Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (25) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Християнското царство Етиопия

Дълголетното Етиопско царство

В рязък контраст с изолирания на сушата Куш, Аксум на югоизток се ползвал от облагите на лесноосъществимата търговия с Египет през Червено море. Аксумитските морски пристанища били оживени сборни пунктове за стоки от вътрешността, предназначени за Средиземноморието, Персийския залив, Индия и по-далеч. Египетските и гръцките посредници били прозореца на аксумитите към Средиземно море, а арабските им колеги ги свързвали с търговските центрове и културите от Изтока.

Аксумитите

Народът на Аксум бил продукт на мирното сливане на африкански и семитски араби. Последните мигрирали на малки групи към каменистите етиопски планини от 1000 г. пр.Хр. Заедно със смесените бракове настъпило и културно обогатяване, което е прекрасно отразено в гигантските религиозни обелиски, изсечени с невероятна точност от монолитни каменни блокове. Направени били големи крачки и в земеделското производство чрез въвеждането на ралото, каменното терасиране и изкуственото напояване.

Еврейското присъствие

Още от 5 в. пр.Хр. значителен брой аксумитски жители са евреи. Някои от тях вероятно са дошли в областта, прекосявайки долината на Нил. На Елефантинския остров в р. Нил, близо до Асуан, еврейската общност била достатъчно голяма, за да поддържа храм, голям колкото Соломоновия в Йерусалим. Нудизмът оказал голямо влияние върху аксумитската култура в дохристиянската ера. Предполага се, че иврито-юдейските елементи в етиопското християнство се дължат именно на еврейското присъствие в Аксум през дохристиянската ера.

Покръстване и поява на монашеството

В средата на 4 в. аксумитският цар Езана възприел християнството и го провъзгласил за официална религия на страната. Християнството се превърнало в успешно средство за културно и политическо обединяване на различните аксумитски княжества в единно царство, наречено Етиопия. Към десети век християнска Етиопия заличила и последните следи от Аксумитското царство. Манастирите, които пуснали корени в Етиопия, служели като жизненоважни средища за просвещение и разпространяване на култура. Етиопските монаси превели Библията на местния език. След време манастирите се замогнали икономически вследствие на императорските дарения под форма на огромни поземлени имоти. Монашеството като начин на живот се разпространило бързо към съседните нубийски царства, преди да се появи в християнска Западна Европа.

Обособена в планински и почти недостъпни земи, Етиопия се превърнала в естествена крепост. В относително уединение нейните жители създали мощна и стабилна монархия и своеобразна християнска култура. Като представител на една от най-стабилните и трайни цивилизации в света, Етиопия просъществувала до дванадесети век практически при едни и същи дълготрайни институции и една царска фамилия.

Монументална аксумитска резиденция. Реконструкцията на централната част на Енда Микаел, направена в началото на нашия век, ни показва четириетажна постройка, подобна на замък, опряна на четири квадратни кули.

Литература

Aldred, Cyril, Akhenaten: Pharaoh of Egypt: A New Study, London, 1968. Стандартна разработка на английски език.

The Egyptians, rev. ed., London, 1984. Кратко, но съдържателно тълкуване на политическата история и културните постижения.

Bernal, Martin, Black Athena: The Afroasiatic Roots of Classical Civilization, 2 vols. New Burnswick, N.J., 1987,1991. Много оспорвана книга, в която се защитава тезата за африканските корени на гръцката цивилизация.

Bibby, Geoffrey, Four Thousand Years Ago, Baltimore, 1961. Събитията в Египет от 2000 до 1000 г. пр.Хр., разгледани през призмата на развитието в други части на Древния свят през същия период.

Butzer, Karl W., and L.G.Freeman, eds., Hydraulic Civilization in Egypt, Chicago, 1976. Щателен анализ на долината на Нил като екосистема. Пренебрегва величието за сметка на изследването на насъщните условия на ежедневното битие.

Cambridge Ancient History (3d ed, vols I-II), Cambridge, 1971–1975.

Cottrell, Leonard, Life under the Pharaohs, New York, 1960. Интересна възстановка на живота в Империята.

David, A.R., The Ancient Egyptians: Religious Beliefs and Practices, London, 1982. Чудесно въведение в ранната египетска религия и връзката и с властта и културата.

Hayes, William C., The Scepter of Egypt, 2 vols, New York, 1953–1959. Написана със специални препратки към египетските експонати в Музея на изкуствата Метрополитен в Ню Йорк.

Lefkowitz, Mary R., Not Out of Africa: How Afrocentrism Became an Excuse to Teach Myth as History, New York, 1996. Силна критика на Black Athena на Бернал.

Mendelssohn, Kurt, The Riddle of the Pyramids, London, 1974. Достъпен разказ за това, как са построени пирамидите и убедително тълкувание на това, защо са били построени.

Mokhtar, G., ed., UNESCO General History of Africa, II: Ancient Civilizations of Africa, London, 1981.

Redford, Donald B., Akhenaten: The Heretic King, Princeton, 1984. Обзор на последните разработки и по-негативно отношение към спорния фараон от това на Aldred.

Steindorff, G., and K.C.Seele, When Egypt Ruled the East, rev. ed., Chicago, 1963. Политическа история на Империята. Thompson, Lloyd A.

Източници

Grayson, A. Kirk, and D.B.Rediord, Papyrus and Tablet, Englewood Cliffs, NJ., 1973. Най-добрият кратък сборник.

Lichtheim, M., Ancient Egyptian Literature, 3 vols., Berkeley, 1973–1980. Стандартен подбор на представителни творби, много от тях доста развлекателни.

Pritchard, James B., ed., The Ancient Near East: An Anthology of Texts and Pictures, Princeton, 1965. Разглежда Египет и Месопотамия.