Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (42) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Гърция през тъмните векове

Тъмните векове

Загиването на микенската цивилизация довело до катастрофални промени в елинския свят (Hellas на гръцки означава Гърция). То било предшественик на един период, обикновено наричан „Тъмните векове“, започнал от около 1150 г. пр.Хр. и продължил до 800 г. пр.Хр. Писменото документиране било прекратено, а културата се върнала към по-опростени форми. Към края на периода на някои от островите в Егейско море се появяват украсени глинени съдове, както и изкусно изработени метални предмети, но основно този период ще остане в историята като една дълга нощ.

Архаичната гръцка усмивка. Гръцките статуи от периода на зараждане на античните градове държави вече показват едно жизнерадостно отношение към живота.

Като се има предвид отсъствието на писмени или материални паметници, нашите познания за гръцкото общество през Тъмните векове се оказват твърде оскъдни, а почти всичко, което знаем почива върху изводи, направени въз основа на Илиадата и Одисеята. И тъй като тези епически творби, чието авторство по-късните гърци по погрешка приписвали на един-единствен сляп гений на име Омир, всъщност са плод на народното устно творчество през тъмните векове, то те са единственият източник, от който можем да черпим сведения за това, как са живели гърците от тази епоха.

Политическа уредба

Политическото устройство на гръцкото общество било много просто. Селските общини били автономни. Всяка една се ръководела от местен владетел, наричан базилеус (на гръцки „цар“), който по нищо не се различавал от племенен вожд, възглавяващ местната войска. Ако изобщо съществувал орган на колективно управление, то това били военните съвети, на които неофициално се събирали гръцките войни, за да решат къде и как да водят следващата битка. На тези военни съвети понякога воините се съвещавали и по въпроси отнасящи се до общото благо, и тогава те се опитвали, доколкото могат, да приведат своите решения в дела. През този период напълно отсъствали официалните правни институции — ако убийството се наказвало, то това ставало чрез отмъщение от семейството на убития. Един добър пример за безразличното отношение на гърците към държавното управление през тъмните векове можем да намерим в Одисеята. Когато Одисей, царят на Итака, отсъствал от дома си в продължение на цели двадесет години, той не бил заместен от регент, нито били свиквани съвети, и като че ли никой не виждал необходимостта от управление.

Посейдон. Голият бог размахва тризъбец, с който предизвиква морски бури. Монета, датираща от около 540 г. пр.Хр., намерена в гръцкия град Посидония (Южна Италия), наречен така в чест на бог Посейдон.

Обществен и икономически живот

Формите на обществен и икономически живот на гърците към края на Тъмните векове били също толкова прости. Всеки се прехранвал от земята. Царете и воините, които заедно притежавали по-голямата част от земята, били изцяло заети с ежедневното управление на своите имоти. От друга страна, земеделието и скотовъдството били основният поминък на свободните хора. И макар че робството съществувало, мъжете-роби били сравнително малко на брой, тъй като по това време те се набирали от пленниците, а мъжете по-често били избивани, отколкото вземани в плен. Почти всички жени, включително жените на управниците, работели в домакинството. В Одисеята четем, че жената на Одисей, Пенелопа, прекарвала своето време в тъкане, докато мъжът й отсъствал от дома. Но гръцките жени не били изолирани. Според Одисеята и Илиадата те можели да посрещат у дома си гости от другия пол, да излизат свободно от къщи и да се движат сред мъжете, без това да дава повод за хорски одумки. Всяко домакинство си произвеждало само храната, дрехите и даже по-голямата част от оръдията на труда. Сред малкото изкусни занаятчии били майсторите на каруци и ковачите на мечове, чийто труд се заплащал чрез натурална размяна на стоки, а не с пари. Гърците от тази епоха били толкова далеч от търговията, че дори нямали дума „търговец“ в своя речник.

Вляво: Зевс. Вдясно: Афродита. Двете скулптурни творби датират от около 470 г. пр.Хр. От тялото на бога лъха мъжка сила. На релефа се изобразява раждането на Афродита (нейното римско име е Венера) от морската пяна. Това е едно от първите гръцки произведения на изкуството, което ни показва натуралистично възприятие на женското тяло.

Религиозни представи през Тъмните векове

За гърците от тази епоха религията представлявала главно политеистична система за обяснение на физическия свят и за получаване на такива земни блага, като здраве, потомство и богата реколта. Гърците не очаквали, че тяхната религия ще ги направи благородни или пък ще им отреди вечни привилегии. Тъй като набожността на гърците се състояла само в умилостивяване на многобройните богове чрез принасяне на дарове и жертви, а обредите им били твърде разнообразни, в гръцката религия отсъствали Божи заповеди, догми или тайнства. На боговете и богините, населяващи гръцкото религиозно съзнание от Тъмните векове, се дължи схващането, че отделните природни явления са подвластни на различни божества и те могат да помогнат на хората да се справят с тези сили и стихии. Зевс, повелителят на боговете, властва на небето и управлява бурите — ако някой простосмъртен иска да паднат дъждове, то той трябва да принесе дарове именно нему. По подобен начин Посейдон, богът на морето, може да укроти морските стихии, Афродита, богинята на любовта, да ги дари с потомство, а Арес, богът на войната, да им помогне да спечелят битката.

В допълнение към тази система, където на различните богове се приписвала различна власт, гърците постепенно създали множество митове, които им помагали да си обяснят тайните на природата. Един особено поетичен пример в това отношение е митът за Персефона, в който намираме обяснение на това, защо културите зреят само през половината от годината. Първоначално посевите зреели през цялото време. Но внезапно те престанали да зреят, след като Хадес, богът на подземното царство, похитил Персефона, дъщеря на богинята на плодородието и я завел в своето мрачно убежище. Напразно нейната покрусена от скръб майка, богиня Деметра, я търсела навсякъде. И тъй като Деметра била погълната от скръбта си, на земята спрял всякакъв растеж. Тогава Зевс се смилил над Деметра и наредил Персефона да се върне на земята, при условие че не е хапнала нищо в подземното царство. Понеже девойката била изяла няколко семена от нар, било постигнато компромисно разрешение: Персефона да се връща в подземното царство и да остава там през половината от годината, а останалото време да прекарва с Деметра над земята. Оттогава всяка пролет, когато дъщеря й се завръща, богиня Деметра прелива от радост и щедро дарява земята с плодородие. Но с настъпването на есента Деметра отново потъва в печал и останалата неприбрана в полята реколта вехне и загива.

Човешките качества на боговете

Персефона.

Както се вижда от легендата за Персефона (пък и от много други), в поведението на боговете на Елада се забелязват твърде много човешки черти. Поради това обикновените смъртни не можели да разчитат на великодушие от страна на своите богове, а трябвало да приемат безропотно гнева и капризите им. Смразяваща е встъпителната сцена от Илиадата, където неудържимият гняв на бог Аполон се стоварва върху цялата гръцка войска, защото един от гръцките предводители му е нанесъл лична обида. „И бог Феб Аполон се спусна от стръмния връх олимпийски; със гняв във сърцето той разсърден вървеше, с потъмняло лице, подобно на нощ непрогледна… И ред стрели изпрати той, като първо убиваше богът катъри и кучета бързи, а сетне неколкократно обсипа войските с дъжд от стрели смъртоносни. Ден след ден клади от мъртви нагъсто горяха.“^[1] При толкова страшни богове простосмъртните могли само да се надяват да ги умилостивят с горещи молби и чести жертвоприношения. Обаче въпреки нуждата от религиозни ритуали гърците не съзирали необходимостта от професионални жреци или молитвени храмове. Старейшините на клана или на общността често ръководели колективните ритуали, но те правели това само като странично задължение. Отделните членове на общността можели сами да се молят или да извършват жертвоприношения. Що се отнася до всеизвестните гръцки храмове, те били предназначени за временно жилище на боговете, т.е. те не били места за публично религиозно поклонение. Вместо това ритуалите се изпълнявали извън храмовете или у дома.

Тъй като съвременното схващане за религията е съвсем тясно свързано с вярата в задгробния живот, то фактът, че гърците не проявявали интерес към съдбата си след смъртта, може да се стори изненадващ. Те наистина предполагали, че след физическата смърт на човека неговата сянка или душата му обитавали земята известно време, но всички в крайна сметка отивали на едно и също място, в мрачното подземно царство Хадес (по името на неговия владетел, бог Хадес). Това място не било нито рай, нито ад: там никой не бил възнаграждаван за добрите си дела, нито наказван за греховете си. И тъй като безплътните сенки на мъртвите, населяващи подземното царство, постепенно избледнявали, то истинското им безсмъртие би могло да се отъждестви единствено със спомена за техните дела на земята, запазен у живите.

Мъж, носещ жертвено теле. Атинска скулптура в естествена големина, ок. 70 г. пр.Хр.

Действително в мирогледната система на древните гърци темата за предназначението на човека заема важно място. Гърците вярвали, че животът си струва да се живее заради самия него и че славата се постига не с цената на себеотричането, а с проявата на човешки добродетели като смелост и мъдрост (в смисъл на хитрост), и със служба в полза на семейството и обществото. Гърците се прекланяли пред човешката красота (според Илиадата Троянската война се е водила само заради хубавата Елена) и пеели песни във възхвала на своите герои и героини. Докато другите съседни древни цивилизации гледали на човека като на презряна твар, сравнявайки го с всемогъщите богове, гърците напълно съзнавали силите извън тяхната власт, но се стараели да намерят равновесие между страхопочитанието си пред боговете и самоуважението към себе си. Тази увереност във величието на човека ще характеризира елинската цивилизация векове наред.