Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (31)

Покоряване на Габии

След това започнал война, по-продължителна от очакваното, в която обсаждал безуспешно съседния град Габии, но понеже бил отблъснат от градските стени, загубил надеждата да го завладее по този начин и накрая си послужил с хитрост и коварство — качества, чужди на римляните. Затова, като се престорил, че се отказва от войната и се заема с полагането на основите на храма и с други градски дела, накарал сина си Секст, който бил най-малкият от тримата, да избяга според подготвения план в Габии, където се заоплаквал от непоносимата жестокост на баща си към него: обърнал е надменността си, роптаел той, от чуждите към своите, обхванат е от отвращение към многобройното си потомство и иска, както е обезлюдил курията*1, да обезлюди и дома си, за да не остане никакъв потомък, никакъв наследник на царството; сам той се бил изплъзнал от стрелите и мечовете на своя баща, но не вярвал някъде за него да има сигурност, освен при враговете на Луций Тарквиний; затова нека не се заблуждават — баща му продължава с тях войната, от която привидно се е отказал, и при удобен случай ще ги нападне неочаквано; а ако при тях няма място за човек, търсещ убежище, той ще преброди целия Лациум, ще се отправи към волските, а оттам — към еквите и херниците, докато не достигне до хора, които ще знаят как да защитят синовете от безжалостните и безбожни мъчения на баща им, а може би дори у някои ще открие желанието да грабнат оръжието и поведат война срещу най-високомерния цар и най-жестокия народ.

Понеже изглеждало, че запаленият от гняв Секст ще отиде по-нататък, ако не го задържат, той бил приет радушно от габийците. „Няма нищо чудно — казали те, — ако Тарквиний и спрямо синовете си се е оказал в края на краищата такъв, какъвто е бил спрямо гражданите и съюзниците си; той и към себе си ще обърне своята ярост, ако няма други наоколо му; на нас наистина ни е приятно твоето идване и вярваме, че в близкото бъдеще, ако ни подкрепиш, войната ще се пренесе от габийските врати под римските стени.“

54.

Оттогава габийците започнали да канят Секст на събранията си. Там, макар да се съгласявал със старите габийци за останалите работи, в които, както сам той казвал, те били по-вещи, що се отнася до войната, Секст бил винаги неин подбудител, приписвайки си изключителна опитност, понеже познавал силите и на двата народа и знаел, че надменността на царя, която дори и собствените му синове не могли да понесат, несъмнено е ненавистна за гражданите. Вследствие на това, че постоянно подбуждал габийските първенци да възобновят войната и сам с най-храбрите младежи се отдавал на набези и грабежи, че печелел неоснователно все по-голямо доверие посредством всевъзможни речи и действия, предназначени да заблуждават, той най-сетне бил избран за военачалник. Понеже между римляни и габийци започнали да се завързват незначителни сражения, в които често габийската войска печелела победа, неподозиращото какво става множество от най-високопоставените до най-нискостоящите габийци повярвало, че Секст Тарквиний им е изпратен за пълководец, като дар от боговете. Сред войниците, поради това, че се излагал на еднакви опасности и трудности с тях и им раздавал винаги щедра плячка, той бил толкова обичан, че баща му Тарквиний не бил по-силен в Рим, отколкото синът му — в Габии.

И тъй, като виждал, че вече е събрал достатъчно сили за всякакви начинания, изпратил един от приближените си в Рим при баща си, за да узнае какво се иска от него да стори, понеже вече боговете са му позволили да стане всемогъщ в Габии. На този пратеник Тарквиний не отговорил нищо гласно, струва ми се, понеже му изглеждал със съмнителна надеждност; царят, сякаш потънал в мисли, излязъл в градината на двореца си, където го последвал и пратеникът на сина му; според преданието, разхождайки се из нея в пълно мълчание, той обрулвал с жезъла си най-високите главички на маковете*1. Изтощен от питане и очакване на отговора, пратеникът се върнал в Габии, като че ли без да изпълни поръката. Съобщил какво е казал и какво е видял: Тарквиний било поради гняв, било поради омраза, било поради присъщата на характера му надменност не бил проронил нито дума. След като на Секст му станало ясно какво иска баща му и какво го съветва със загадъчното си мълчание, убил най-знатните граждани, едни — чрез несправедливо обвинение пред народа, други — уязвими поради омразата на хората към тях. Мнозина били убити явно, а някои, срещу които едно открито обвинение едва ли щяло да хване вяра — тайно. На някои, стига да желаели, била дадена възможност да избягат, други били изпратени в изгнание, имотите им, без разлика дали отсъствували, или били убити, били предназначени за подялба. Започнали щедри раздавания, разграбвания; поради приятното усещане от личната изгода усещането за държавните злини изчезнало, докато накрая габийската държава, лишена от благоразумието и поддръжката на гражданите си, се предала без всякаква съпротива в ръцете на римския цар*2.