Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (51) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Подвизите на Александър Велики

Най-голямата трагедия на гърците била тяхната неспособност да решат проблема за политическия конфликт. Сериозно разклатена от войните между градовете, които се водили през периода 431–338 г. пр.Хр., гръцката цивилизация била едновременно спасена и преобразена от една от най-забележителните личности, стъпвали на световната сцена — един младеж, по-късно наречен Александър Велики. През 338 г. пр.Хр. бащата на Александър, Филип Македонски, полуварварски вожд, дошъл от скалистите земи на север от Гърция, покорил цяла Гърция, като извоювал победа в решаващата битка срещу съюзните войски на Атина и Тива. Две години по-късно Филип бил убит в резултат на семейна вражда, а неговият поразително красив и енергичен син Александър го наследил на 20-годишна възраст. След като набързо затвърдил властта си в цяла Гърция, като избил евентуалните си съперници, през 334 г. пр.Хр. Александър се почувствал достатъчно сигурен, за да остави свой наместник, и се отправил към Азия с войска от 48 000 души, да завоюва нови територии. В началото персите не гледали сериозно на този дързък, двадесет и две годишен младеж, който настъпвал към техните граници, но след четири години, излизайки победител в три блестящо проведени битки — при Граник (334), Исос (333) и Гавгамела (331), — Александър покорил цялата Персийска империя. По време на този поход войските му извършили някои от най-изумителните подвизи, записани в летописите на военната история. Така например с тежки раници на гръб те вървели през нагорещения и безводен персийски терен от залез-слънце до пладне, ходейки дневно по 16 часа, което средно прави преход от по 50 км на ден. След такъв главоломен поход, вместо да се завърне в родината си или да се настани спокойно в столицата на персите Персепол, Александър продължил още по на изток, решен да завладее Бактрия (днешен Афганистан); той прекосил река Инд и навлязъл в Индия, където две години (327–326 г. пр.Хр.) се опитвал да разгроми индуските войски, снабдени с бойни слонове. Когато най-накрая войските му отказали да воюват в толкова далечни земи, той ги върнал обратно в сърцето на Персия и през 323 г. пр.Хр. умрял във Вавилон от заразна болест, докато се подготвял за нов завоевателен поход — този път към Арабия. И макар за него да казват, че плакал, защото не могъл да завоюва света, той все пак успял да измине близо 32000 км, като същевременно воювал, за да стане господар на най-голямата империя в света, преди още да е навършил тридесет години.

Мраморна глава на Александър. Говори се, че Александър Велики бил много красив, но всички достигнали до нас негови копия го представят още по-красив. Тази глава датира от ок. 180 г. пр.Хр. и е характерна с това, че го изобразява с коса, подобна на „лъвска грива“.

Завоеванията на Александър Велики поставят основите на елинистичната цивилизация, една цивилизация, която просъществувала от негово време до ранните години на християнството в цялото Източно Средиземноморие и Западна Азия. Терминът елинистичен означава „гръкоподобен“ и се различава от елински или чисто гръцки. Елинистичната цивилизация била „гръкоподобна“, защото представлявала хибрид между гръцки и азиатски елементи. Самият Александър говорел гръцки и получил своето образование не от някой друг, а от великия гръцки философ Аристотел, въпреки че самият Александър не се съобразявал с гръцките предписания за скромност и живот, ориентиран към „златната среда“. Освен това през елинистичната ера гръцкият се превърнал в език на управляващите класи в Месопотамия, Сирия и Египет, а гръцката философия и литература били разпространявани из цяла Западна Азия, при все че гръцки говорещите владетели искали да ги почитат като божества. Тук ще се убедим, че елинистичната култура не била само някакъв миш-маш, а имала своите специфични черти. Преди обаче да разгледаме тази удивителна цивилизация, е необходимо да вземем под внимание нейната първооснова — персийската цивилизация, защото, така както елинистичният свят не би могъл да съществува без Александър Велики и гърците, така не би могъл да съществува и без по-старите завоевания на Кир Велики и персите.