Нови знамения в Рим. Ханибал минава през блатата
Вече наближавала пролетта и затова Ханибал тръгнал от зимния си лагер; той и по-рано се опитвал да премине Апенините, но не успял поради непоносимите студове и останал отвъд планините, макар че така рискувал много и се боял. Галите, подведени от надеждата за плячка и опустошения, като видели, че вместо те да грабят и отнасят от чужди поля, собствените им земи са превърнати в бойно поле и ги съсипват със зимните си лагери и двете враждуващи армии, обърнали омразата си от римляните срещу Ханибал. Техните първенци често подготвяли покушения срещу него, но той се спасявал благодарение на коварството им — те сами издавали заговорите със същата лекота, с която се сговаряли — и се измъквал от клопките, като сменял дрехите си, покривал по различни начини главата си. Впрочем и този негов страх също бил причина за по-ранното тръгване от зимния лагер.
По същото време в Рим на мартенските Иди встъпил в длъжност консулът Гней Сервилий. При неговия доклад за положението в държавата отново избухнало недоволството срещу Гай Фламиний — били избрали двама консули, а имали един. И въз основа на каква законна власт, на какви знаци за благосклонността на боговете? Магистратите ги получавали от дома, от обществените и частните пенати при провеждането на Латинските празненства, при извършването на свещенодействията на хълма, с тържественото произнасяне на обетите на Капитолий, не можел като частно лице да извършва птицегадания, а бил тръгнал без предзнаменования, сякаш можел да ги получи на чужда земя и пак да бъдат със стойността на установените.
Страхът се увеличавал от ужасните знамения, известявани едновременно от много места: в Сицилия пламнали копията на няколко войници, а в Сардиния — жезълът в ръката на конник, който обикалял стражите по стената; по морския бряг често проблясвали огньове; по два щита избила кръв; някакви войници били ударени от мълнии; видели слънчевият диск да намалява и в Пренесте от небето паднали горящи камъни, в Арпи видели щитове на небето и слънцето да се бие с луната, в Капена през деня изгрели две луни; в топлия извор при Цере водата потекла смесена с кръв и самият извор на Херкулес*1 се покрил с кървави петна; в Анций паднали окървавени класове в кошницата на жътвари; във Фалерий видели небето сякаш да се разцепва и от зейналия отвор се излъчвала ослепителна светлина; таблиците за гадание били изтъркани и изпаднала една, на която пишело: „Маворс разтърсва оръжието си“*2, а по същото време в Рим статуята на Марс на Апиевия път и изображенията на вълците се покрили с пот; в Капуа небето изглеждало така, като че ли пламтяло и луната падала сред пороен дъжд. Тогава обърнали внимание и на по-незначителни знамения: че нечии кози се покрили с вълна, че кокошка се превърнала в петел и петел в кокошка.
След като изложил известията за всичко това пред сената и въвел очевидци на станалото в курията, консулът поискал мнението на сенаторите за божиите знамения. Било издадено постановление някои от вещаните ужаси да бъдат предотвратени с жертвоприношения на възрастни, а някои — на новородени малки животни*3 и в продължение на три дена да се извършват молебени във всички храмове; децемвирите да погледнат в сибилинските книги и да се извърши това, което стиховете предписват като угодно на боговете.
По съвет на децемвирите било постановено първият дар да бъде за Юпитер — златна мълния, тежка петдесет либри; на Юнона и на Минерва да бъдат поднесени дарове от сребро, на Юнона Царицата на Авентин и на Юнона Спасителката в Ланувий да бъдат принесени в жертва животни в зряла възраст; матроните да съберат по толкова средства, колкото подхождало на всяка да даде, и да поднесат в храма на Авентинския хълм дар на Юнона Царицата, да приготвят лектистерний и както освободените робини, така и те самите да съберат средства според възможностите си, за да поднесат дар на Ферония.
Когато това било изпълнено, в Ардеа на форума децемвирите извършили жертвоприношения на животни в зряла възраст. Накрая вече през месец декември били принесени жертви при храма на Сатурн в Рим и бил направен лектистерний, за който се погрижили сенаторите, както и обществено угощение, а из града през целия ден и през нощта ехтели Сатурналии и народът бил задължен да смята този ден за празник и да го спазва завинаги.
Докато в Рим консулът се занимавал с умилостивяването на боговете и с провеждането на набора, тръгналият от зимния лагер Ханибал, до когото достигнали слуховете, че консулът Фламиний вече е пристигнал в Ареций, предпочел да мине по-пряко през блатата, тъй като другият път бил по-удобен, но по-дълъг, макар че през тези дни били залени от река Арн повече от обикновено. Според нарежданията му най-отпред вървели испанците и африканците — всички сигурни, изпитани воини*1 — и багажът им бил при тях, така че, когато им се налагало да спрат, не им липсвало нищо необходимо. Следвали ги галите, за да са в средата на колоната, после били конниците; отзад Магон с лековъоръжените нумидийци оформял колоната и най-вече следял галите да не се разпръсват, да не спират, разколебани от трудностите и от дългия път, тъй като племето им не издържало на такива неща. Първите следвали водачите, откъдето и да минели, дори през най-дълбоките и труднопреодолими водовъртежи на реката, навлизали, почти погълнати от тинята, още по-навътре след знамената. Галите нито можели да се задържат, когато се подхлъзнали, нито да излязат от дълбочините, а и не поддържали телата си с дух, а духа — с надежда; едни с мъка влачели изтощените си тела, други, щом паднели веднъж, победени от отчаянието, умирали тук и там сред издъхващите животни. Повече от всичко ги изтощило безсънието, понасяно в продължение на четири дни и три нощи. Тъй като водата покривала всичко и нямало върху какво да отпуснат изнурените си тела, струпвали вързопите си и лягали отгоре или, понеже търсели нещо, което да се издава над водата, легло за кратък отдих им ставали купчините животни, прострени безразборно по целия им път. Самият Ханибал, с болни от непостоянното пролетно време, от смяната на горещини и студове очи, се возел на единствения останал слон, за да се намира по-високо над водата, но въпреки това от безсънието, от нощната влага, от блатния климат, от който главата натежава, а и понеже нямало нито място, нито време да се лекува, ослепял с едното око.
Загубил позорно много хора и животни, Ханибал най-сетне излязъл от блатата и едва стъпил на твърда земя, веднага построил лагер и изпратил напред съгледвачи, за да се увери, че римската армия е около стените на Ареций. После грижливо проучил всичко, което било добре да знае, последователно си изяснил намеренията на консула и характера му, разположението на областите и пътищата, възможностите за подсигуряване на продоволствие и много други неща.
Това била една от най-плодородните области в Италия. В богатите Етруски полета, които се простират между Фезуле и Ареций, имало в изобилие зърно, добитък, всичко. За Фламиний от предишното му консулство се знаело, че е дързък и не само не зачита авторитета на сената и законите, но не се бои достатъчно и от боговете. Съдбата, като го дарила с успехи в гражданските и военните дела, била подхранила вроденото му безразсъдство — съвсем ясно било, че няма да се допитва нито до боговете, нито до хората, и всичките му действия ще бъдат дръзки и незабавни. Картагенецът се приготвил да го дразни и ядосва, за да може да използува пороците му: като оставил врага отляво, тръгнал по посока на Фезуле*1 през Централна Етрурия и отдалеч демонстрирал на консула възможностите си да опустошава с огън и меч.
Фламиний имал намерение да прекрати военните действия дори, при положение че врагът не ги е прекратил, само че като видял да се разграбва и унищожава пред очите му имуществото на римските съюзници, решил, че е позор за него картагенецът да се разхожда едва ли не из Централна Италия и без никаква съпротива да се упътва и към стените на самия Рим.
На свикания от него съвет всички други давали повече спасителни, отколкото блестящи препоръки — да изчака колегата си, за да обединят армиите, и заедно да мислят и да действуват, а междувременно с конницата и с помощните лековъоръжени отряди да ограничава прекалено дръзките грабежи на врага. Тогава той, разгневен, напуснал събранието и вдигнал знака за тръгване на бой*2, като крещял: „Как не, само това остава, ще седя пред стените на Ареций — та тук също е родина, тук също са нашите пенати! Ще изпуснем Ханибал и като опустоши Италия, като унищожи и изпепели всичко, той ще стигне до стените на Рим. А аз да се спотайвам, да не мърдам оттук, докато сенаторите не извикат Гай Фламиний от Ареций както някога Камил от Веи!“ И викал по-бързо да вадят бойните знаци*3, а сам вече бил на коня си и изведнъж конят се препънал, консулът политнал и се преметнал през главата му. Всички наоколо се изплашили — видели лошо знамение за това, което се започвало; при това дошло съобщението, че бойният знак не може да се извади, макар че знаменосецът го дърпа с всички сили. Фламиний обаче се обърнал към вестителя с думите: „Не ми ли носиш и писмо от сената, което ми забранява да действувам? Върви, кажи да изкопаят знамето, щом ръцете се сковават от страх, когато трябва да го извадят.“
После колоната потеглила, а офицерите, освен дето не били съгласни с него, били изплашени и от двойното знамение, докато войниците се възхищавали от дързостта на водача, защото самата надежда завладява вниманието по-силно от основанията за нея.
