Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (11)

Война със сабините

Последни обявили война сабините и тя била несъмнено най-жестоката, понеже те действували, без да бъдат водени нито от гняв и страст, нито пък показали, че се готвят за война, преди да я започнат. Към хладния си разум прибавили дори измама.

Начело на римската крепост*2 стоял Спурий Тарпей. Дъщеря му, още девойка, при едно свое излизане извън крепостта да донесе вода за жертвоприношение била подкупена със злато от Таций, за да пусне в крепостта въоръжени войници. Щом като влезли в крепостта, те убили девойката и я затрупали с щитовете си, било за да изглежда, че крепостта е превзета със сила, било като пример, че предателят не може да разчита на сигурност. Има още една легенда, според която сабиннте носели на лявата си ръка огромни златни гривни и пръстени, украсени със скъпоценни камъни, и девойката поискала това, което носели на лявата си ръка; затова вместо със златни дарове тя била затрупана с щитове. Някои казват, че съгласно уговорката да получи в замяна това, което те носели на лявата си ръка, тя направо им поискала оръжието и издала по този начин коварните си камерния, се погубила с поисканата от самата нея награда.

12.

Тъй или иначе, сабините завзели крепостта. На следващия ден, когато построената римска войска изпълнила полето между Палатинския и Капитолийския хълм, сабините не слезли на равното, преди до подстъпите на крепостта да се приближат римляните, тласкани от гняв и желание да си я възвърнат. Водачите и на двете войски зовели за сражение: Метий Курций — сабините, Хостий Хостилий — римляните. Въпреки неблагоприятното положение той с дух и храброст крепял римската войска сред първите редици. Когато Хостий паднал мъртъв, войската отстъпила и се пръснала в безпорядък. А самият Ромул, повлечен от бягащата тълпа чак до старите порти на Палатин, се провикнал с вдигнато към небето оръжие: „Юпитере, по твоя воля, съгласно твоето знамение, тук, на Палатин, аз положих първите основи на града. Сега сабините държат крепостта, завладяна злодейски; оттам, преминали долината, напират с оръжие насам. О ти, татко на богове и хора, поне тук възпри враговете! Отнеми от римляните страха, прекрати позорното им бягство. Тук аз тебе като Юпитер Статор ще те почета, храм ще ти вдигна, за бъдните поколения паметник да бъде, че градът е бил спасен чрез твоята, вечно присъствуваща тук мощ!“ Едва изрекъл това, той сякаш почувствувал, че молбите му са чути, и извикал: „Римляни, всеблагият и всемогъщ Юпитер заповядва да спрем тук и да подновим сражението.“ Римляните сякаш по заповед на божествен глас спрели; самият Ромул се хвърлил към първите редици.

Метий Курций пръв от сабините бил слязъл тичешком от крепостта и преследвал разпилелите се по целия форум римляни. Бил вече недалеч от вратите на Палатин, където отеквали виковете му: „Победихме, победихме тия коварни гостолюбци, тия плашливи войнолюбци! Ще има да знаят оттук нататък, че едно е да грабят девойки, друго — да се бият с мъже.“ Както тържествувал и ликувал, бил нападнат от Ромул, следван неотстъпно от отряд най-храбри младежи. В тази битка Метий се сражавал на кон, не било трудно да го обърнат в бягство. Отблъснат, той бил преследван от римляните; останалата войска, въодушевена от храбростта на своя цар, разпръснала сабините. Метий паднал в едно блато, хвърлен от гърба на подплашения от виковете на преследвачите кон. Опасността, в която се намирал такъв виден мъж, отклонила вниманието на сабините; така, окуражен от насърченията и виковете на своите, от съчувствието на множеството, Метий се измъкнал от блатото. Римляните и сабините подновили сражението посред равнината между двата хълма; римляните вече надвивали.