През 4 в. пр.Хр. царството Магадха, намиращо се в източната част на долината на Ганг, където Гаутама два века по-рано учел последователите си, станало център на борба, довела до обединяването на повечето държави и племенни групи в Северна Индия. Необходимостта от политическа консолидация и средство за постигането й се подчертавала от неспособността на Индия да предотврати чуждите нахлувания в нейна територия. В резултат на завоеванията на персийския цар Дарий I, ок. 500 г. пр.Хр. долината на Инд станала провинция (сатрапия) на Персийската империя, на която доставяла наемни войници и годишен данък в злато. След като Александър Велики, прочутият македонски завоевател, разбил Персийската империя, той насочил войските си на изток през проходите на Хиндукуш към долината на горен Инд (327–326 г. пр.Хр.). Той прекарал в Индия по-малко от две години, но обиколил по-голямата част от Пенджаб, сражавал се и преговарял с местните раджи и поставил македонски администратори в района. Макар че походът на Александър Македонски ни дава първата достоверна дата в историята на Индия, той направил на индийците толкова малко впечатление, че техните хроники от онова време дори не споменават името му. Това нахлуване обаче отворило вратите за културен обмен между индусите и гръцко езичния свят, а в по-непосредствен план разчистило пътя за изграждане на мощна държава в Индия.

Династията Маурия идва на власт

В бунтовете и бъркотията, последвали смъртта на Александър в 323 г. пр.Хр., един индийски авантюрист на име Чандрагупта Маурия съзрял възможността да основе династия. Чандрагупта се възползвал от гръцката военна тактика и оглавил движението за изгонване на македонските чиновници от Индия. След това той обърнал армията си срещу царството Магадха, което по това време било най-силната държава в Хиндустан. Той разгромил и убил магадхския цар и се утвърдил като владетел със столица в Паталипутра (днес Патна), величествен град, дълъг 13 километра, господстващ над южния бряг на Ганг. Когато Селевк (наследникът на Александър в Сирия и Персия) се опитал да си върне загубената индийска територия, Чандрагупта му нанесъл тежко поражение и го принудил да отстъпи Белуджистан и част от Афганистан. Чандрагупта разширил властта си над по-голямата част от Северна Индия и основал първата империя в индийската история. Макар че династията му, наречена Маурия, траяла по-малко от век и половина, тя извършила забележителни дела.

Патерналисткото управление на Чандрагупта

Като управник Чандрагупта Маурия бил съвършено различен от старите арийски раджи. Неговото царство не само било гъсто населено и богато, но притежавало черти, които изненадващо напомнят за някои съвременни държави. Чрез широко разклонена администрация властта упражнявала патерналистки контрол върху живота и дейността на поданиците, особено в икономическата сфера. Държавата контролирала мините, горите, улова на бисерни миди, дори солниците. Тя управлявала ферми, работилници за кораби и оръжия и наемала бедни жени за предачки и тъкачки. Освен гражданската администрация Чандрагупта поддържал страхотна военна машина, за която казвали, че наброява 600 000 пехотинци, 30 000 конници и 9000 слона. Главният източник на държавни доходи бил поземленият данък, поглъщащ между една четвърт и половината от прибраната реколта.

Арташастра: Ръководство за строго и гъвкаво управление

Управлението на Чандрагупта било както ефикасно, така и строго. То налагало сурови наказания за неизпълнение на царските укази. Широко се прилагала смъртната присъда, понякога чрез поглъщане на отрова. Поддържането на армия от шпиони, доносници и тайна полиция било типично за първите индийски царе, но императорът Маурия, изглежда, го довел до съвършенство. Набирани от всички слоеве на обществото от брахмани до астролози, бездомници и проститутки, шпионите били изпращани да сондират общественото мнение, да проверяват чиновниците, да разкривят престъпления и заговори и да събират информация. Жестокостта на режима на Маурия, както и неговата гъвкавост, се илюстрира от Арташастра, трактат за политиката, получил окончателна форма чак петстотин години по-късно, но приписван на първия министър на Чандрагупта. Това ръководство, родеещо се с „Принцът“ на Макиавели, настоява управникът да бъде твърд, енергичен, агресивен и бдителен и да се пази от заговори сред подчинените си. Приемайки, че две съседни страни са винаги врагове, то съветва владетеля да се съюзява с по-далечния съсед на съседа си — естествения враг на собствения му враг.

Смеещо се момче. Керамична глава на засмян младеж от Паталипутра (Патна). Образец на реалистичната скулптура от периода на Маурия.

Мащабно благоустройство

Освен че донася стабилност в огромна част от Индия, Чандрагупта има заслугата за изграждането и подобряването на обществените напоителни съоръжения и строителството на пътища, включително царски път от столицата до западната граница, дълъг 2000 км. Въпреки защитната мрежа от шпиони страхът от покушение го карал да сменя мястото си на преспиване всяка вечер. След войнствено двадесет и две годишно царуване, според традицията, Чандрагупта се отказал от трона и завършил дните си като джайнистки монах.

Цар Ашока: будисткият: завоевател

Най-прославеният член на династията Маурия и един от най-забележителните владетели в историята на всички цивилизации бил внукът на Чандрагупта, Ашока, царят-покровител на будизма, чието благотворно управление продължило четиридесет и една година (ок. 273–232 г. пр.Хр.). Ашока започнал кариерата си в традицията на своите баща и дядо, като повел войни, но след един кървав поход, с който унищожил и погълнал вражеско царство в Ориса, точно на юг, характерът на управлението му рязко се изменил. Победата — съкрушителна, но постигната с цената на кървава баня — очевидно дълбоко впечатлила както завоевателя, така и тези, които биха му се противопоставили в бъдеще. Цар Ашока публично изразил съжалението си за страданията, които донесли армиите му, и обявил решението си да се отрече от насилието, но в същото време потвърдил решимостта си да бъде приеман и да му се подчиняват като на законен суверен. Чрез успешни дипломатически ходове той печелел подчинението на повечето останали държави в субконтинента, докато владенията му се прострели от Афганистан и Кашмир на север до Майсур в Южен Декан. Така за първи път почти цялата Индия била събрана под централно управление. Завоеванията на Ашока били тази страна на царуването му, която той смятал за най-маловажна. Привлечен от будисткото учение, той отначало станал светски привърженик, а по-късно вероятно официално приел будистки сан, но без да оставя царската си длъжност. Вместо това той се опитал да приложи предписанията на будизма в личния си живот и да ги използва в управлението на империята. Така, без да бъде теократ или богопомазан владетел, той представлява пример за проникването на религиозния идеализъм в държавното управление.

Империята на Ашока, ок. 250 г. пр.Хр.

Благотворното царуване на Ашока

Не е възможно да се узнае до каква степен са били осъществени благодетелките намерения на Ашока. Той развил особено активно строежа на ханове за пътници, засаждането на дървета, копаенето на кладенци, граденето на чешми за хора и животни и подобряването на лечебните заведения. Той разпращал емисари из цялата страна да проучват нуждите на хората, да им преподават религия и да му докладват за техния духовен напредък. Уважавайки будистката забрана срещу отнемането на живот, Ашока се отказал от лова (заменил това развлечение с „благочестиви пътувания“ или поклонничество) и постепенно намалил потреблението на месо в царското домакинство, докато — според неговата заповед — най-накрая било разрешено само яденето на зеленчуци. Той реформирал жестоката система от наказания, която прилагал дядо му, но не отменил изцяло смъртното наказание. Няма доказателства за някаква тенденция към демокрация в управлението на Ашока. Той се придържал към традициите на самодържавната власт, но я упражнявал съвестно и доброжелателно. Макар че привързаността му към будизма бил искрена, Ашока издигнал религиозната търпимост до държавна политика и настоявал да се оказва уважение на брахманите от всички индуистки секти.

Покровителството на будизма

Покровителството на Ашока по време на дългото му царуване допринесло забележимо за ръста на будистката религия. Той пращал проповедници в Шри Ланка, Бирма, Кашмир, Непал и, изглежда, дори на запад до Македония, Сирия и Египет. Собственият син на царя е бил пратеник в Шри Ланка. Будистките монаси се събрали на общ съвет в 250 г. пр.Хр. в столицата на Ашока, Паталипутра, където се споразумели за това, кои от основните текстове трябва да се смятат за автентични. Този „Съвет в Патна“ утвърдил каноничните книги на будизма, по-специално за школата Хинаяна. Будистките свещени писания са най-старата писмена литература в Индия, т.е. те са първите записани произведения. Все пак, макар че текстовете били съгласувани в 250 г. пр.Хр., те били записани напълно чак около 80 г. пр.Хр. в Шри Ланка.

Колона с укази на Ашока и капител с бик. Тези огромни каменни колони се възвишават като паметници на властта на Ашока и на будисткия закон. Колоната (вдясно) със седнал лъв на капитела е била издигната през 243 г. пр.Хр. в Лаурия Нандангар, край непалската граница. Камбановидният капител с бик (вляво) от Рампурия, Бихар, показва влиянието на тогавашната персийска архитектура.

Колоните с надписи на Ашока

Ашока издигнал голям брой реликвени могили, няколко от които били превърнати в богати паметници от будистите в следващите векове. Благочестивият император също заповядал да се изсекат надписи в скалите и на тридесет гигантски каменни колони, направени в стила на персийските царе. Стълбовете, десет, от които стоят и до днес, са забележителни с фино полираната си повърхност и със скулптурите, украсяващи някои от тях. Издяланите в скалите послания — поучения за морално поведение — са, както отбелязахме по-горе, най-старите запазени образци от писменост в Индия от историческия период. Повечето от тях са изпълнени с тъй нареченото брахми — писмо, което е прародител и на класическия санскрит, и на съвременния хинди. Изваяни животински фигури увенчават няколко от колоните. Поразително живите кон и бик принадлежат на същия стил, в който са изпълнени каменните печати на древната цивилизация от долината на Инд, доказвайки, че художествените традиции от онази епоха са издържали потреса от арийското нахлуване и са се появили наново след хиляда години.

Изключителната административна система на Ашока не го надживяла много. Наследниците му, изглежда, са се оказали посредствени фигури, лишени както от реформаторската му страст, така и от организационните му способности. През 184 г. пр.Хр. последният владетел от династията Маурия бил убит от военачалника си, честолюбив брахман, който настанил на трона собствения си род. Ефикасното управление на Ашока се повторило едва около петстотин години след края на династията.

Литература

Auboyer, Jeannine, Daily Life in Ancient India, New York, 1968.

Basham, A.L., The Wonder That Was India: A Survey of the Culture of the Indian Sub-Continent before the Coming of the Muslims, 3d ed. London, 1985. Монументален труд; илюстриран.

Béteille, André, Caste, Class, and Power, Berkeley, 1969.

Brown, W.N., The United States and India, Pakistan, Bangladesh, Cambridge, Mass., 1972. Отлично общо въведение, макар сега да е остаряло.

Cohen, Myron L., Case Studies in the Social Sciences, Armonk, N.Y., 1992. Част от Колумбийския проект за Азия в Основната програма (на университетите — бел.пр.). Полезни статии от специалисти по Азия.

Drekmeier, Charles, Kingship and Community in Early India, Stanford, Calif., 1962.

Fairservis, Walter A., Jr., The Roots of Ancient India, 2d, ed., Chicago, 1975.

Goetz, Hemann, The Art of India: Five Thousand Years of Indian Art, 2d ed., New York, 1964. Стандартно изследване, но започва да остарява.

Huntington, Susan, The Art of Ancient India: Buddhist, Hindu, Jain, New York, 1985.

Kramrisch, Stella, The Art of India: Traditions of Indian Sculpture, Painting, and Architecture, 3d ed., London, 1965. Възхитителни фотографии, с кратко въведение.

Radhakrishnan, S., The Hindu View of Life, London, 1954.

Rothermund, Dietmar, An Economic History of India, London, 1988.

Snellgrove, David, Indo-Tibetan Buddhism: Indian Buddhists and Their Tibetan Successors, 2 vols., Boston, 1987. Научно и систематично изложение.

Thapar, Romila, and Percival Spear, A History of India, 2 vols., Baltimore, 1990. Стандартна история.

Wheeler, Mortimer, The Indus Civilization, 3d ed., Cambridge History of India, Supplementary Volume, Cambridge, 1968.

Wolpert, Stanley, A New History of India, 3d ed., New York, 1989. Възхитително изследване, съдържателно и добре написано.

Източници

Bibliography of Asian Studies, издавана ежегодно от Асоциацията за азиатски изследвания. Най-изчерпателен библиографски източник за всички аспекти на азиатските изследвания. Източниците са главно на английски и някои европейски езици.

Embree, Ainslie, ed., Sources of Indian Tradition, 2 vols., 2d ed., New York, 1988. Включва подбрани текстове от най-големите религии на Южна Азия.

Ed., Encyclopedia of Asian History, 4 vols., New York, 1988. Превъзходен общ справочник по азиатска култура и история.

Goldman, Robert Р., ed., and tr., The „Ramayana“ ofValmiki, 3 vols., Princeton, NJ., 1984–1991.

Kangle, R.P., tr., The Kautilya Arthasastra, 2d ed., Delhi, 1986. Стандартен превод на древния трактат за държавното управление.

Muller, F.Max, tr., The Upanishads, 2 vols., Delhi, 1965. Класически превод.

O’Flaherty, Wendy Doniger, Hindu Myths: A Sourcebook, Harmonsworth, 1975.

Robinson, Francis, ed., The Cambridge Encyclopedia of India, Pakistan, Bangladesh.

Sri Lanka, Nepal, Butan, and the Maldives, Cambridge, Eng., 1989. Полезен справочник за икономиката, историята, културата и обществото на субконтинента.

Sakala, Carol, Women of South Asia: A Guide to Resources, Millwood, N.Y., 1980.

Schwartzberg, Joseph E., ed., A Historical Atlas of South Asia, New York, 1992.

Към следващата част или към съдържанието

Метаданни

Данни

Световните цивилизации. История и култура. Том първи

Информация

История

Сваляне / Връзки

Първата индийска империя

Александър Велики завладява долината на Инд