Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- — Добавяне
Отвличането на сабинянките
9.
Римската държава вече толкова била укрепнала, че по военна сила се равнявала, на която и да е от съседните; но поради липса на жени тази мощ била обречена да трае не повече от едно човешко поколение, понеже ни в родината си имали надежда за потомство, нито пък били сключвани бракове със съседните племена. Тогава по съвет на старейшините Ромул изпратил хора из околните племена с искането да сключи съюз и да получи от тях право на брак за новия народ: „Градовете, както и всичко останало, говорели те, се раждат от невзрачно и незначително начало. После тези, на които храбростта и боговете помагат, се сдобиват с голямо могъщество и велико име.“ Известно е, че при основаването на Рим са имали дял и боговете, но и човешка доблест не ще да е липсвала; щом е така, нека не се противят на предложението да смесят кръв и род като смъртни със смъртни.
Никъде пратениците не били изслушани благосклонно; до такава степен хем ги презирали, хем се страхували и за себе си, и за своето потомство от тази тъй бързо нарастваща всред тях сила. Мнозина дори били изпращани с въпроса дали не са открили убежище и за жени — точно такива бракове щели да им бъдат лика-прилика.
Тежко понесла това римската младеж и несъмнено работата почнала да клони към насилие. За да избере удобно време и място, Ромул, прикривайки мъката си, нарочно устроил тържествени игри в чест на Нептун, покровителя на конете; нарекъл ги Консуа̀лии. След това заповядал да се разгласи сред съседните племена за празника; а римляните, каквито умения и познания притежавали, вложили ги в приготовленията, за да бъде празненството бляскаво и изненадващо. Стекли се много хора, преизпълнени с желание да видят новия град, и то най-вече от съседните племена — ценѝнци, крустумѝни, антемна̀ти; сабините пък дошли всенародно — с децата и жените си. Поканени гостоприемно по домовете, като огледали местоположението и крепостните стени, като видели гъсто застроения град, всички се удивили, че римската държава е нараснала за толкова кратко време.
Когато дошло време за зрелището и всички приковали внимание и поглед натам, в един миг, съгласно с предварителната уговорка, избухнало насилието: по даден знак римската младеж се впуснала да граби момичетата. Голяма част от тях били отвлечени безразборно — кому, която паднела. Някои обаче, отличаващи се с хубостта си, били определени за първенците измежду старейшините, и хората от плебса, на които това било наредено, ги отвеждали по къщите им. Разправят, че една девойка, най-личната и най-красивата от всички, била грабната от хората на някой си Таласий и на сипещите се от всички страни въпроси кому я водят, те, за да не я изнасили някой, високо викали, че я водят при Таласий. Оттогава това име станало като сватбен вик.
Представлението преминало в суматоха сред всеобщия страх. Огорчени, родителите на девойките избягали с проклятия към римляните, задето са осквернили закона на гостоприемството, призовавайки бога, на чиито тържествени игри били дошли, подмамени в доверието си към божествени закони и човешка вярност. Отвлечените също не хранели по-голяма надежда за своето бъдеще, нито негодуванието им било по-малко. Ала самият Ромул тръгнал да ги обикаля и да им обяснява, че това е станало заради надменността на техните бащи, които отказали на съседите си правото на брак. Но те, убеждавал ги той, щели да бъдат омъжени законно, щели да имат достъп до всички блага, да се сдобият с граждански права и с това, от което за човешкия род няма нищо по-скъпо — деца; нека само укротят своя гняв и отдадат сърцата си на тези, на които съдбата е отредила телата им; често пъти обидата след време се е преобразявала в благосклонност; ето защо те ще имат по-добри мъже — та нали всеки според силите си ще заляга, след като изпълни своя съпружески дълг, да намали мъката по родителите и отечеството. Последвали ласките на мъжете, които изкупвали постъпката си със страст и любов, а за женската душа това са най-убедителните молби.