Метаданни
Данни
- Серия
- Световните цивилизации. История и култура (1)
- Включено в книгата
-
Световните цивилизации. История и култура. Том първи
Зората на историята. Светът през Класическата епоха - Оригинално заглавие
- World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Атанасов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Античност
- Африка
- Древен Египет
- Древен Изток
- Древен Рим
- Древна Месопотамия
- Индия
- Китай
- Праисторически времена
- Япония
- Оценка
- 4,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс
Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.
Преводач: Владимир Атанасов
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца
Редактор: Илия Илиев
Коректор: Анели Векилска
ISBN: 954-584-229-6 (т.1)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115
История
- — Добавяне
Размахът на еврейското влияние
Еврейското наследство
Историята на Западния свят през последните две хиляди години е дълбоко повлияна от еврейското наследство отчасти поради дейността на евреите, а отчасти защото юдаизмът е почвата, на която е поникнало християнството. (Както ще видим в Глава 12, третата велика световна религия, ислямът, е израсъл и от юдаизма, и от християнството.) Практически всички религиозни вярващи на Запад днес са монотеисти — следователно наследници по вяра на Мойсей и еврейските пророци. Освен това еврейската трансцендентна теология е дала на западните хора увереността, че те са господари на природата и няма защо да се колебаят, преди да отсекат дърво или да обърнат течението на реките от страх да не разгневят горските или водните божества. Било в религиозния си вариант, било в светските му адаптации, този мироглед очевидно е допринесъл неимоверно за техническия напредък на Запада. Моралът, формиран от великите еврейски пророци, днес се изповядва от най-чувствителните в етично отношение хора: „Обичай ближния си като себе си“ (Левит 19:18), което говори по-добре от всеки преразказ. А мечтата за мирен обединен свят, когато „вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле“ (Исаия 11:6), е мечта, за която всички знаем, че трябва бързо да се осъществи, иначе никаква традиция няма да има значение за никого.