Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (3)

Асканий. Основаване на Алба Лонга. Родословие на царете до Амулий

3.

Все още не бил достатъчно зрял за властта Асканий, синът на Еней, но тя останала непокътната до неговото пълнолетие; през цялото това време латинската държава и царската власт, наследство от дядо му и баща му, останала запазена за юношата под женска опека — толкова голяма била дарбата на Лавиния. Аз не се стремя да оспорвам — кой ли всъщност би могъл да твърди със сигурност нещо за толкова далечни събития — дали Асканий е бил точно този или пък някой друг, по стар от него, роден от Креуза още преди разрушаването на Илион, впоследствие спътник в бягството на баща си, когото под името Юл родът на Юлиите обявил за свой родоначалник. Та Асканий, където и от която и майка да е бил роден — твърдо се знае само, че е син на Еней, — поради нарасналото население на Лавиний решил да остави процъфтяващия и благоденствуващ за ония времена град на своята майка или мащеха, а сам основал в подножието на планината Алба нов, наречен Алба Лонга според разположението на построения покрай снагата на планината град. Между основаването на Лавиний и колонията Алба Лонга били изминали почти 30 години. А могъществото на Лавиний дотолкова било нараснало, особено след поражението на етруските, че дори и след смъртта на Еней, през време на настойничеството на Лавиния и началното царуване на юношата, нито Мезенций и етруските, нито някой друг от съседните племена се осмелили да вдигнат оръжие срещу новите си съперници. Мирът бил сключен така, че границата между етруски и латини била реката Албула — сега наричана Тибър.

После царувал синът на Асканий — Силвий, роден по някаква случайност в гората; негов потомък бил Еней Силвий, а внук — Латин Силвий, който основал няколко колонии, наречени „Древни Латини“. Името Силвий останало след това за всички царе на Алба. Синът на Латин се казвал Алба, на Алба — Атис, на Атис — Капне, на Капис — Капет, на Капет — Тиберин, който, преминавайки река Албула, се удавил и дал известното на потомците име на реката*1. След него царувал Агрипа, син на Тиберин; след Агрипа — Ромул Силвий, който наследил властта от баща си. Самият той, поразен от мълния, предал властта в ръцете на Авентий. Погребан на хълма, който сега е част от града Рим, Авентин оставил на това възвишение името си. После царувал Прока; негови синове били Нумитор и Амулий. На Нумитор, първородния му наследник, Прока завещал старото царство на Силвиевия род. Обаче силата надделяла над бащината воля и почитта към възрастта: Амулий изгонил брат си и започнал сам да управлява. Към престъплението прибавил престъпление: погубил мъжкото потомство на брат си, а на дъщеря му Рея Силвия под предлог, че я удостоява с голямата чест да бъде избрана за весталка, отнел чрез доживотна девственост надеждата да има потомство.