Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (44)

Тит Манлий Торкват

9.

На следващата година*1 консулите Гай Сулпиций и Гай Лициний Калв повели войска срещу херниките, но като не заварили враговете в полето, завзели с пристъп техния град Ферентинум, а на връщане оттам тибуртите затворили пред тях градските порти. И по-рано те си отправяли немалко взаимни обвинения, но това вече бил решаващият повод фециалите да поискат удовлетворение и да обявят война на жителите на Тибур.

Добре известно е, че през тази година диктатор бил Тит Квинкций Пен, а началник на конницата — Сервий Корнелий Малугиненз. Според Лициний Мацер диктаторът бил определен от консула Лициний, за да проведе изборите, защото трябвало да се противопостави на домогването на колегата си, който се стремял да задържи консулската си власт*2 и през следващата година и затова бързал да свика събранието, преди да е започнала войната. Така стремежът на Лициний към възхвала на своя собствен род намалява стойността му като историк. И понеже в по-старите анали не откривам и намек за такова нещо, съм склонен да смятам, че римляните са избрали диктатор най-вече заради Галската война*3. Във всеки случай през същата година галите се разположили на лагер отвъд моста на река Аниен, на три мили от Рим по Салариевия път.

Поради неочакваното галско нападение диктаторът отменил дейността на съдилищата, призовал всички младежи да положат военна клетва и като напуснал града с огромна войска, разположил лагер на отсамния бряг на река Аниен. По средата се простирал мостът, но нито едните, нито другите се опитвали да го разрушат, за да не покажат с това, че се страхуват. За превземането на моста се водели чести схватки, но било невъзможно да се разбере кой е победителят, тъй като взаимно не познавали достатъчно силите си. Един ден насред празния мост излязъл един изключително едър гал и извикал колкото му глас държи: „Хайде да видим кой е най-големият римски храбрец! Я да излезе напред! Приканвам го на двубой и нека изходът от него реши кой от двата народа умее по-добре да воюва!“

10.

Дълго се проточило мълчанието сред знатните римски младежи — страхували се да отхвърлят двубоя, но и не смеели да се впуснат в това изключително опасно премеждие. Тогава Тит Манлий, син на Луций, който преди спасил баща си от преследването на трибуните, напуснал бойния ред и застанал пред диктатора. „Без твоя заповед, пълководецо — казал той, — никога не бих се сражавал извън войската дори и да виждам, че победата ми е неминуема, но ако позволиш, искам да покажа на онзи звяр, който така свирепо се пъчи пред вражеските знамена, че аз съм от онзи род, който е отблъснал галските пълчища от Тарпейската скала*1“. Тогава диктаторът казал: „Хвала на доблестта и предаността ти към баща и родина, Тит Манлий! Върви и с помощта на боговете покажи, че римският род е непобедим!“

Тогава връстниците започнали да стягат за бой младежа: дали му пехотински щит, препасали го с испански меч, който бил най-подходящ за близък бой. Така въоръжен и подготвен, го извели срещу гала, който глупаво се смеел и — нещо, което също се сторило на древните историци достойно за отбелязване — дори се плезел в знак на подигравка. Всички се оттеглили по местата си, а двамата бойци по-скоро по правилата на едно представление, отколкото по законите на войната, се озовали в средата между двете войски, съвсем неравностойни по вид и външност в очите на околните. От едната страна — невероятно едрата снага на гала с неговото пъстро облекло, с проблясващите инкрустации и позлата на оръжието му; от другата страна, средният ръст на римския воин с неговото скромно, по-скоро удобно за бой, отколкото пищно оръжие. Нито боен напев, нито жест, нито горделиво размахване на оръжие — само изпълнени с решимост и мълчалив гняв гърди; цялата ярост — насочена единствено към изхода от сражението.

Когато застанали между двете войски, а наоколо толкова хора се люшкали между надеждата и страха, галът, сякаш надвиснала отгоре грамада, изпружил напред лявата си ръка, с която държал щита, срещу оръжието на нападащия го неприятел и замахнал отгоре с меча да съсече противника си, но той страшно просвистял, без да го улучи. А римлянинът избил отдолу щита му със своя щит, а после с цялото си тяло, ставайки по този начин неуязвим, се проврял между гала и движението на неговото оръжие и като вдигнал нагоре острието на меча си, с един, след това и с втори удар пронизал корема и слабините му и прострял врага, чиято просната снага покрила огромна площ.

След това от тялото на падналия, което пощадил от всякакво друго оскърбление, свалил само торквата и опръскана с кръв, я надянал на врата си. Страх, примесен с възхищение, приковал галите, а римляните напуснали въодушевени местата си, втурнали се към своя воин и го повели с поздравления и похвали към диктатора. Сред песните, доста нестройни и изпълнени с грубовати войнишки закачки, започнало да се чува прозвището Торкват; възприето по-късно от потомците му, то станало чест за рода. Диктаторът добавил и своята награда — златен венец — и на общия сбор на войската описал битката с изключителни похвали.