Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Разрастване на Рим. Създаване на Сената

8.

След като направил жертвоприношение на боговете според обичая и свикал на събрание множеството, което можело да бъде сплотено в единен народ само чрез закони, Ромул съставил и първото законодателство. Убеден, че за един див народ те ще бъдат свещени, ако самият той бъде издигнат на почит посредством отличителните знаци на властта, той си придал по-голямо величие чрез промяна във външността си, но още повече чрез дванадесетте съпровождащи го ликтори. Някои считат, че избрал това число по броя на птиците, които при гадаенето му отредили царската власт. Аз споделям мнението на онези, които твърдят, че този вид служители са заимствувани от съседните етруски, откъдето иде курулното кресло, откъдето иде обшитата с пурпурна ивица тога, и че техният брой също е взет от тях: той бил присъщ на етруските, защото, след като избрали един общ за дванадесетте племена цар, всяко от тях му давало по един ликтор.

Междувременно градът нараствал с присъединяването на все нови и нови околности, укрепявани с оглед повече на бъдещото множество, отколкото на настоящо население. По-късно, за да не пустее големият град, Ромул решил да привлече повече хора и с тази цел на мястото, което сега при слизане от Капитолия е заградено от два леса, открил убежище*1, прибягвайки до старата хитрост, използувана от основателите на градове — понеже събирали хора от неизвестен и низък произход, те обикновено измисляли, че са тяхно потомство, родено им от Земята. Тук от съседните народи се стекла всевъзможна сбирщина — и свободни, и роби, — жадна да си опита късмета: това било първото укрепване на зараждащото се бъдещо величие. Когато вече можел да бъде спокоен за своята мощ, Ромул я подчинил на един създаден от него съвет. Избрал 100 сенатори, било защото толкова били достатъчни, било, че имало само 100 мъже, които могли да бъдат избрани за бащи на Рим. Били наречени „бащи“ (patres) заради оказаната им чест, а тяхното потомство получили името патриции.