Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (38) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Етапът на изграждането

Най-старите култури в Яншао

Хомо сапиенс се появява първо в Китай преди около 200 000 години. От анатомична гледна точка съвременният човек в района датира от около 50 000 години. Преходът към производство на храни и грънчарство, изглежда, е протекъл на няколко места едновременно, около 8000 г. пр.Хр. По това време климатът в Северен Китай е бил значително по-топъл и влажен от днешния. Данните за културата на рисуваната керамика в Яншао, Северен Китай, показват, че в периода 5000–3000 г. пр.Хр. основните компоненти на китайската цивилизация вече са се появили и че поне на този ранен етап влиянието на други развиващи се цивилизации е било ограничено и сравнително незначително.

Най-интензивни разкопки на културата Яншао се провеждат в Бан покрай днешния Цзъян. Тук може да се види, че племената от Яншао са практикували подсечно-огнево земеделие, опитомили са свинята, кучето, кокошката, говедото, овцата и козата. Те отглеждали просо, използвали мотики за копане и овладели изкуството да предат копринени нишки. Производството на коприна било сложно умение и много трудоемка дейност. През четирите седмици на краткия си живот копринените буби увеличават телесното си тегло 10 000 пъти. В крайна сметка процесът поглъща 100 кг черничеви листа за изхранване на 15 кг пашкули, които дават 1 кг сурова коприна (получава се чрез размотаване на пашкулите). Освен коприната културата Яншао вече е имала триножници и тенджери с характерната форма за по-късния бронз на династията Шан. Те строели къщите си от дърво и измазан плет. По глинените съдове те изрязвали знаци, за които археолозите смятат, че са станали основа на по-късното китайско писмо. Хората от културата Яншао използвали главно каменни сечива, но към края на периода започнали да се появяват и бронзови.

Културата Луншан

Следващата стъпка, отбелязваща прехода към първата цивилизация, била направена от културата Луншан (3500–2500 г. пр.Хр.), характеризираща се с тънкостенните, гланцирани черни глинени съдове, направени на грънчарско колело. Подсечно-огневото земеделие на културата Яншао било изместено от трайното заселване. Сега обаче, когато станало възможно да се съхранява богатството, други започнали да ламтят за него и да го отнемат със сила. Войната, това проклятие на цивилизацията, плъзнала по земята, принуждавайки селата да се защитават зад глинени стени (с което дала начало на една технология, запазила се чак до времето, когато са строени стените на Забранения град в Пекин). Появяването на институционализирано насилие предполага, че някои обществени групи се специализират в определени професии. С това по-сложно политическо и икономическо делене идват и наченките на държавността. По това време вероятно е съществувала и писменост, но засега не са намерени преки доказателства. Тогава се появява и култът към предците, измествайки култовете към плодородието на културите Яншао.

Рисувана керамика от културата Яншао. Това глинено гърне датира от третото хилядолетие пр.Хр.

Династията Ся

Китайците по традиция смятат, че първата от техните 24 династии, завършили с династията Цин през 1911 г., е Ся, датираща от 2200 до 1750 г. пр.Хр. Засега няма несъмнени археологически доказателства за съществуването на Ся, но има някои обещаващи признаци, че едно определено място може да се окаже столицата на Ся. Културата Ерлиту, открита за пръв път през 1957 г. и датирана в 1900–1600 г. пр.Хр., приблизително покрива периода на легендарната династия Ся. Намерени са леярски форми за бронз, свързани с тази култура, и е разкопан „дворец“, за чието построяване е изчислено, че са били необходими 100 000 работни дни.

Наченките на династията Шан

Първата китайска династия, появила се на историческата сцена, била Шан, традиционно отнасяна към 1750–1100 г. пр.Хр. Центърът й бил в западната част на равнината на Жълтата река в Северен Китай, а последната й столица била в Анян. Има три черти, които отличават културата Шан от предшественичката й: усъвършенствана бронзова техника, използване на бойни колесници и идеографска писменост.

Техниката на Шан

По времето на Шан бронзът станал главен символ на богатство и власт. Използвали го за изработване на оръжия, ритуални съдове, украшения, някои дърводелски инструменти, но никога за земеделски сечива. Производството на бронз демонстрира владеене на леярското изкуство на такова ниво, което не било постигнато никъде по света чак до Новото време. Най-впечатляващи са предметите с религиозно и церемониално предназначение — триножници, купи за възлияния, чаши за пиене и маски, изобразяващи митичното животно таотай.

Конската колесница, използвана заедно с пехотата почти по същия начин като съвременните танкове, била другото голямо техническо постижение. Понеже тя се появила в Западна Азия, преди да пристигне в Китай, повечето изследователи смятат, че приемането й в Китай е подтикнато от външния пример. Самите китайци изобретили съставния лък — със 70 кг сила на опъване, много по-мощен от знаменития английски лък. Бамбуковите стрели имали оперение върхове от бронз или кост. Бронята се правела от кожа, понякога подсилена с дървени летви.

Ритуални съдове за вино от династията Шан. Тези бронзови съдове били използвани за затопляне и разливане на вино при жертвени церемонии. Формата на трикраката чаша с човки е уникална за периода Шан.

Народите Шан били напреднали и в други отношения. Още през 14 в. пр.Хр. те регистрирали слънчевите затъмнения. В математиката към 14 в. те вече били изобретили десетичната система. Първите следи от японски лак, едно от най-твърдите вещества от растителен произход в света, също се появяват по времето на династията Шан. Получен от лаковото дърво, той издържа на температура до 400–500 градуса, не се поврежда от вода, не се разтваря в повечето разтворители и е устойчив на микроорганизми. Лакирано дърво, бамбук или плат са станали стандартен обеден сервиз за богатите китайци от хилядолетия. Китайците от династията Шан също измислили какво да сипват в тези лакирани чаши — силно алкохолно питие от разни житни растения, наречено джиу в Китай и саке в Япония.

Ритуален съд за храна от династията Шан. Тази украсена бронзова тенджера, наречена дин, е намерена през 1965 г. в провинция Хунан.

Разкопки на царски гробници от династията Шан. Един от няколкото колесничари, погребани заедно с колесниците и конете в царските гробници край Анян. Колесниците се появили за първи път в Китай ок. 1300 г. пр.Хр.

Писмеността в Китай се появява с цел записване на общуването между света на хората и този на боговете, а не както в Месопотамия, за записване на стопанските сделки. Историята на изобретяваното на първото писмо в Китай започва с „драконовите кости“, древни кости, изкопавани от земята и използвани като лек за разни болести, включително дизентерия, жлъчни камъни и малария. През 1899 г. известен китайски учен, болен от малария, си купувал някакво лекарство в местната аптека, когато забелязал странни знаци по повърхността на костите, наскоро докарани в аптеката. След дълго търсене той проследил произхода на костите до едни селяни в провинция Анян, които ги изкопавали в нивите си и ги продавали. Най-старите от тези кости, които били наречени „пророчески кости“, датират от средата на шанския период и са изработени от говежди лопатки или черупки на костенурки. Когато нагрявали жлебовете, изрязани в костите, те се пукали по начин, който бил тълкуван от гадателите като отговор на въпроса, зададен на духовете. Често гадателите записвали не само въпроса („Утре царят отива на лов; ще има ли късмет?“) и отговора („денят е благоприятен“), но също и крайния резултат („царят удари два елена, четири яребици и три глигана“). Първата писменост била пиктографска. Йероглифите се развили от символите, които отначало били картинки на това, което представяли.

Пророческа кост. Тези гадателски инструменти понякога били надписани с пиктографски йероглифи, отбелязващи такива явления, като появяването на нови звезди.

Развитието на китайската писменост

От тези първи йероглифи постепенно се развила писменост, чиято сложност станала едновременно благодат и проклятие. Проклятие била, защото, имайки толкова знака, колкото думи, тя изисквала огромно време и труд за изучаване. Векове наред китайските ученици проглушавали ушите на родителите си с оплаквания, колко е трудно да се запомнят толкова хиляди йероглифи. От друга страна, понеже разпространението на езика е жизненоважно за обществото, китайците и по принцип всички източноазиатски култури — били принудени да направят образованието една от централните ценности на обществената система. С други думи, за да преодолеят този недостатък с трудния език, китайците в края на краищата придали най-висок статус и престиж на личността, която развива ума — учения. Нещо повече, идеографското писмо изпълнява и друга роля, с която фонетичните езици, използвани от другите народи по света (освен японския), не могат да се справят. Понеже писмените китайски йероглифи не са комбинации от звуци, както са думите във фонетичните езици, те могат да бъдат разбирани от народи, които говорят на твърде различни диалекти. Китайският ученик в наши дни учи същите йероглифи като ученика преди 2000 години, изграждайки нерушима верига на приемственост между миналото и настоящето. Освен това, китайският ученик в Гуанджоу учи същите йероглифи като ученика в Пекин, дори и двамата да не могат да се разберат устно, защото диалектите им се различават много. По този начин писменият китайски станал един вид културен цимент, спояващ различните райони на Китай през вековете дори когато центробежните сили били много мощни. Досущ както математиката — също идеографска писменост — станала международен език на учените по целия свят, писменият китайски в крайна сметка започнал да служи като обединяващо средство за общуване в цяла Източна Азия.^[1]

Институциите при Шан: Царят

Фокусът на шанската цивилизация бил царят, който властвал на върха на огромна родова структура с център в столицата. Той бил, във всякакъв смисъл на думата, главина на китайската вселена, от която излизали всички други институции като спици на колело. Нищо не изразява по-добре моноцентричната същност на древното китайско общество, отколкото централната роля на родствената група, която изпълнявала всички религиозни, политически, социални и икономически функции. Според един историк „разделителните линии в това общество били не хоризонтални, отделящи класа от класа, а вертикални, отделящи един род от друг род“.^[2] При Шан не съществувала частна собственост. Всичко било притежание на царя, патриархалния глава на рода, а всяка държавица била мрежа от градове, свързани в йерархичен ред, основан на преките роднински връзки. В началото на периода Шан имало 3000 такива държавици, които постепенно спаднали на 1200 към 771 г. пр.Хр., по средата на следващата династия Чжоу.

Институциите при Шан: Светът на духовете

Шанският цар бил и главен шаман, връзката между духовете на предците и човешкия свят. Главни помощници на шамана били животните, пратеници в света на духовете, а техните изображения върху ритуалните съдове, особено на митичния таотай, били видимо отражение на важното им значение за владетелите Шан. Централното място на животните в шанското изкуство представлява любопитен контрапункт на гръцкото внимание към човешкото тяло, което няма паралел в китайската култура. От друга страна, приликите между шанското изкуство и институции и тези на древните американски цивилизации — особено вярата във взаимодействието на космическия и човешкия свят и ролята на животните като посредници между тях — в последните години привличат все по-силно вниманието на учените.^[3]

Институциите при Шан: Ритуалите

Храмът на предците е бил център на света Шан. Властта се показвала чрез сложна система ритуални задължения, наречена ли. Ритуалът се разбирал не просто като церемония, но като външен израз на духовно състояние, представящо непреходната истина. Ако за западната цивилизация може да се каже, че демонстрира вярност към троицата „истина, красота и добро“ от времето на класическа Гърция насетне, в Китай истината и доброто са смятани за страни на едно цяло и никога не са били разделяни. Приема се, че светът се подчинява на принципи, които са по същество морални, така че търсенето на истината за природата е етична дейност, а не „научна“. По тази причина китайците, поне от времето на Шан, вярват, че човешкият и природният ред са съединени в непрекъсната мрежа от препокриващи се закони, сред които законите на ритуала ли са просто човешката страна.

Падането на династията Шан

Шанското общество представлява първата истинска цивилизация в Източна Азия, за която имаме исторически данни. Освен това тя полага основите и дава материала за типично китайския вид култура, какъвто е очертан от методите на земеделие, занаятите, художествените и архитектурните форми, централното място на семейството като основна клетка на обществото, религиозните схващания и писмеността. Към 1100 г. пр.Хр. столицата Анян била превзета и династията паднала, но новите владетели запазили основните институции, поощрявали прогреса и дали името си (Чжъу) на най-дълготрайната династия в историята на Китай.