Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (15) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Новото възраждане на Вавилон

Халдейците — новите вавилонци

В стогодишната съпротива на Южна Месопотамия срещу асирийското господство най-дейно участие взели народите, говорещи семитски, които се наричали халдейци. Заедно с мидийците те опустошили Ниневия. Тъй като победата на мидийците през 612 г. пр.Хр. им послужила като трамплин за завладяването на Анатолия, халдейците останали да властват в Месопотамия, а понеже избрали за своя столица Вавилон, историците ги наричат нововавилонци. Най-известният нововавилонски владетел Навуходоносор (604–562 г. пр.Хр.) превзел Йерусалим и довел голям брой юдеи във Вавилон; той направил империята си най-великата сила в Западна Азия. Скоро след неговата смърт могъществото на Новия Вавилон било заплашено от един ирански индоевропейски народ — персите (близки съюзници и в тесни родствени връзки с мидийците — оттам и закачката на историците: „за едни мидиец, за други персиец“). През 539 г. пр.Хр. един от наследниците на Навуходоносор, Валтасар, не разгадал „надписа на стената“ (Даниил /5:5-25/)^[1] и докато го проумее, персите нахлули в Месопотамия толкова бързо, че Вавилон се предал без бой.

Градът Вавилон по времето на нововавилонците е най-близък до днешната ни представа за Вавилон, отчасти заради близостта във времето на разкопките от началото на 20 в., а донякъде от описанията на гръцки пътешественици-очевидци, достигнали до нас. Размерите на Вавилон през този период сами по себе си са поразителни — площта му е 2100 акра; за сравнение площта на Ниневия при Сенахериб е 1850 акра, а на типичния шумерски град — 135 акра. (Един от най-големите градове в Западна Европа, Париж, в началото на 20 в., когато започва съвременната урбанизация, е едва два пъти по-голям по площ от Вавилон). Още по-поразителни са цветовете на Вавилон — нововавилонците се научили да строят големите си паметници с ярко обагрени гледжосани тухли. Най-известният пример била градската стена, построена от Навуходоносор, толкова прекрасна, че древните гърци я нарекли едно от седемте чудеса на света. На яркосин фон лъвове, бикове и дракони в жълто-бели тонове опасват цялата дължина на стената и гордо крачат на етажи по цялата височина на портата на Ищар (наречена така по името на богинята Ищар). Немските археолози, които разкопали останките на Вавилон през 1902 г., станали първите очевидци на това чудо от древността насам и вероятно са изпитали такова вълнение, като че ли са открили Тихия океан. Дори Навуходоносор да не бе построил нищо друго, славата му на един от най-великите строители в историята щеше да бъде осигурена само с това. Той обаче създал още едно от седемте чудеса на света: вавилонските „висящи градини“. Това творение е толкова изключително, че истината за него се преплита с легендата. Очевидно е, че Навуходоносор действително построил възходящи терасовидни градини нагоре от бреговете на Ефрат, всяка от тях с прекрасни растения и дървета; а вероятно е легенда, че направил това, за да угоди на жена си — мидийска принцеса от Иран, която ненавиждала равнинния пейзаж на Месопотамия и копнеела по родните хълмове.

Постижения в астрономията

Наред с творенията в строителството нововавилонските културни постижения били най-големи в областта на астрономията. Видяхме, че в първите години на Шумер месопотамските племена наблюдавали фазите на луната, за да предсказват повторението на сезоните. Две хиляди години по-късно месопотамците все така внимателно изучавали нощното небе, но вече се съсредоточавали върху движението на планетите и звездите, тъй като вярвали, че някои от техните богове живеят в небесата и като отчитат и прогнозират движението на планетите и звездите, ще могат да узнаят кое божество набира мощ и как това може да се отрази върху хода на човешките дела. Това изучаване на небесата било доведено до съвършенство от нововавилонците, които познавали пет „блуждаещи звезди“ (ние ги наричаме планети) и ги свързвали с властта на петима богове. (Ако това звучи странно, ще припомним, че ние все още наричаме първите пет планети с имената на римските богове: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, а това е защото гърците и римляните са наследили тази система). По-нататък нововавилонците заключили, че ако дадена планета се появи в определена част от нощното небе или на близко разстояние до друга планета, движението й предвещава война или гладна смърт, или пък победа на една държава над друга. Напълно развити, тези системи образуват нещо, което днес бихме нарекли астрология, макар че нововавилонската астрология се занимавала изключително с предричане на глобални събития, като наводнения, глад, съдбите на държавите, а не със съдбите на отделни хора. (Гърците и римляните направили следващата крачка към съставянето на индивидуални хороскопи в зависимост от небесната конфигурация в момента на раждането на човека).

Реконструкция на Ищарската порта. Посетителите на Музея на Близкия Изток в Берлин могат да видят тази внушителна реконструкция на портата, построена във Вавилон от цар Навуходоносор около 575 г. пр.Хр., издигаща се на височина 16 м. Около половината от реконструкцията е оригинална.

Опити за измерване и тълкуване на света

Днес цялата астрология се смята за суеверие, но търсенето на връзка между небесните явления и земните събития от нововавилонците е било наука за своето време. С други думи, по-научно е хората да вярват, че могат да измерват и тълкуват своя свят и така да научат как да се възползват от него, отколкото да тънат в постоянен страх от необяснимите загадки. Нещо повече, верни на тази идея нововавилонците наблюдавали небесните явления по-внимателно от всеки друг древен народ преди тях и записвали своите наблюдения толкова старателно, че в по-късни времена те можели да се използват и допълват от други цивилизации. Най-забележителното е, че през 747 г. пр.Хр. халдейските придворни астрономи пишели месечни „дневници“, като отбелязвали в тях всички движения и затъмнения на планетите, наред с отчетите за всички земни събития, като промени в цените, промени в речните нива, бури и температури. Водени без прекъсване, докато за тях не узнали гръцките учени, тези документи се превърнали в основа на астрономическата наука в гръко-римския свят.

Лъв от Ищарската порта. Едно от многото свирепи животни, носещи се през „световното чудо“ на Навуходоносор.