Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (32) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Минойската и Микенската цивилизация

Древните гръцки цивилизации

Преди 1870 г. никой не се е досещал, че на Гръцкия архипелаг са цъфтели цивилизации много стотици години преди появяването на Атина. Изучаващите гръцкия епос — Илиадата на Омир, разбира се, са знаели, че един могъщ гръцки цар, Агамемнон, според Омир е водил всички гърци към победата в Троянската война много по-рано от осми век пр.Хр., когато Илиадата е била записана за първи път. Но тогава просто са приемали, че целият сюжет на Омир е измислен. Днес обаче учените са сигурни, че историята на Гърция — и оттам европейската история — води началото си повече от хиляда години преди Сократ да започне да обсъжда природата на истината на атинския пазар.

Откритията на Шлиман

Откриването на достоверни знания за тези древни гръцки цивилизации се получава в резултат от най-прочутия „приказен триумф“ в аналите на археологията. В средата на деветнадесети век германският търговец Хайнрих Шлиман, омагьосан на младини от разказа на Илиадата, решава да докаже своето предчувствие, че този разказ е по същество правдив веднага щом събере достатъчно средства. За късмет Шлиман направил състояние от търговските си начинания и след това се оттеглил от тях, за да посвети времето и парите си на търсенето на Агамемнон. Макар че нямал никакво археологическо или научно образование, през 1870 г. той започнал разкопки в Западна Мала Азия, в място, за което чувствал увереност, че е древната Троя. За всеобщо учудване скоро след началото на разкопките той открива части на девет различни древни града, всеки построен върху развалините на предшественика си. Шлиман решил, че вторият от тези градове е Троя от Илиадата, но днес учените смятат, че по-вероятно Троя е седмият град. Окуражен от успеха си, през 1876 г. Шлиман започнал разкопки в Гърция и — о, чудо! — отново се натъкнал на златна мина, този път и в пряк, и в преносен смисъл, защото намерил гробове, съдържащи злато в неимоверни количества. Тъй като правил разкопките си в изоставеното гръцко селище Микена, той се почувствал напълно удовлетворен, защото в Илиадата се казва, че Микена е градът на Агамемнон и е наречен „златообилна Микена“. Със съжаление трябва да кажем, че разкопките на Шлиман не са били безусловно полезни за изследването на далечното минало, защото в ревностния си ентусиазъм и пренебрежение към научните процедури той унищожил с копаенето си доста доказателства и не се затруднявал с щателно водене на записки. Все пак всички казвали, че неговите открития са толкова вълнуващи и значителни, че сами по себе си заслужават едва ли не да бъдат увековечени в епична поема.

Щом Шлиман показал, че в това, което преди се е смятало за чиста легенда, има зърно истина, и други се хвърлили да допълват откритията му. Най-значителният му последовател в това отношение е англичанинът Артър Еванс През 1899 г. Еванс започнал да търси „Минос“, както Шлиман е търсил Агамемнон, което означава, че Еванс започва разкопки на гръцкия остров Крит, защото според легендата град Кносос на Крит е бил столица на могъща империя под управлението на владетеля Минос. Още един път се потвърждава, че в легендата има зрънце истина, защото Еванс скоро намерил също толкова богати (а дори и по-красиви) останки като изкопаните от Шлиман. Макар работата на Еванс (тя му донася рицарско звание) да следва тази на Шлиман, цивилизацията, намерена от него край Кносос, е по-стара от гръцката цивилизация, разкрита от Шлиман. Следователно ние трябва да разгледаме „света на Минос“, преди да разберем как той се е превърнал в „свят на Агамемнон“.

Разцвет на Минойската цивилизация

Най-ранните следи от Минойската цивилизация, наречена така от съвременните учени по името на легендарния критски владетел Минос, датират от периода ок. 2000 г. пр.Хр. По това време минойците, чийто произход отпреди заселването им на Крит е неизвестен, започнали да строят градове и да развиват уникална писменост. Минойската цивилизация достига върха си в петте века от 2000 до 1500 г. пр.Хр. Кносос не е бил център на империя, а един от няколкото цъфтящи градове на Крит, които съседствали толкова хармонично, че нито един от тях не намирал за необходимо да строи защитни стени. Само земетресенията, които периодично разтърсвали острова, нарушавали безметежното съществуване на минойците. Тези природни бедствия причинявали големи опустошения, но след всяко минойците се захващали да възстановяват градовете си и обикновено успявали да ги построят още по-величествени от току-що разрушените. В Кносос сър Артър Еванс намерил не само красива каменна архитектура и стенописи, но и първата известна на човечеството тоалетна с течаща вода. По-късните разкопки в друг минойски град, Като Закрос, изваждат на бял свят огромен дворец с 250 стаи, плувен басейн и паркетни подове.

Произход на Микенската цивилизация

Докато Минойската цивилизация процъфтява на Крит, бъдещите й съперници набират сила в континентална Гърция. Около 2200 г. пр.Хр. индоевропейски племена, които говорели най-старата форма на гръцкия език, нахлуват в гръцкия полуостров и към 1600 г. пр.Хр. започват да основават малки градове. Главно благодарение на търговските връзки тези племена постепенно попадат в културното си развитие под влиянието на минойски Крит. Цивилизацията, която се получила от претопяването на гръцките и минойските елементи, се нарича Микенска по името на Микена, водещ град на Гърция от ок. 1600 до 1200 г. пр.Хр. Именно тази цивилизация става господстваща в Егейския свят (Егейско море е тази част от Средиземноморието, която се намира между Гърция и Мала Азия) след ок. 1500 г. пр.Хр. и дори печели надмощие над самия Крит.

Линеарно писмо Б

Едно от най-големите научни постижения на двадесети век радикално промени нашите представи за историята на Крит и Гърция в столетието между 1500 и 1400 г. пр.Хр. Някога се е мислело, че през този период Гърция все още е била полуварварска икономическа колония на блестящия Крит и че вътрешните промени на Крит между 1500 и 1400 г. пр.Хр. могат да се отдадат на появяването на „нова династия“. Било е известно, че многобройни образци от една и съща линеарна писменост (наречена „линеарно писмо Б“) се намират и на Крит в континентална Гърция, но просто се е приемало, че писмото е било от критски произход и се е разпространявало от Крит към Гърция. Но през 1952 г. един талантлив английски младеж, Майкъл Вентрис, който тогава е само на тридесет години (и трагично загива в автомобилна катастрофа след четири години), успява да разшифрова линеарното писмо Б и да покаже, че то представлява ранна форма на гръцкия език. Откритието на Вентрис революционизира изследванията на предкласическа Гърция, като показва, че жителите на континента са господствали над Крит в края на минойския период, а не обратното.

Микенците изместват минойците

Учените днес са съгласни, че микенците са изместили минойците като владетели на Егейския свят скоро след 1500 г. пр.Хр., макар да не са сигурни точно по какъв начин е станало това. Източник на многобройни фантастични догадки са последствията от гигантско вулканично изригване на остров Тера, на около 110 км от Крит. Сигурно е, че ок. 1500 г. пр.Хр. изригването на Тера е било толкова мощно, че е погребало всички селища на острова под повече от метър вулканична пепел; възможно е това събитие да е дало историческата база за по-късната гръцка легенда за Атлантида, митичен остров, за който се говори, че бил ударен от земетръс и потопен дълбоко в морето. Без съмнение изригването на вулкана на Тера е предизвикало трусове и наводнения на Крит, които са разрушили крайбрежните селища и много сгради в Кносос. Но все пак, доколкото може да се каже, усилията за възстановяване са били бързи и животът скоро се е връщал в нормални рамки. Може би някои местни политически слабости, предизвикани от бедствието, са позволили по онова време на континенталните гърци да вземат властта в Крит, но по-вероятно изглежда, че без връзка с това събитие микенците са станали достатъчно силни, за да покорят Крит без големи сражения. Във всеки случай между ок. 1475 и 1400 г. пр. Хр. микенците оглавяват една епоха на процъфтяване и художествено съвършенство на Крит.

Микенците отстъпват пред дорийците

Около 1400 г. пр.Хр. друга вълна микенци навлиза в Крит, разрушава Кносос и слага неочакван край на Минойската цивилизация. Защо това нахлуване е било толкова разрушително, остава неизвестно, но след него континентална Гърция става безспорна господстваща сила в Егейския свят за следващите двеста години. Около 1250 г. пр.Хр. микенците водят успешните си войни с троянците от Западна Мала Азия, но техният собствен залез е вече на хоризонта. В течение на един век между 1200 и 1100 г. пр.Хр. микенците отстъпват пред дорийците — варварско северногръцко племе, което притежава железни оръжия. (Железните оръжия отначало може би не са превъзхождали много бронзовите, използвани от микенците, но понеже желязната руда се е срещала много по-често в Западна Азия и Източна Европа, отколкото медта и калая, необходими за бронза, железните оръжия са били много по-евтини и така са позволявали да се въоръжат много повече бойци.) Тъй като дорийците били по-примитивни във всички отношения, освен въоръжението, тяхното господство представлява тъмна епоха в гръцката история, продължила до ок. 800 г. пр.Хр.

Минойският цар като икономически надзирател

Както се вижда от разказаното дотук, минойската и микенската цивилизация са били тясно преплетени; дори най-големите специалисти трудно могат точно да определят къде свършва едната и къде започва другата. Задачата се усложнява от факта, че две форми на писменост, които предхождат линеарното писмо Б и се намират само на Крит, още не са разшифровани. (Всеки, който иска да се прочуе като Шлиман, Еванс или Вентрис, може да си постави за цел разгадаването на минойската писменост.) Затова тезите за минойската цивилизация преди ок. 1500 г. пр.Хр. почиват изключително върху визуални наблюдения и археологически находки, оставяйки голям простор за догадки. Тези находки наистина говорят, че минойската цивилизация е била една от най-напредничавите в цялата древна история.

Минойският владетел не е бил войнствен вожд като асирийския цар. Наистина той по всяка вероятност е командвал голям флот, но флотът не е бил предназначен за война, а за поддържане на търговията. Всъщност минойският цар е бил главният предприемач в държавата. Работилниците, разположени край двореца му, произвеждали големи количества изящна керамика, платове и метални изделия. Макар частната инициатива не изглежда да е била забранена, тя вероятно е била облагана с тежки данъци. Все пак е имало някакви частни работилници, особено в малките градове, а голяма част от земеделието също е била в частни ръце.

Минойската държава като бюрократична монархия

Минойската държава най-точно може да бъде наречена бюрократична монархия. Управникът на всеки водещ град и прилежащата му територия, изглежда, е бил абсолютен владетел, а към края на минойската епоха (трудно е да се каже кога точно) господарят на Кносос се е наложил над целия остров. Абсолютният владетел управлявал с помощта на многобройна бюрократична класа. Писарите, които, изглежда, са държали монопола върху образованието, водели подробен отчет за всички аспекти на икономическия живот. Цялото селскостопанско производство и манифактурата били наблюдавани внимателно, за да се събере или обложи с данък всичко, полагащо се на царя. Външната търговия също, изглежда, е била надзиравана отблизо; най-вероятно минойските кораби, които пътували до пристанища чак в Сирия и Египет, били притежавани или поне тежко облагани с данъци от владетеля и били внимателно следени от бюрократичната администрация.

Процъфтяване и равенство

Въпреки този щателен надзор минойските хора от почти всички класи са водили доста заможен живот. Макар да са съществували големи социални и икономически различия между управниците и управляваните, сред обикновените хора, изглежда, не е имало големи разлики по богатство и обществено положение. Ако изобщо е съществувало робство, то сигурно е заемало незначително място. Жилищата в най-бедните градски квартали са били добре построени и просторни, често с цели шест или осем стаи; но ние не знаем колко семейства са живеели в тях. Жените явно са се радвали на равни права с мъжете. Независимо от класовата им принадлежност не е имало обществена дейност, която да им е била забранена, и никакво занятие, с което не са могли да се занимават. В това отношение минойците са представлявали изключение в древния свят. На Крит е имало жени-бикоборци и дори жени-боксьори. Жените от висшите слоеве посвещавали много време на модата и други начини за прекарване на свободното време.

Спорт, театър, строителство

Жителите на Крит се наслаждавали на игри и спортове. Танци, надбягвания и бокс си съперничели като главни видове развлечения. Минойците първи в света построили каменни театри, където шествията и музиката привличали огромна публика. Археологическите находки на остров Крит показват, че минойците били също талантливи изобретатели и строители. Те строели отлични каменни пътища, широки над три метра. Много от принципите на съвременната санитарна техника са били познати на проектантите на двореца в Кносос, благодарение на което царското семейство на Крит през седемнадесети век пр.Хр. живеело в комфорт и такива удобства като вътрешна течаща вода, които не са били достъпни на кралете в Западна Европа дори през седемнадесети век сл.Хр.

Матриархалния характер на минойската религия

Религията на минойците изпъква сред другите в античния свят, защото е била предимно матриархална. Главното божество не е било бог, а богиня, господарка на цялата вселена — морето и небето, както и земята. В началото, изглежда, изобщо не е било почитано никакво мъжко божество, но по-късно се появил бог, свързан с Великата богиня като неин син и съпруг. Независимо от това минойците никога не са придавали на тази мъжка фигура някакво самостоятелно значение. Макар че Богинята-майка се е смятала за източник както на доброто, така и на злото, дори нейната зла сила не е била свирепа или ужасяваща: макар че тя предизвиквала бурите и сеела разрушения, тези действия служели за обновяване на природата, така както смъртта служи за предпоставка на живота. Смъртните жители на земята били длъжни да принасят жертви на богинята, а също на нейните свещени животни като биковете и змиите. Минойските ритуали се изпълнявали от жрици, а не от жреци, в съответствие с женската ориентация на цялостната им религиозна система.

Изяществото на Минойската живопис

Ако има постижение на минойците, което най-добре да демонстрира жизнеността на тяхната цивилизация, това е техният гений в живописта. С изключение на художествените завоевания на класическа Гърция и Рим, развили се едно хилядолетие по-късно, ничие изкуство в древния свят не може да се сравнява с тяхното. Отличителните черти на минойската живопис са финесът, непринудеността и натурализмът. Тя не е служила да прославя амбициите на високомерната господстваща класа или да насажда догмите на религията, а да изразява насладата на личността от красотата на минойския свят. Повечето минойски рисунки представляват фрески, но се срещат и оцветени релефи. Стенописите в критските дворци безспорно са най-добрите, запазени от античните времена. Те разкриват чувствителност към драматизма и ритмиката и разбиране на човешкия характер в променливите му настроения. Минойското изкуство е толкова изтънчено и изящно, че един французин, който разкривал останките от фрески в Кносос, не могъл да сдържи възхищението си, когато видял поразителна рисунка на жена, изобразена с къдрици, живи очи и чувствени устни: „Mais, c’est la Parisienne!“ („Боже мой, та тя е същинска парижанка!“).

Както може да се очаква от народ, посветил се на изяществото, художественото съвършенство в Минойското царство след живописта се проявило в скулптурата и дори в домашните предмети за всекидневна употреба. Може би най-забележителният факт относно минойската скулптура е, че мащабът й винаги е умален. Напразно бихме търсили сред минойските находки еквиваленти на гигантските месопотамски царе, сразяващи хилавите си врагове, или на колосалните египетски фараони, надвисващи над зрителя като чудовищни призраци. Древните минойци не са обичали да прибягват до големи размери, за да създадат впечатляващ ефект. Напротив, минойските статуи на човешки фигури са почти винаги по-малки от естествения ръст и разчитат на натурализма и финеса, за да завладеят въображението на зрителя. По същия начин резбованите камъни, златните и бронзовите изделия, керамиката до най-скромните домашни глинени съдове са неизменно изящно изработени, а понякога иронично шеговити.

Микенската цивилизация, изглежда, е била по-войнствена и по-малко рафинирана от минойската, но съвременната наука ни предупреждава да се пазим от преувеличаване на тези различия. Търговията продължила да процъфтява: микенски изделия са намирани в такива далечни земи като Британия и Египет. Както на Крит, така и в континентална Гърция градът бил центърът на цивилизацията. Главните микенски градове били самата Микена, Пилос и Тиринт. Всеки град и прилежащата му околност били управлявани от цар, наречен ванакс. Както на Крит, микенската държава била бюрократична монархия. Ние познаваме някои от механизмите на тази монархия благодарение на разшифроването на многобройните плочки с линеарно писмо Б. Всички те представляват архиви на един високоорганизиран бюрократичен апарат. Плочките от Пилос съобщават за най-дребните детайли от стопанския живот на царските поданици: точната площ на даден имот; броят на кухненските съдове, притежавани от еди-кой си; личните имена, дадени на нечии два вола („Лъско“ и „Черньо“). Тези подробни описи ни говорят, че държавата е била силно централизирана и че е господствала чрез контрола си над стопанската дейност на гражданите.

Макар че бюрократичните монархии на минойците и на микенците са били сходни, съществуват поне няколко забележими разлики между двете родствени цивилизации. Едната е, че микенците определено са имали робовладелска система. Освен това микенското общество е било много по-силно ориентирано към войната. Понеже микенските градове често воювали помежду си, те били построени върху хълмове и здраво укрепени. В съответствие с някак си по-грубия и по-варварски начин на живот, отколкото на Крит, микенските царе си строял и солидни гробници, в които погребвали своите най-хубави инкрустирани бронзови кинжали и други символи на власт и богатство.

Вярно е също, че микенското изкуство не е толкова изтънчено, колкото минойското. Безспорно микенците никога не са достигнали художествения финес и изящество на минойците. Все пак микенските художествени произведения, създадени в Кносос между 1500 и 1400 г. пр.Хр., макар и по-статични и с по-симетрична композиция от по-старите минойски работи, в никой случай не са напълно различни по рода си. Нещо повече, „Парижанката“ от минойски Кносос има някои много близки стилистични прилики с фреска от ок. 1300 г. пр.Хр., изобразяваща процесия от жени, намерена в микенски Тиринт. Нито пък може да се мисли, че всички най-добри черти на микенското изкуство са само вулгаризирани заемки от минойците — великолепно изработените и изящни микенски инкрустирани кинжали нямат предшественици никъде на Крит.

Влиянието на минойската и микенската цивилизации

Значението на минойската и микенската цивилизация не бива да се оценява главно чрез влиянието им върху следващите общества. Минойската култура едва ли е повлияла върху други народи, освен микенците, и е била унищожена почти без следа около 1400 г. пр.Хр. Микенците са оставили след себе си малко повече следи, но не кой знае колко. По-късните гърци запазили някои микенски богове и богини, като Зевс, Хера и Посейдон, но напълно променили ролите им в религиозния пантеон. Може би по-късните гърци са наследили от микенците и любовта им към атлетиката и тяхната система от мерки и теглилки, но тези връзки остават неясни. Омир явно помни успешната за микенците обсада на Троя, но също толкова важно е да осъзнаем колко много неща Омир е забравил: писалият през 8 в. пр.Хр. Омир (всъщност няколко различни автори, стигнали до нас с това общо име) напълно е забравил за съществуването на микенската бюрокрация, която ни е известна от плочките с линеарно писмо Б. Може да се окаже, че прекъсването между микенците и по-късните гърци е било само за добро. Някои историци твърдят, че разрушаването на деспотичната Микена от дорийците е било необходима прелюдия за появяването на следващия по-свободен и по-просветен гръцки светоглед.

Значението на минойската и микенската цивилизации

Макар минойската и микенската цивилизация да са имали слабо влияние в историята, те все пак са забележителни поне по четири причини. Първо, те са били първите цивилизации в Европа. Преди минойските постижения всички цивилизации са съществували на Изток, но след тях Европа става сцена на развитието на поредица внушителни цивилизации. Второ, в някои отношения минойците и микенците са предугадили някои по-късни европейски ценности и постижения, дори и да не са ги повлияли пряко. Минойската и микенската политическа организация е била сходна с тази на множество азиатски държави, но минойското изкуство изглежда твърде различно и е по-характерно за по-късните европейски образци. Трето, минойската цивилизация, а в по-малка степен и микенската, е важна заради своя светски и прогресивен мироглед. Той е въплътен в привързаността на егейските народи към удобството и охолството, в любовта им към развлеченията, удоволствието им от живота и смелостта да експериментират. И накрая, докато древната Асирия, древният Вавилон и дори древният Египет са изпуснали последния си дъх като „трупове в броня“, древният Крит е издъхнал сред весели празненства, вихрещи се в градове без стени.

Литература

ЕВРЕИТЕ

Albright, W.F., From the Stone Age to Christianity, New York, 1957. Обръща внимание на развитието на еврейския монотеизъм.

Anderson, Bernhard W., Understanding the Old Testament, 4th ed., Englewood Cliffs, NJ., 1986.

Baron, Salo W., A Social and Religious History of the Jews, rev. ed., 18 vols., New York, 1952–1980. Съвременна класика: почти всички трудове по еврейска история вземат Берън за отправна точка.

Bickerman, Elias J., From Ezra to the Last of the Maccabees: Foundations of Post-Biblical Judaism, New York, 1962.

Bright, John, A History of Israel, 3d ed., Philadelphia, 1981. Стандартен разказ.

Hermann, Siegfried, A History of Israel in Old Testament Times, London, 1975. Иконоборческа и предизвикателна.

Kaufmann, Yehezkel, The Religion of Israel, New York, 1972. Подчертава уникалността на еврейските религиозни постижения.

Noth, Martin, The History of Israel, 2d ed., New York, 1960. Провокираща преоценка.

Orlinsky, H.M., Ancient Israel, 2d ed., Ithaca, N.Y., 1960. Добър кратък преглед на древната еврейска история.

Schiirer, Е., The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ (175 B.C. — A.D. 135), rev. ed., 3 vols., Edinburgh, 1973–1983. Ново издание на незаменимия разказ от деветнадесети век.

Alsop, Joseph, From the Silent Earth: A Report on the Greek Bronze Age, New York, 1964. Ентусиазиран разказ на съвременен политически журналист за някои от най-вълнуващите открития и хипотези. Привърженик е на микенците в споровете за техните връзки с минойците.

Blegen, Carl W., Troy and the Trojans, New York, 1963. Най-надеждната археологическа оценка.

Chadwick, John, The Decipherment of Linear B, 2d ed., New York, 1968. Чадуик е бил колега-изследовател на Майкъл Вентрис и в тази книга излага по най-достъпен начин блестящата му работа.

The Mycenaean World, New York, 1976. Жив разказ за онова общество, основан на разчетените плочки с линеарно писмо Б.

Finley, M.I., Early Greece: The Bronze and Archaic Ages, New York, 1970. Отлично изследване, което покрива две различни епохи.

Higgins, Reynold, Minoan and Mycenaean Art, lev. ed., London, 1981.

History of the Hellenic World, Vol. I, Prehistoric and Protohistory, University Park, Pa., 1974.

Hood Sinclair, The Minoans, London, 1971.

MacDonald, William A., Progress into the Past: The Rediscovery of the Mycenaean Civilization, New York, 1967.

Starr, Chester G., The Origins of Greek Civilization, New York, 1961.

Vermeule, Emily, Greece in the Bronze Age, Chicago, 1964. Най-добрата книга на тази тема.

Източници

Baron, Salo W., and J.L.Blau, eds., Judaism: Post-Biblical and Talmudic Periods, New York, 1954.

Старият завет и Апокрифите, различни издания.

Pritchard, J.B., ed., Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament, 3d ed., Princeton, 1969.