Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (7)

Херкулес и Как

Най-напред Ромул укрепил Палатин — мястото, където бил отгледан. На всички богове принесъл жертви според обичаите на Алба Лонга, единствено на Херкулес — по гръцки обичай, така както било установено от Евандър*1.

Според преданието Херкулес след убийството на Герион докарал по тези места великолепните му крави. Той преплувал със стадото река Тибър и полегнал в тревата край нея, за да си почине от умората на пътя и да възвърне силите на кравите. Когато, натежал от храната и изпитото вино, Херкулес потънал в дълбок сън, един овчар от съседните места на име Как, неукротим със силата си, привлечен от чудесния вид на кравите, поискал да ги открадне. Как подкарал към пещерата си най-хубавите от тях, но ги обърнал заднешком, с опашките напред, за да не доведат следите им в пещерата търсещия ги стопанин, ако кара стадото пред себе си. Призори, отърсил се от съня, Херкулес обходил с поглед стадото и забелязвайки, че част от него липсва, се отправил към съседната пещера да види дали следите не водят натам, но като открил, че са обърнати навън и не водят наникъде, объркан и смутен, подкарал стадото далеч от това злокобно място. Тогава обаче някои от неговите крави замучали, както често се случва, от мъка по останалите, а долетялото откъм пещерата мучене на затворените в нея накарало Херкулес да се върне.

Как се опитал със сила да го отблъсне, но ударен от боздугана му, с напразни викове за помощ към овчарите, паднал мъртъв.

По онова време Евандър, преселник от Пелопонес, управлявал населението по тези места, но по-скоро със своя авторитет, отколкото със силата на властта си, почитан заради владеенето на писмеността*2 — чудесия, непозната дотогава сред грубите и необразовани хора, ала дваж по-почитан заради божествения произход, който приписвали на майка му Кармента, и преклонението на тамошните племена пред нейната пророческа дарба, проявена още преди идването на Сибила в Италия. Та тогава Евандър, привлечен от струпването на овчарите около чужденеца, който несъмнено бил извършителят на убийството, след като чул причината за престъплението, огледал внимателно осанката и чертите на мъжа — твърде блестящи и величествени за един смъртен — и го запитал кой е. Едва узнал името, бащата и родината му, възкликнал: „Сине на Юпитер, Херкулесе, здравей! Моята майка, безпогрешна тълкувателна на божията воля, ми предсказа за теб, че ще бъдеш приет в сонма на боговете, че тук ще ти бъде, посветен жертвеник, който най-могъщият един ден народ на земята ще нарече «велик» и ще върши свещенодействията по угоден за тебе обред*3.“

Херкулес му подал десницата си в знак, че приема предсказанието и ще изпълни предопределението на съдбата — така жертвеникът бил основан и осветен. Веднага била избрана най-хубавата крава от стадото и принесена като първо жертвоприношение в чест на Херкулес. За извършване на обреда и уреждането на угощението били призовани известните родове на Потициите и Пинариите, които живеели по тези места. Така се случило, че Потициите дошли навреме и вътрешностите били поднесени на тях, а Пинариите — към края на угощението, когато вътрешностите били вече изядени. Оттогава, додето съществувал родът на Пинариите, те спазвали обичая да не ядат вътрешностите на жертвените животни. Научени от Евандър, Потициите дълго време били главни жреци на този обред, но след като изпълнението на този семеен дълг било поверено на държавни роби, целият род на Потициите загинал.

Та този бил единственият чужд култ, възприет от Ромул — още тогава ценител на безсмъртието, породено от храбростта, към което го водела собствената му съдба.