Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (65)

Поражението на Хасдрубал. Ханибал се оттегля в Брутий

12.

Тази година не водили никакво сражение с Ханибал: след неотдавнашното държавно и лично поражение*1 нито самият той нападал, нито римляните го предизвиквали, докато той не предприемал нищо; те смятали, че той сам като пълководец притежава огромна сила, макар че всички други неща около него рухвали. И не знам дали с успехите или с неуспехите си бил по-достоен за възхищение: в продължение на 30 години, във вражеска земя, далеч от дома си, той водил война с променлив успех, и то не с войска от сънародници, а със сбирщина от всички племена, които нямали нито общ закон, нито общ нрав, нито общ език, различавали се по външен вид, по облекло, по въоръжение, по обичаи, по ритуали, дори имали различни богове. Той ги обединил така, че никакъв раздор не възникнал нито между самите тях, нито между тях и вожда дори и тогава, когато във вражеската земя не можело да бъдат осигурени заплати и храна, което през предишната пуническа война станало причина за разразяването на много противоречия между вождовете и войниците. Кому не изглеждало чудно, че в лагера не станали никакви размирици, след като войската на Хасдрубал, на която била заложена цялата надежда за победа, била разбита, а Ханибал се отправил към крайната област — Брутий, и отстъпил от останалата част на Италия.

Към това се прибавила и липсата на надежда за изхранване на войската другаде, освен в Брутий. Тази област, макар и малка за препитаване на цяла войска, все пак й предоставила доста храна.

По това време много младежи се откъсвали от земята и се отдавали на война, и то по лошия и още жив обичай на племето — воюва не чрез разбойничество. От Картаген не изпращали помощ. Мъчили се да задържат Испания, сякаш в Италия всичко било благоприятно.

В Испания военните действия имали, от една страна, същия обрат, а, от друга, твърде различен. Същият, понеже победените в сражението картагенци загубили вожда си и били отблъснати до самия бряг на Испания, чак до океана*2. Различен, тъй като Испания поради природата и населението си била по-подходяща не само от Италия, по и от всяка друга страна за водене на война. Така от провинциите на сушата римляните стъпили първо в Испания, но окончателно я покорили последна едва по наше време под предводителството и върховната власт на Август Цезар*3.

Там Хасдрубал, синът на Гисгон, най-великият и най-славният вожд в тази война след Барките, отстъпил от Гадес с надежда за възобновяване на войната с помощта на Магон — сина на Хамилкар. Затова направил набор в отвъдна Испания и въоръжил около 50 000 пехотинци и 4500 конници. Повечето автори са почти единодушни за броя на конницата, но за пехотата някои пишат, че при град Силпия са докарани 70 000. Там над разстлалите се поля се разположили двамата пълководци на пуните с намерение да не отказват сражение.