Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (14) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Мощта на асирийците

Развитие на асирийското могъщество

Ако се върнем към разказа за събитията в Месопотамия, ще видим, че „тъмната епоха“ по време на каситите била последвана от периода на Асирийската империя, който започнал около 1300 г. пр.Хр. и завършил точно в 612 г. пр.Хр. Асирийците са народ от семитската езикова група, които се заселват край река Тигър в най-северните части на Месопотамия към 3000 г. пр.Хр. и основават малка държава с център град Ашур. Тази държава не се сблъскала с проблемите на засоляването, тъй като северният район на р. Тигър бил хълмист и с по-умерен климат от този в Южна Месопотамия и следователно не се нуждаел от изкуствено напояване. Въпреки това асирийците не оставили следа в историята до началото на 13 в. пр.Хр., когато усвоили тактиката на бойните колесници и започнали да завладяват съседните градове. Докъм 1250 г. пр.Хр. те станали господари на целия месопотамски Север и скоро след това се заели да покоряват каситите, Акад и Шумер. Тъй като Каситското царство умирало, тези завоевания също не били трудни. През 1225 г. пр.Хр. асирийският монарх Тукулти-Нинурта превзел Вавилон и заповядал на писарите си да запишат: „Залових царя на Вавилон и стъпих върху гордия му врат, все едно че беше изтривалка… Така станах владетел на цял Шумер и Акад и поставих границата на моето царство на Долното море.“

Господари на Западна Азия при Сенахериб

Прякото управление на Асирия над Шумер и Акад продължило само осем години, тъй като асирийците нямали средства да поддържат скъпоструващата окупация на район, в който жителите се съпротивлявали срещу тяхното управление. И все пак те успели да съхранят косвеното си господство над Южна Месопотамия в продължение на шест века, след като Тукулти-Нинурта стъпкал врага си, като запазили търговските си интереси в областта и премахнали възможността от всякакви местни опити за политическо предизвикателство срещу тях. Нещо повече, малко след 900 г. пр.Хр. асирийците започнали да разширяват териториите си и в други посоки, като очевидно търсели контрол върху природните богатства и достъп до търговските пътища. През първата половина на девети век пр.Хр. те завзели Сирия и достигнали Средиземно море, а към 840 г. пр.Хр. присъединили Югоизточна Анатолия. Поради временни вътрешнополитически раздори те не продължили веднага по-нататък, но сто години по-късно отново били на крак, докато кулминацията на завоеванията им при управлението на Сенахериб (705–681 г. пр.Хр.) не ги направила господари на почти всички обитаеми територии в Западна Азия.

Великолепието на Ниневия

Царуването на Сенахериб показва асирийците в пълния им блясък и страховитост. За да увековечи военните си победи, Сенахериб построил великолепна нова столица, Ниневия, на бреговете на Горен Тигър. Нито един град в тогавашна Месопотамия не можел да се мери с нейното великолепие. Зад стени с дължина 12 км се разполагали пищни храмове и царски дворец с повече от седемдесет стаи. Извън стените се простирали овощни и зоологически градини с редки дървета и екзотични животни, които Сенахериб заповядал да бъдат докарани от далечни страни. Недоволен от качеството на местната водя, могъщият владетел осъществил изключителен строителен проект за доставяне на вода до Ниневия посредством канали и водопроводи от сладководни планински извори, отдалечени на 80 километра. Като паметник на успешното приключване на проекта, в скалите около извора били издълбани изображения на богове, заобиколени с надписи, изброяващи всички военни победи на Сенахериб.

Вторичен характер на асирийската култура

Сред помещенията в двореца на Сенахериб в Ниневия имало библиотека с огромен брой глинени плочки, съкровищница на практическите и религиозните знания. Тези знания са заимствани от Южна Месопотамия, защото асирийците останали длъжници на Шумер и Вавилон по отношение на духовния живот. Решени да се сдобият с всевъзможни практически познания за целите на администрацията и търговията и в готовността си да почитат всички вавилонски богове (наред с Ашур — местното асирийско божество), асирийците започнали да изнасят от Вавилон плочки с клиновидно писмо още при първото плячкосване на града през 1225 г. пр.Хр. Ето защо, след като Ашурбанипал, просветеният наследник на Сенахериб (668–627 г. пр.Хр.), завършил окомплектоването на библиотеката в Ниневия, тя съдържала практически всички източници на шумерските и вавилонските знания и литература.

Асирийски крилат бик с човешка глава. Този релеф е открит в двореца на цар Саргон II (722–705 г. пр.Хр.) Той е 5 метра широк и 5 метра висок, тежи около 40 тона.

Страховитите асирийци

И така един пътешественик в Ниневия през 7 в. пр.Хр. би заключил, че управляващата асирийска класа е не само могъща, но и технически развита и особено културна в някои отношения. От друга страна той би видял множество доказателства за това, което историята определя като най-характерна черта на асирийците — тяхната „страховитост“. Нека бъдем справедливи към асирийците — страховитостта не е по-характерна за тяхната култура, отколкото за която и да било друга до времето на Сенахериб. Макар и всяването на страх да се свързва с добродетелите на бруталната мъжественост, които тази култура насажда, асирийците, а не някой друг месопотамски народ, са първите, които приели да бъдат управлявани от царица — Шамурамат (позната на гърците и по-късно на европейците като Семирамида). Нейното владичество между 810–805 г. пр.Хр. било толкова необикновено за останалите народи, че станало легендарно.

Бруталност в изкуството и политиката

Още от началото на управлението на Сенахериб в изкуството и политиката на асирийците започнали да се появяват черти на особена бруталност. Скулптурните релефи, които красели Ниневия, възвеличавали войната и убийството. Любима сцена бил ловът на лъвове: най-хладнокръвните, но и най-жестоките мъже са изобразени по време на лов на бягащи лъвове; в тях се обръща специално внимание на предсмъртните мъки на ранените животни. Същевременно асирийците били не по-малко безмилостни, когато убивали хора. Един от военните подвизи на Сенахериб е потушаването на един бунт срещу асирийското господство във Вавилон през 689 г. пр.Хр. След това той заповядал на войските си да палят и унищожават с най-голямо усърдие, за което по-късно се хвали в един надпис: „Опустоших Вавилон по-жестоко и от наводнение… Разруших го с порой от вода и го изравних със земята“.

Въстания срещу асирийското господство

Тактиката на асирийците за всяване на ужас във военните им кампании имала за цел преди всичко да насажда животински страх в сърцата на враговете на държавата. Безспорно те постигнали това, но се превърнали и в най-ненавистните от всички дотогавашни западноазиатски завоеватели. И тъй като омразата на покорените народи към асирийците често превъзмогвала страха от тях, въстания срещу асирийското владичество избухвали през целия седми век пр.Хр., като най-често огнище на съпротивата ставали земите около Вавилон. Макар че Сенахериб оглавил разрушението на Вавилон през 689 г. пр.Хр., неговият син се заел да го построи наново от престижни подбуди и към 650 г. пр.Хр. градът отново станал център на бунт в Южна Месопотамия. За да потуши безредиците, внукът на Сенахериб, Ашурбанипал, обсадил града през същата година и го принудил да се предаде през 648 г. пр.Хр., като отново дал воля на асирийската жестокост. Той самият провъзгласил по време на едно от най-нечовешките планомерни кланета, познати в историята: „Изтръгнах езиците на много от онези, които заговорничиха против мен, а след това заповядах да ги убият. Останалите пребих до смърт със статуите на собствените им богове. След това насякох труповете им на малки късчета и нахраних с тях кучетата, прасетата, лешоядите и всички птици в небето“.

Асирийски релефни скулптури. Тези пана, разкриващи асирийската „страховитост“, изобразяват император Ашурбанипал по време на лов.

Отмъщението на Вавилон и Мидия

Човек би помислил, че дълго след това населението на Южна Месопотамия ще остане покорно, но всъщност то продължило да търси всяка възможност за отхвърляне на асирийското робство. През 614 г. пр.Хр. тази възможност най-сетне се разкрила под формата на съюз с индоевропейското племе мидийци, което отскоро било укрепило властта си на изток, в Иран. Само две години война били необходими, за да се разруши Асирийската империя: през 612 г. пр.Хр. Ниневия паднала под ударите на обединената вавилонско-мидийска войска и била сравнена със земята, но за разлика от Вавилон никога не била издигната отново. Ликуването на всички покорени народи е добре отразено в старозаветната книга на Наум: „Горко на кръвнишкия град… И труповете са безчислени; спъват се в труповете им… Ниневия запустя! Кой ще я оплаче?“