Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- — Добавяне
Публий Корнелий Сципион
18.
От народите на Испания нито тези, които след поражението*1 били изменили на Рим, се върнали към съюза с него, нито някои други му изменили. След възвръщането на Капуа*2, за сената и римския народ вече Испания била по-голяма грижа, отколкото Италия. Било взето решение да се увеличи армията и да бъде изпратен един пълководец. Въпросът бил не толкова кого да изпратят, колкото това, че след като в продължение само на тридесет дни са загинали двама най-видни пълководци, трябвало този, който ще ги замени, да се избере особено грижливо. Но всеки предлагал различен човек и накрая било решено да се проведе народно събрание, за да избере народът кой да стане проконсул на Испания; консулите определили деня на събранието. В началото се очаквало, че тези, които се смятат достойни за една толкова голяма власт, сами ще предложат имената си. Когато очакванията не се сбъднали, отново ги опарила болката от поражението, което понесли, и мъката по двамата загубени пълководци. Ала въпреки унинието, обхванало гражданите, почти невиждащи решение, в деня на събранието всички се стекли на Марсово поле. Обърнати към магистратите, те следели лицата на първенците, които се споглеждали, и въздишали при мисълта, че положението, е толкова безизходно и отчаяно, че никой не би се осмелил да поеме командуването в Испания. Тогава изведнъж Публий Корнелий, двадесет и четири годишен младеж, синът на онзи Публий Корнелий, който загинал в Испания, като застанал на едно по-издигнато място, откъдето всички можели да го виждат, пожелал на него да бъде поверена тази чест. Всички погледи се насочили към него и в същия миг възторжените приветствия сякаш предсказали бъдещите успехи и победи на новия пълководец. После се пристъпило към гласуване и единодушното желание на всички, не само на центуриите като цяло, но дори на всеки гражданин, било Публий Сципион да поеме командуването в Испания. Ала след като изборът бил направен, щом се охладил първоначалният възторг и въодушевление, изведнъж настъпила тишина, всеки се запитал какво са сторили сега, дали това решение не е продиктувано по-скоро от възторга, отколкото от разума. Най-вече възрастта на Сципион ги карала да се разкайват, а някои се плашели от орисията на дома и дори от името на човека, загубил двама свои роднини, който отивал в същата тази провинция, където щял да се сражава между гробовете на баща си и чичо си.
19.
Когато след въодушевлението, което го посрещнало, забелязал безпокойството и загрижеността на хората, Сципион свикал събрание и говорил така пламенно и вдъхновено за своята възраст, за поверената му власт и за войната, която трябва да води, че вече гаснещият пламък се възобновил, отново се разгорял и изпълнил римляните с надежда, по-голяма от тази, почиваща обикновено на хорски обещания или на увереността, че нещата са сигурни. Всъщност не само действителните добродетели правели Сципион забележителен човек, но и дарбата му още от юноша да ги изтъкне. Той описвал пред множеството видения, явили му се през нощта или уж внушени му от божеството предсказания било от помрачило разсъдъка му суеверие, било поради желанието неговите заповеди и решения да се изпълняват незабавно, сякаш са пророчески послания на оракул. При това, за да подготви още отначало духовете, откакто сложил мъжка тога, той не извършвал никаква работа — обществена или частна, без да отиде на Капитолия и без да прекара известно време в храма, скрит от всички погледи. Дали с умисъл или непреднамерено, но Сципион запазил този навик през целия си живот и по общоприето мнение именно това създало у някои убеждението, че той е мъж с божествен произход, и възродило легендата, известна преди за Александър Велики и с не по-малко смешно съдържание. Зачеването му се приписвало на огромна змия, която често виждали в спалнята на майка му*1, но при влизането на хора чудовището се развивало и се изплъзвало от погледа. Самият Сципион никога не разколебал вярата в тези чудеса и дори я увеличил с умението си нито да ги отрече, нито ясно да ги потвърди. Поради много други причини, едни основателни, други — не, пораснало възхищението на хората към този младеж. Тогава държавата му поверила в една още крехка възраст цялата тежест на обществените дела и толкова голяма власт.
Към онези части, от старата войска, които държал в Испания и които били прехвърлени от Путеоли начело с Гай Нерон, били прибавени 10 000 пехотинци и 1000 конници, а пропреторът Марк Юний Силан бил изпратен като помощник във военните дела. С флота от тридесет кораба, всички с по пет реда весла, Сципион се отправил от Остия покрай брега на Туско море, заобиколил Алпите, Галския залив, носа на Пиренеите и стоварил войската в Емпория — гръцки град, чиито жители произхождали от Фокея. После наредил на корабите да го следват и се отправил по суша към Таракон. Там направил събрание на всички съюзници, за което се били стекли пратеничества от цялата провинция. На пратениците, обхванати от нерешителност поради обратите на съдбата, Сципион отговарял с такъв горд и приповдигнат тон, уверен в своите добродетели, че нито едно необуздано слово не се изплъзнало от устата му, и от речта му лъхало не само достойнство, но и убедителност.