Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (77) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Източната Римска империя и Западът

Екзекуцията на Боеций — повратен момент

Екзекуцията на Боеций от Теодорих Остготски през 524 г. е в много отношения повратен исторически момент. Едно от тях е, че Боеций бил едновременно последният забележителен философ и последният писател на висока латинска проза на Запад за много стотици години напред. Освен това Боеций бил мирянин, а стотици години наред след него почти всички западноевропейски писатели ще бъдат свещеници или монаси. От политическа гледна точка екзекуцията на Боеций също била симптоматична, защото възвестила рухването на Остготското кралство в Италия. Независимо дали Боеций бил осъден справедливо или не, неговата екзекуция показала, че арианите остготи не могат да живеят в идеално съгласие с ортодоксалните християни. Така скоро след това остготите били разбити от Източната Римска империя. Това събитие на свой ред станало важен фактор за по-късния разрив между Изтока и Запада и последвалото окончателно разпадане на стария римски свят.

Император Юстиниан

Покоряването на остготите било част от по-голям план за възраждане на Рим, замислен и ръководен от източния римски император Юстиниан (527–565). Източната Римска империя със столица в Константинопол след времето на Теодосий изпитала многобройни външни удари от варварите и вътрешни религиозни раздори. Но през целия 5 в. тя успявала да се справи с тях и към момента на възцаряване на Юстиниан възвърнала много от предишната си сила. Макар че Източната Римска империя — която тогава обхващала днешните земи на Гърция, Турция, по-голямата част от Близкия Изток и Египет — била главно гръцко- и сирийскоезична, самият Юстиниан произхождал от най-западната провинция (днешна Сърбия) и говорел на латински. Следователно не е изненадващо, че той съсредоточил интересите си на запад. Юстиниан смятал себе си за наследник на имперския Рим, чието древно могъщество и западни територии той бил решен да възстанови. Подпомогнат от своята упорита и решителна съпруга Теодора, която, за разлика от предишните римски императорски съпруги, играела влиятелна роля в царуването му, Юстиниан направил крупни крачки към тази цел. Но в края на краищата неговата политика за възвръщане на Запада се оказала неосъществима.

Кодифициране и преразглеждане на римското право; Corpus Juris Civilis

Едно от най-впечатляващите и дълготрайни постижения на Юстиниан било кодифицирането на римското право. Този проект бил част от опитите му да подчертае приемствеността със старата Римска империя, а също бил предназначен да укрепи собствения му престиж и абсолютна власт. Кодифицирането на закона било необходимо, защото между 3 и 6 в. обемът на законите продължил да расте и в резултат голяма част от законодателството съдържало множество противоречиви или остарели елементи. Освен това условията се променили толкова радикално, че много от старите правни принципи не можели да се прилагат поради утвърдения режим на източен деспотизъм и приемането на християнството за официална религия. Когато Юстиниан се възкачил на трона в 527 г., веднага решил да ревизира и кодифицира съществуващите закони, за да ги приведе в съответствие с новите условия и да ги направи авторитетна основа на своята власт. За изпълнение на конкретната работа той назначил комисия от юристи под надзора на своя министър Трибониан. След две години комисията публикувала първите резултати от своя труд. Това бил Кодексът, систематична ревизия на всички писани закони, издадени от царуването на Адриан до царуването на Юстиниан. По-късно Кодексът бил допълнен с Новелите, които съдържали законодателството на Юстиниан и най-близките му наследници. През 532 г. комисията завършила Дигестите, сборник анотации на всички трудове на великите юристи. Крайният продукт на труда по ревизията бил Институциите, учебник по правните принципи, залегнали както в Дигестите, така и в Кодекса. Четирите тома заедно представляват Corpus Juris Civilis, или корпус на гражданското право.

Всеобщото значение на Юстиниановия Corpus

Корпусът на Юстиниан бил блестящо постижение за времето си: Дигестите сами по себе си били наречени „най-забележителната и значителна правна книга, която светът е виждал“. Освен това, Корпусът оказал изключително голямо влияние върху следващата история на правото и държавното управление. Възстановен и изучаван отново в Западна Европа от 11 в. нататък, Корпусът на Юстиниан станал основа на цялото законодателство и юриспруденция в европейските държави, с изключение на Англия (която следвала своето собствено „обичайно“ право). Кодексът на Наполеон от 19 в., който дал основата на законите в съвременните европейски и латиноамерикански държави, представлява по същество Институциите на Юстиниан в нова дреха.

Други последствия

Тук могат да се посочат само няколко от по-конкретните последствия на правния труд на Юстиниан. Едното е, че по отношение на теорията на държавното управление той е бастион на абсолютизма. Започвайки от принципа, че „каквото е угодно на царя, има силата на закон“, той дава неограничени права на императора-суверен и затова бил приеман с готовност от по-късните европейски монарси и самодръжци. Но Корпусът давал и известна теоретична подкрепа на конституционализма, защото поддържал, че поначало суверенът получавал правата си от народа, а не от Бога. След като държавната власт произтича от народа, тя на теория би могла да се върне при него. Може би най-важен и влиятелен бил възгледът на Корпуса за държавата като абстрактна обществена и светска организация. В Средните векове по-често господствали други възгледи за държавата като частна собственост на владетеля или като божествено творение, предназначено да се бори с греха. Съвременното схващане за държавата като обществена организация, занимаваща се не с бъдния живот, а с ежедневните дела, се наложило към края на Средните векове главно благодарение на възраждането на идеите, заложени в правните трудове на Юстиниан.

Политиката на Юстиниан за връщане на западните земи

Юстиниан искал да бъде император на целия Рим както в правната теория, така и в географската практика. За тази цел той изпращал армии да завоюват отново Запада. Отначало те постигнали бързи успехи. През 533 г. блестящият пълководец на Юстиниан, Велизарий, покорил Вандалското кралство в Северозападна Африка, а през 536 г. изглеждало, че Велизарий е завладял цяла Италия, където го приветствали ортодоксалните християнски поданици на остготите. Но първите победи в италианската кампания били илюзорни. След първите поражения остготите организирали упорита съпротива и войната се проточила с десетилетия, докато през 563 г. изтощената Източна Римска империя най-сетне превзела последните им твърдини. Малко преди смъртта си Юстиниан станал господар на цяла Италия, както и на Северна Африка и крайбрежието на Испания, които войските му също успели да си върнат. Средиземноморието още един път се превърнало за малко в „римско езеро“. Но цената на победата скоро щяла да постави под съмнение самото съществуване на Източната Римска империя.

Юстиниан и Теодора. Мозайки от църквата „Сан Витале“, Равена, 6 в. Императорът и императрицата тук са представени като притежатели на свръхестествени, почти свещени сили: те пристъпват към олтара, носейки съответно блюдото и чашата за причастие. Двамата владетели са отделени от свитата си с нимбове на светци. Внимателният наблюдател би трябвало също да забележи изображенията на „тримата влъхви от Изтока“ в полите на дрехата на Теодора: точно както „тримата матове“ някога получили откровение за Христос, така сега го имат Юстиниан и Теодора.

Гибелните кампании на запад

Има две главни причини, поради които западните кампании на Юстиниан се оказали несполучливи. Едната е, че царството му просто не можело да си ги позволи. Велизарий рядко имал достатъчно войски, за да си свърши добре работата: той започнал похода в Италия само с 8000 войници. По-късно, когато Юстиниан дал на пълководците си достатъчно войска, това станало с цената на смазващи данъци. Но допълнителните войски едва ли биха стигнали, за да се удържат новите граници на запад, защото империята имала по-големи интереси, както и по-мощни врагове на изток. Докато Източната Римска империя се изтощавала в Италия, персийците набирали сили. Наследниците на Юстиниан били принудени да се изтеглят от Запада, за да посрещнат заплахата от възродена Персия, но дори при това условие към началото на 7 в. изглеждало, че персите ще успеят да си пробият път чак до морето срещу Константинопол. Само героичната реорганизация на империята след 610 г. спасила положението, но тя всъщност помогнала на Източния Рим да напусне Запада и дала на Запада възможност да живее свой собствен живот.

Краят на единния Рим

През това време юстиниановите войни оставили почти цяла Италия в развалини. Проточилите се боеве нанесли големи опустошения. Акведуктите около Рим били прекъснати и част от полята се превърнали в блата, които щели да бъдат пресушени отново чак през 20 в. През 568 г., само три години след смъртта на Юстиниан, друго германско племе — ломбардите, нахлуло в страната и отнело голяма част от нея от източните римляни. То не срещнало голяма съпротива, защото империята вече обърнала вниманието си на изток, но ломбардите все още били слаби, за да завладеят целия Апенински полуостров. Затова Италия се оказала разделена между ломбардите, Източната Римска империя и Папските държави. По същото време славяните се възползвали от слабостта на Източната Римска империя и залели Балканския полуостров. Далеч на запад франките в Галия се биели помежду си, а само въпрос на време било Северозападна Африка и по-голямата част от Испания да паднат в ръцете на арабите. Така най-сетне дошъл краят на единния Рим. Бъдещето в този децентрализиран свят изглеждало мрачно, но нови фактори в отделните райони скоро щели да наберат сила.

Кокошка с пиленца. Фигурки от Северна Италия, 6 в., позлатено сребро. Предназначението на тази луксозна и на вид остроумна играчка, направена във време на икономически упадък и тежка политическа криза, е неизвестно; предложени са толкова хипотетични обяснения, колкото са пилетата.

Желязна корона. Тази разкошно обсипана със скъпоценни камъни желязна шапчица може би е коронясвала ломбардските крале в Италия.

Литература

Anderson, Hugh, Jesus, Englewood Cliffs, NJ., 1967. Отличен сборник материали, показващи различни научни гледни точки.

Bonner, Gerald, St. Augustine of Hippo, London, 1963. Най-добрата биография за начинаещи.

Brown, Peter, Augustine of Hippo, Berkeley, 1967. Изключително проникновено изследване.

The Body and the Society: Men, Women and Sexual Renunciation in Early Christianity, New York, 1988. Блестящо написана и чувствителна трактовка на половия аскетизъм.

The World of Late Antiquity, New York, 1971. Изследване, което подхожда към периода като такъв, а не го разглежда като увод към Средновековието.

Bury, J.B., The Invasion of Europe by the Barbarians, London, 1928. Разказвателно описание.

Chadwick, Henry, The Early Church, Baltimore, 1967.

Danielou, Jean and Henri I.Marrou, The Christian Centuries; Vol. I: The First Six Hundred Years, London, 1964. Изследване от гледна точка на католицизма.

Dodds, E.R., Pagan and Christian in an Age of Anxiety, Cambridge, 1965. Кратко, но блестящо изследване за това, какво общо са имали езичниците и християните, както и защо в последна сметка успява християнството.

Katz, Solomon, The Decline of Rome, Ithaca, N.Y., 1955. Едно от най-добрите кратки въведения.

Lane Fox, Robin, Pagans and Christians, New York, 1987. Високо оценено, крупно изследване на религията в късноримския свят.

L’Orange, H. P., Art Forms and Civic Life in the Late Roman Empire, Princeton, 1965. Образно и стимулиращо есе, разкриващо как събитията в изкуството отразяват събитията в политическия и обществения живот.

MacMullen, Ramsay, Constantine, New York, 1969. Добра популярна биография.

Markus, Robert A., Christianity in the Roman World, New York, 1974.

Mattingly, Harold, Christianity in the Roman Empire, New York, 1967.

Metzger, Bruce, The Canon of the New Testament, New York, 1987. Внимателно изследване как е бил съставен Новият завет.

Pelikan, Jaroslav, The Christian Tradition; Vol. I: The Emergence of the Catholic Tradition, Chicago, 1971. Задълбочено изследване на доктрината.

Rand, E. К., Founders of the Middle Ages, Cambridge, Mass., 1928. Дълбоко завладяващ разказ за отношението на първите християни към класиката.

Riche, Pierre, Education and Culture in the Barbarian West, Columbia, S.C., 1976. Магистърска дисертация за образованието в християнския Запад от падането на Рим до около 800 г.

Thompson, E. A., Romans and Barbarians: The Decline of the Western Empire, Madison, Wis., 1982. Сборник статии по географски принцип. За напреднали читатели.

White, Lynn T., Jr., The Transformation of the Roman World, Berkeley, 1966. Интересни статии.

Williams, Stephen. Diocletian and the Roman Recovery, New York, 1985. Съдържателна творба от вида „живота и времето“.

Workman. Herbert B., The Evolution of the Monastic Ideal, London, 1913. Много тълкувателен, но все още един от най-добрите трудове по темата.

Източници

St. Augustine, City of God, tr. H.Bettenson, Baltimore, 1972.

Confessions, tr. R.S.Pine-Coffin, Baltimore, 1961.

The Enchiridion on Faith, Hope and Love, ed. H.Paolucci, Chicago, 1961.

On Christian Doctrine, tr. D.W.Roberson, Jr., New York, 1958.

Boethius, The Consolation of Philosophy, tr. R.Green, Indianapolis, 1962.

Cassiodorus, An Introduction to Divine and Human Readings, tr. L.W.Jones, New York, 1946.

Early Christian Writings: The Apostolic Fathers, tr. M.Staniforth, Baltimore, 1968.

Eusebius, The History of the Church, tr. G.A.Williamson, Baltimore, 1965.

Procopius, The Secret History, tr., G.A.Williamson, Baltimore, 1966.