Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (4) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Всичко започва от Африка

Палеоантропологията се преобразява след находки на вкаменелости в Източна Африка

Науката за най-ранните етапи на човешката история, която се нарича палеоантропология или палеонтология на човека, претърпя революционни промени във втората половина на двадесети век след поредица фундаментални находки на вкаменелости в Източна Африка. Преди тези открития палеоантрополозите приемаха, че човекът е произлязъл от Югоизточна Азия, докато сега те знаят, че мястото на произхода на човека е в Африка; по-рано те смятаха, че първите човекоподобни същества са се появили преди около един милион години, но сега поставят първите преки предшественици на човека в Етиопия, датирайки ги около 4,4 милиона години назад.

Мери, Луис и Ричард Лийки на лов за вкаменелости. Тази снимка, направена през 1966 г., показва как тримата Лийки (първият, четвъртият и петият отляво) търсят ценни вкаменелости в Кения.

Работата на семейство Лийки

Много от най-сензационните открития на вкаменелости в Източна Африка са направени от забележителното семейство британски палеоантрополози Лийки, а и другите находки вероятно нямаше да се състоят без началния тласък от семейство Лийки. Луис Лийки (1903–1972), син на британски мисионер в Кения, на млади години решил да търси изкопаеми следи от първите хора в Източна Африка — занимание, което тогава се смятало за загубена работа от повечето специалисти. След години неуспехи беше постигнат огромен пробив не от самия Луис Лийки, а от неговата съпруга и съратник Мери Лийки. Претърсвайки едно находище в Танзания през 1959 г., Мери открива няколко наглед човекоподобни зъба и парчета от черепни кости; когато сглобява всичките намерени парчета и се уверява в датировката им, излиза, че тя има почти цял череп на същество, което смътно напомня човек и е живяло преди 1,8 милиона години. Заради огромната долна челюст на черепа и големите зъби вестниците скоро наричат находката на Мери „човека-лешникотрошачка“.

Мери Лийки разглежда вкаменени отпечатъци от стъпки. Изследвайки тези отпечатъци, открити от нея през 1976 г., Мери Лийки успява да установи, че съществата, които са ги оставили преди около 3,75 милиона години, са ходили изправени.

Всъщност човекът-лешникотрошачка не е бил човек, а високоразвит вид маймуна, която е ходела изправена. Разбирайки това, Луис и Мери Лийки се питат дали нещо по-човешко не би могло да се намери наблизо — и наистина, само две години по-късно големият им син Джонатан дава отговора, като открива старите 1,8 милиона години остатъци от черепа на изправен примат с много по-голям мозък от този на човека-лешникотрошачка. Луис Лийки установява, че тези вкаменелости принадлежат на различен вид, който очевидно е бил пряк предшественик на съвременния човек; затова той го поставя в „човекоподобния“, а не в „маймуноподобния“ род и го нарича Homo habilis или „човек със способности“.

Ходене на два крака

Разбира се, откриването на черепи и скелети е едно нещо, а интерпретирането на доказателствата — друго. Не е за учудване, че и досега има голяма несигурност и много спорове относно произхода на човека, а хипотезите се сменят една след друга, когато се предложат по-добри алтернативи и се натрупат нови факти. Въпреки всичко две фундаментални твърдения, развити през последните двадесет години, са вече безспорни. Едното е, че първото „разцепление“ между еволюционната верига, която води към съвременния човек, и веригата, която включва всички живи днес маймуни, не е свързано с по-големия размер на мозъка, а по-скоро с „двукракото“ или изправеното ходене. Най-очевидната физическа разлика между хората и маймуните е в движението и стойката на тялото. Ходенето на два крака е започнало преди около 7,5 милиона години, а отделянето на човешките предшественици от маймуните — преди около 5–7 милиона години. Откритията в Етиопия през 1993 г. дават превес на тезата, че първите преки предшественици на човека са живели в Етиопия преди около 4,4 милиона години. Този нов вид хоминиди е наречен Australopitecus ramidus, той на свой ред поражда друг вид австралопитек, който изглежда е живял преди около три милиона години.

Хомо хабилис и по-големият размер на мозъка

Второто фундаментално твърдение относно еволюцията на човека, което сега не се оспорва, е, че второто генетично „разцепление“, довело до човека, действително е свързано с размера на мозъка. Хомо хабилис съществувал поне преди 1,9 милиона години и имал около 50% по-голям мозък от съвременните му изправени маймуни като човека-лешникотрошачка. Безспорно именно този мозък е позволил на Хомо хабилис да измести изправените маймуни, защото той му дал възможност да използва оръдия на труда. Направата на каменни инструменти е започнала според археолозите преди около 2,5 милиона години, почти едновременно с увеличаването размера на мозъка на нашите предшественици и с един период на резки климатични промени. Естествено оръдията на Хомо хабилис били извънредно груби — животински кости, клони от дървета, а най-сложните представлявали каменни отломки, очукани за получаване на остър ръб. Изглежда, че тези оръдия не били използвани за лов, а по-скоро помагали на първите хора да си намират допълнителна храна чрез изкопаване на грудки, срязване на растения, чупене на черупки и разкъсване на мърша. Но събирането на храна със сечива не само дало на първите хора по-изобилна и разнообразна храна, то било също първата стъпка към цивилизацията, защото изисквало някаква степен на колективно сътрудничество, непознато дотогава сред приматите.