Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (69)

Мир между Рим и Картаген

42.

След това станало въпрос за пратениците на Филип и на картагенците; решили да приемат по-напред македонците. В тяхната реч се преплитали различни неща — от една страна, отхвърляли обвиненията, които пратениците от Рим били отправили към царя, задето извършва набези в земите на съюзниците; от друга страна, дори обвинявали съюзниците на римския народ, но с особено голяма омраза Марк Аврелий — един от тримата пратеници, дошли в Македония — за това, че събрал войска и останал, че водел военни действия въпреки съюза и многократно влизал в бой заедно със своите префекти; накрая те поискали да им бъдат върнати македонците, наемници при Ханибал, и техният вожд Сопатер, които сега били пленени и оковани във вериги. В отговор Марк Фурий, изпратен за същото нещо от страна на Марк Аврелий от Македония, обяснил, че Аврелий е останал, за да не преминат към царя приятелите на Рим, измъчени от грабежите, пасището и несправедливостта, че той не е напускал границите на съюзниците и е правел всичко възможно грабителите да не минават безнаказано в земите им. Пратеникът обяснил също, че Сопатер е един от придворните и приближените на царя и че неотдавна бил изпратен с 4000 македонци и с пари в помощ на Ханибал и картагенците. Притиснати с въпроси, македонците отговорили объркано и на самите тях много остро било заявено, че царят търсел война и че ако продължавал, скоро щял да я получи; че е нарушил двойно договора: веднъж, понеже е вършел неправди спрямо съюзниците на римския народ и е нападал земите им, втори път, като е подпомагал враговете с военна сила и с пари: Публий Сципион правилно и редно е постановил тези, които са пленени с оръжие в ръка срещу римския народ, да бъдат третирани като врагове и да бъдат оковани; що се отнася до Марк Аврелий, той е действувал от името на държавата и сенатът бил доволен, че той е защитавал приятелите на римския народ с оръжие, когато законът и договорът се оказали безсилни.

След като отпратили македонците с този толкова суров отговор, поканили картагенските пратеници. При вида на тяхната възраст и достолепие — тъй като те били първите граждани на своята държава — всеки си казал, че картагенците този път сериозно мислят за мир*1. Сред всички се отличавал Хасдрубал, наричан от съотечествениците си Хед, който винаги се стремял да се установи мир и бил противник на Баркидската партия. И това, че прехвърлял вината за тази война от държавата върху алчността на малцина, допринасяло още повече за уважението към него. В своята реч — разнообразна и умела, той ту оправдавал престъпленията, ту признавал някои, за да не стане по-труднопостижимо снизхождението, ако се отричат безсрамно очевидни неща, ту дори предупреждавал сенаторите да се възползуват умерено и благоразумно от победата, защото, ако картагенците се били вслушали в неговите и на Ханой съвети и били пожелали да използуват благоприятния момент, щели да поставят такива мирни условия, каквито искали тогава. Ала рядко, заключил той, на хората се давало едновременно и добър случай, и добър ум. Напомнил, че римският народ затова е непобедим, защото проявява мъдрост и благоразумие в успехите си и че, кълнял се в Херкулес, необяснимо щяло да бъде, ако постъпвал другояче. Тези, за които щастието било нещо ново и не били свикнали с него, обезумявали, неспособни да овладеят радостта си, ала за римляните радостта от победата била нещо обичайно, вече почти ежедневно, и тяхното снизхождение към победените повече, отколкото самите победи, увеличавало властта им. Речта на останалите била по-жалостива, понеже си спомняли от какво високо положение докъде е стигнала тяхната родина и че те, доскоро владетели на почти целия свят, днес имат само стените на Картаген и затворени зад тях, не могат да определят нищо по своя воля нито по море, нито по суша, че така вече щял да живее и самият град, и пенатите му, ако само римският народ не пожелае да излее яростта си върху тях, от което няма нищо по-лошо.

Вече се виждало, че сенаторите се поддават на състрадание, когато, както предават, един сенатор, опасяващ се от коварството на картагенците, ги попитал с висок глас в името на какви богове искат да сключат съюз с тези, които ги излъгали, когато преди били техни съюзници. *2 „В името на същите тези богове, които така жестоко наказаха клетвоизменниците“ — отвърнал Хасдрубал.

43.

След като всички били склонни да сключат мир, консулът Гней Лентул, чиято флота се намирала в провинцията, подал възражение срещу решението на сената. Тогава народните трибуни Марк Ацилий и Квинт Минуций предложили на народа да изрази волята си дали сенатът да издаде решение да се сключи мир с картагенците, също така да определи кой да сключи договора и кой да изтегли войската от Африка. Всички триби гласували в полза на мира и определили Публий Сципион да го сключи и да изтегли войската от Африка. Съобразявайки се с това желание, сенатът постановил Публий Сципион да сключи мир, при каквито условия намери за добре, като има предвид и мнението на десетте пратеници. След това картагенците благодарили на сенаторите и помолили за разрешение да влязат в града и да се срещнат със своите съотечественици, които били в затвора. Сред тях се намирали техни близки и приятели, знатни хора, за други имали поръки от техните роднини. След като получили съгласие, поискали втора милост — да им се даде възможност да откупят тези, които пожелаят. Поръчали им да дадат имената и когато посочили почти двеста души, сенатът постановил римски пратеници да отведат в Африка при Публий Сципион 200 пленници, поискани от картагенците, и да му съобщят, ако се постигне мир, да им ги върне без откуп. На фециалите било наредено да заминат за Африка, за да сключат мирния договор, и по тяхно искане бил издаден сенатски декрет, в който била записана следната формула — всеки фециал да носи със себе си специалните камъни и свещени треви, та когато римският претор заповяда да се сключи договорът, те да поискат от него стрък свещена трева. Този вид трева, по обичая.

Африка при Сципион, сключили мир при предварително уговорените условия. Предали военните кораби, слоновете, изменниците и избягалите роби, както и 4000 пленници, между които бил и сенаторът Квинт Теренций Кулеон. Сципион заповядал корабите да бъдат откарани навътре в морето и запалени; някои предават, че били 500 веслови кораба от всякакъв вид, когато този огън внезапно лумнал пред очите им, такава скръб обхванала пуните, сякаш самият Картаген горял. Отреденото наказание за изменниците било по-тежко, отколкото за избягалите роби: латинските граждани били обезглавени, а римските — разпънати на кръст.

44. За последен път мир с картагенците бил сключен преди 40 години*1 по времето на консулите Квинт Лутаций и Авъл Манлий. Войната избухнала след 23 години при консулите Публий Корнелий и Тиберий Семпроний*2 и завършила на седемнадесетата година*3, когато консули били Гней Корнелий и Публий Елий. По-късно често чували Сципион да казва, че първо алчността на Тиберий Клавдий, после пък на Гней Корнелий е попречила тази война да има по-лош край за картагенците.

Когато в Картаген започнало първото събиране на пари за данъка и станало ясно колко е трудно, понеже продължителната война ги била разорила, скръб и плач царели в курията, ала Ханибал се смеел, като гледал това. Но щом Хасдрубал Хед го укорил, че се смее при всеобщото ридание, след като сам бил причина за сълзите, Ханибал отговорил: „Ако можеше, както настроението се отразява на лицето, така да се отрази и душата на човека, вие лесно бихте разбрали, че този смях, който укорявате, не извира от радостно, а от почти обезумяло от мъка сърце, но той в никакъв случай не е толкова неуместен, колкото тия ваши глупави и нелепи сълзи. Тогава трябваше да плачете, когато ни отнеха оръжието, изгориха ни корабите, забраниха ни да воюваме с външните си врагове — защото този удар ни погубва. Не вярвайте, че Рим се грижи за вашето спокойствие! Никоя велика държава не може да стои дълго в мир и ако случайно няма враг, намира го в себе си, както прекалено силните тела, които изглеждат защитени от външна опасност, изнемогват под тежестта на собствените си сили. Ала несъмнено толкова по-дълбоко чувствуваме общото нещастие, колкото по-засегнато е собственото ни благополучие, и нищо в него не е така мъчително, както загубата на пари. Никой не въздъхна, когато смъкнаха доспехите на Картаген, когато го видяхте, че остава обезоръжен и беззащитен сред толкова въоръжени народи на Африка. Сега, понеже трябва да платите от своето, ридаете сякаш над общия ни гроб. Как се боя да не почувствувате скоро, че днес сте проливали сълзи за най-лекото в злата участ!“ Тези думи казал Ханибал на картагенците.

След като било свикано събрание, Сципион прибавил като дар към бащиното царство на Масиниса град Кирта и останалите градове и земи от царството на Сифакс, които били преминали под римска власт. Заповядал на Гней Октавий да отведе флотата в Сицилия и да я предаде на консула Гней Корнелий, а пратениците на картагенците да отидат в Рим, за да потвърдят тези неща, които били извършени според мнението на десетте пратеници, решението на сената и волята на народа.

45.

След като бил установен мир по суша и море и войската била качена на корабите, преминал в Сицилия и акостирал в Лилибей. Оттам голяма част от войниците била изпратена с кораби, а самият той, като прекосил цяла Италия, ликуваща колкото заради победата, толкова и заради мира, посрещан с почести не само от стичащото се гражданство, но и от тълпи селяни, обграждащи пътищата, достигнал Рим и влязъл в града с най-великолепния от всички триумфи. Донесъл в хазната 123 000 фунта сребро, а на войниците раздал по 400 медни монети от плячката. Смъртта грабнала Сифакс, не издържал по-скоро при гледката на множеството, отколкото покрусен от славата на триумфатора — починал малко преди да стигне Тибур, закъдето го водели от Алба. Все пак тази кончина дала повод за още едно зрелище, защото на царя било устроено публично погребение. Полибий обаче, автор, на когото може да се вярва, съобщава, че царят бил воден за триумфа. С пилей*1 на главата, Квинт Теренций Кулеон следвал колесницата на триумфиращия Сципиоп и до края на живота си, както и подобава, го почитал като свой освободител. Що се отнася до прозвището Африкански, аз не знам със сигурност дали се дължи на войнишкото въодушевление, дали на благосклонността на народа, или произхожда от ласкателствата на приятелите, така както някога Сула бил наречен Щастлив, а Помпей — Велик; но едно е сигурно — пръв този пълководец се прославил с името на победения от него народ. По-късно по негов пример и други римляни, без да са спечелили равностойна на неговата победа, поставиха върху гербовете си знаменити титли и си измислиха славни фамилни прозвища.