съветът разполагал с правомощия да издава общи закони, отнасящи се до населението. На събрание, на което можели да присъстват всички граждани на членуващите градове, се решавали въпросите за война и мир и се избирали ръководители. Изпълнителната и военна власт била дадена в ръцете на военачалник, избиран за срок от една година, който можел да бъде преизбиран само през година. Съюзите със сигурност не били обединени държави, тъй като централната власт била зависима от местните правителства за получаването на приходи и набиране на войски. Въпреки това тези съюзи най-много се доближават до идеята за доброволен национален съюз преди Новото време.

Динамични аспекти на икономика: (1) Развитие на търговията

По отношение на икономиката елинистичният свят бил като цяло проспериращ, благодарение на развитието на търговията с далечни страни, на финансите и градовете. Развитието на търговията може да се обясни с няколко фактора, първият, сред които бил обособяването на обширна търговска зона в резултат от походите на Александър Велики. Много преди Александър гърците поддържали оживени търговски връзки с далечни страни, но те били възпрепятствани в търговията си с отделните части на Персийската империя и със земите на изток от Персия, защото персийските императори и сатрапи предпочитали да действат съобразно собствените си икономически интереси, а не тези, на гърците. Но когато гръцките владетели се настанили в Египет и Западна Азия след 323 г. пр.Хр. и когато гръцкоезични общности се появили из цялата територия от Александрия в Египет до другата Александрия в Северна Сирия, а оттам до още една Александрия край Персийския залив, били установени устойчиви търговски връзки от Източното Средиземноморие до Централна Азия. Освен това, с бази в Египет, Мала Азия, Персия и Бактрия гръцките търговци можели да стигнат още по-далеч, чак до вътрешността на Африка, Русия и Индия. На второ място, Александър, без да иска, стимулирал развитието на инвестициите, като пуснал в обръщение купища персийско злато и сребро под формата на монети, накити и луксозни предмети. И на трето място, успоредно с развитието на търговията, производствените отрасли, осигуряващи стоки и предмети за търговски цели, били съвсем съзнателно покровителствани от самовластните господари като средство да се получат повече приходи в хазната.

Новите търговски контакти били особено оживени и доходоносни в Египет по времето на Птолемеите и в земите от Западна Азия, под властта на Селевкидите, чието сърце била Сирия. Птолемеите и Селевкидите използвали най-различни средства за насърчаване на търговията. Те усъвършенствали своите пристанища, строели пътища и канали и изпращали бойни кораби да контролират морските пътища. Освен това Птолемеите използвали учени-географи, за да откриват нови пътища към далечни земи и така да осигуряват ценни пазари. Благодарение на подобни методи Египет развил процъфтяваща търговия с най-разнообразни стоки. В пристанището на Александрия пристигали подправки от Арабия, мед от Кипър, злато от Етиопия и Индия, калай от Британия, слонове и слонова кост от Нубия, сребро от Испания, фини килими от Мала Азия и даже коприна от Китай. Печалбите за управляващите и за някои от търговците често достигали 20–30 процента.

Жена, свиреща на лира. Мраморен релеф от континентална Гърция, 1 в. пр.Хр.

(2) Развитие на финансите

Други доказателства за значителното икономическо развитие през елинистичната епоха могат да се намерят в развитието на финансите. Една международна парична икономика, основаваща се на златни и сребърни монети, присъствала навсякъде по земите на Източното Средиземноморие и Западна Азия. Банките, обикновено собственост на държавата, израснали като основни институции за отпускане на кредити за всякакви търговски начинания. Спекулациите, завладяването на пазари, оживената конкуренция, основаването на големи търговски къщи и развитието на застрахователното дело били сред останалите характерни черти на този забележителен период.

Антиох I, „Сотер“. Елинистичен владетел на Сирия (281–261), чиято предпочитана титла сотер означавала „спасител“. Зареяният поглед говори за божествено вдъхновение.

(3) Развитие на градовете

На последно място, по време на елинистичния период се наблюдава бурно развитие на градовете, дължащо се както на икономически, така и на неикономически причини. Без да се водят от икономически подбуди, гръцките управници наемали гръцки чиновници и особено гръцки войници, които да поддържат тяхното господство над негръцката част от населението. Често тази политика водела до възникването на градски селища на празно място. Самият Александър Велики основал около седемдесет града като предни постове на гръцкото господство, а през следващите два века неговите наследници основали още около двеста града. И все пак причините за засилващата се урбанизация могат да се търсят както в развитието на търговията и индустрията, така и в увеличаване броя на държавните органи, отговарящи за икономическия контрол. Поради тази причина разрастването на населението в някои градски центрове било направо експлозивно. Само за един век населението на Антиохия в Сирия се увеличило четири пъти. За по-малко от два века град Селевкия на река Тигър, който израснал на празно място, се превърнал в огромна метрополия, наброяваща няколко стотици хиляди души. Най-голям и най-прочут от всички елинистични градове бил град Александрия в Египет, с около 500 000 жители. Нито един град от древността преди имперския Рим не би могъл да му съперничи по мащаби и блясък. Улиците му били покрити с хубава настилка и разположени симетрично. В него имало великолепни обществени сгради и паркове, музей и библиотека, съдържаща 700 000 свитъка. Народните маси обаче не участвали в бляскавия и разкошен живот наоколо, макар че отчасти този живот бил заплатен с плодовете на техния труд.

Мраморните улици на Ефес. Завзет през 334 г. пр.Хр. от Александър, този космополитен град на западното крайбрежие на Мала Азия бил прочут със своето великолепие.

Преобладаващо земеделие и развитие на ръчно производство

Макар че елинистичната икономика била, общо взето, динамична, през елинистичния период земеделието се запазило като основна форма на поминък и главен източник на богатство. (Едва през миналия век търговията и индустрията изместват земеделието като основен източник на богатство в Западна Европа и Северна Америка.) Освен това, макар че в елинистичен Египет и части от Западна Азия се наблюдавали наченки на промишленост, никъде не се осъществила истинска „индустриална революция“ на основата на техническия прогрес. Цялата промишленост се основавала предимно на ръчния труд, а не на използването на енергия.

Въпреки общото развитие и процъфтяване на елинистичната икономика, далеч не всички се радвали на благополучие. Даже напротив, при някои хора внезапното забогатяване било последвано от внезапно обедняване, докато други живеели в постоянна бедност. Частните търговци и спекуланти били сред онези, чието богатство било най-несигурно поради рисковете, които носели търговските начинания. Така например търговец, който добре печелел от търговия със скъпи платове и би искал да вложи повече пари в това си начинание, би могъл да остане неприятно изненадан, установявайки, че вкусовете са се променили или че корабът, с който трябвало да пристигне стоката му, е потънал. Търговците били особено уязвими от това, което икономистите днес наричат синдром на „бързото покачване на цените и фалита“. Търговец, който очаквал да натрупа състояние от бързото покачване на цените и вземал заем, за да се възползва от покачването, можел изведнъж да открие, че стоката, с която търгувал, е пренаситила пазара и той няма пари да се издължи на кредиторите си. В постоянна бедност живеели дребните земеделци, които отглеждали култури за продан на местните пазари. (В Гърция те вероятно били още по-бедни, защото през елинистичния период Гърция имала отрицателен платежен баланс и нямала кой знае какво да предложи в търговията си с далечни страни, освен произведения на изкуството.) Вероятно и онези, които имигрирали в градовете, в повечето случаи също не могли да подобрят икономическото си положение, като много от тях били принудени да живеят в пренаселени жилища.

След всичко казано дотук става ясно, че икономическият живот в елинистичния свят се отличавал с големи контрасти, нещо, което си струва да запомним, пристъпвайки към разглеждане нелинистичната мисъл и култура.