Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (75) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Германските нашествия и падането на Западната Римска империя

Победите на германските племена

Докато християнството завладявало Римската империя отвътре, друга сила — германските варвари, я заплашвала отвън. Германците, които през 3 в. почти поставили Рим на колене, били отблъсквани от времето на Диоклециан до малко преди царуването на Теодосий Велики. Но след това те смазали съпротивата на западните римляни и към края на 5 в. успели да завладеят целия римски Запад. Германските кралства оттогава станали новата форма на управление в земите, владени някога от Цезар и Август.

Характер на германците

Някога беше обичайно да се смята, че германците били свирепи и напълно примитивни диваци, които безотговорно унищожили Западната Римска империя от чиста омраза към цивилизацията. Това обаче е недоразумение. Германците били варвари в очите на римляните, защото не живеели в градове и били неграмотни, но това не значи, че са били диваци. Напротив, те често се занимавали с уседнало земеделие — макар да са предпочитали ловуването и пастирството — и са знаели да изработват железни инструменти и оръжия, както и разкошни бижута. Физически те достатъчно приличали на римляните, за да сключват смесени бракове без големи скандали, а индоевропейският им език бил родствен на латинския и гръцкия. Продължителните контакти с римляните оказали решително цивилизоващо влияние върху германците, преди те да започнат последните си завоевателни походи. Германците и римляните, които имали общи граници по Рейн и Дунав, поддържали стабилни търговски връзки помежду си. Дори по време на война римляните често се съюзявали с някои германски племена, докато се биели с другите. Нещо повече, към 4 в. германските племена често попълвали оределите римски армии, а понякога им разрешавали да се заселват в пограничните територии на империята, където римските земеделци отказвали да обработват земята. Накрая много германски племена били покръстени през 4 в., макар че християнството, което те приели, било от еретичната арианска разновидност. Всички тези взаимодействия доближили „варварите“ до римската цивилизация и по принцип ги настроили добре към нея.

Вестготите и вандалите

Германците предприели последния си щурм не за да унищожат Рим, а за да намерят още и по-добра земя. Първият пробив станал през 378 г., когато едно племе — вестготите, което наскоро се заселило в римските земи край Дунав, се разбунтувало срещу произвола на римските чиновници, а после нанесло решително поражение на наказателната римска армия в битката при Адрианопол. Вестготите не развили веднага тази победа, защото били хитро подкупени и направени съюзници на империята от Теодосий Велики. Но когато Теодосий умрял през 395 г., той оставил царството разделено между двамата си сина. Никой от тях нямал неговите способности и двете половини на империята били отслабени от политически интриги. Вестготите начело с вожда си Аларих се възползвали от това положение, за да скитат почти на воля из римските територии, търсейки по-добри земи и провизии. В 410 г. те ограбили самия Рим — за голям ужас на някои съвременници — и през следващите години навлезли в Южна Галия. Междувременно през декември 406 г. група съюзени германски племена, водени от вандалите, преминали през замръзналия Рейн и се възползвали от заетостта на римляните с вестготите, за да преминат през Галия в Испания. По-късно те успели да прекосят пролива и да отидат в Северозападна Африка, тогава един от най-богатите земеделски райони на империята. От Африка те започнали да контролират Централното Средиземноморие и дори през 455 г. плячкосали Рим откъм морето. През 476 г. напълно недееспособният западен римски император, още момченце с пренебрежителния прякор Августул („малък Август“), бил лесно свален от смесена група германци, които след това си присвоили титлата цар на Рим. Затова 476 г. се приема условно като дата на края на Западната Римска империя. Но не бива да се забравя, че римски император, който поддържал известни претенции за власт над Запада, продължавал да управлява в Константинопол.

Причини за успеха на германците

Два въпроса, които обикновено си задават историците на германските нашествия, са: как германците успяват да триумфират толкова лесно и защо става така, че успяват именно на запад, а не на изток? Лекотата на германските победи изглежда особено поразителна, ако се вземе предвид, че германските армии са били доста малки: вестготите, които победили при Адрианопол, не са надвишавали 10 000 войници, а общата численост на вандалските „орди“ (включително жените и децата) била около 80 000 — колкото е населението на едно средно американско предградие. Но самите римски армии били оредели поради намаляващото население и необходимостта от работна сила в другите професии, преди всичко в новия административен апарат. Нещо повече, германските армии често печелели без бой (Адрианопол бил една от малкото оспорвани битки в историята на настъплението им), защото римляните нямали голямо желание да се защитават. На германците рядко гледали с ужасно много германски войни дори се издигали до командни постове в римската армия, а никой не смятал, че си заслужава да се бие за насилническия режим на Диоклециан и приемниците му.

Римска императрица от средата на 5 в. Дългото висящо украшение за глава вероятно е признак на германско влияние.

Защо Източната Римска империя оцелява, а Западната рухва

Причините, поради които германците постигат по-големи успехи на запад, са комплексни — някои са свързани с личности и грешки на момента, а други с географски фактори. Но главното обяснение защо Източната Римска империя оцеляла, а Западната — не, се състои просто във факта, че Източната била по-богата. През 5 в. повечето западноримски градове се свили и по население, и по площ до малка част от предишния си размер и често не били нещо повече от кухи административни черупки или укрепления. Икономиката на Запада ставала все повече чисто земеделска, а земеделската продукция стигала само да изхрани селските работници и да поддържа разкоша на богатите земевладелци. От друга страна, на изток градове като Константинопол, Антиохия и Александрия оставали оживени метрополии благодарение на своята търговия и промишленост. Понеже източната държава имала повече богатства за облагане, тя била по-енергична. Тя също можела да си позволи да се откупи от варварите, като им плаща данък — нещо, което тя правела все по-редовно. Така Константинопол успявал да се задържи отгоре, докато Рим се разклатил и после потънал.

Последствия от германските нашествия

Последствията от германските завоевания за запад не били катастрофални. Най-голямата разлика между германците и римляните била, че първите не живеели в градове, но доколкото западноримските градове били вече в състояние на упадък, нахлуванията само ускорили упадъка на градовете. Върху земята германците заместили римските земевладелци, без да прекъсват основните римски селскостопански традиции. Нещо повече, понеже германците никога не били особено многочислени, те обикновено заемали само част от римските земи. Германците също се опитвали да се възползват от римския административен апарат, но той постепенно намалявал заедно с намаляващото богатство и грамотност. Така единственото голямо нововъведение на германците било създаването на отделни племенни кралства на Запад вместо обединената империя.

Политическо деление на Западна Европа

Картата на Западна Европа от около 500 г. разкрива следните главни политически граници. Германските племена на англосаксонците, които прекосили Ламанша в средата на 5 в., разширявали властта си над Британския остров. В северната част на Галия, около Париж и на изток до Рейн, растящото кралство на франките било управлявано от способния воин на име Кловис. На юг от франките били вестготите, които владеели южната половина от Галия и почти цяла Испания. На юг от тях били вандалите, които властвали из цялата някогашна римска Северна Африка. В цяла Италия се разпореждали остготите, източните роднини на вестготите, със своя страшен крал Теодорих. От тези кралства най-обещаващо бъдеще имало франкското (затова се разглежда в следващата глава), а най-силното за момента било това на остготите.

Теодорих Остготски, управлявал в Италия от 493 до 526 г., бил голям поклонник на римската цивилизация; нея той се опитвал да запази колкото могъл. Той подпомагал земеделието и търговията, ремонтирал обществените сгради и пътища, покровителствал образованието и водел политика на религиозна търпимост. С една дума, дал на Италия по-просветено управление, отколкото тя познавала при повечето предишни императори. Но след като Теодорих и неговите немногобройни остготи били ариански християни, докато местните епископи и коренното население били ортодоксални, управлението му, колкото и да било толерантно и добронамерено, било посрещано с известна враждебност. „Римските“ управници в Константинопол също били враждебни към Теодорих заради неговото арианство и защото те самите още хранели надежди да си върнат Италия. Всички тези обстоятелства довели до падането на Теодориховото остготско кралство скоро след смъртта му. Всъщност никое от континенталните варварски кралства нямало да изтрае дълго, освен това на франките.

Варварските нашествия през 5 и 6 в.

Теодорих Остготски. Варварският владетел е показан тук в римски одежди с фризирана римска прическа и римския символ на победата в ръка. Надписът гласи REX THEODERICVS PIVS PRINCIS, което на латински означава „Крал Теодорих, благочестив принц“.

Мозайки в двореца на Теодорих, Равена. Вдясно е стилизираното изображение на владетелския дворец с надпис на латински PALA TIVM; от лявата му страна стоят редица светии, които са неразличими един от друг, освен по инициалите върху дрехите: за раннохристиянските художници значение са имали свръхестествените качества, а не индивидуалните черти на личността.