Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (21)

Победа над сибините

30.

И тъй, Рим нараснал благодарение на разрушаването на Алба. Броят на гражданите се удвоил; към града бил прибавен Целиевият хълм и за да се засели по-нагъсто, Тул избрал този хълм за царско жилище и заживял там. Първенците на албаните избрал за сенатори, за да укрепне и тази част на държавата: това били Юлиите, Сервилиите, Квинкциите, Геганиите, Куриациите, Клелиите. Отредил и свещено място, което било също така курия за издигнатото от него съсловие: чак до времето на нашите бащи тази курия се наричаше Хостилиева. И за да присъедини част от новия народ към силите на всички съсловия, избрал десет отряда конници от албаните, а също така попълнил старите легиони с новобранци и записал нови легиони.

С такава увереност в силите Тул обявил война на сабините, които след етруските се отличавали със своите воини и оръжие по това време. И от двете страни били извършени неправди и напразно отнетото било искано обратно. Тул се оплакал, че римски търговци били пленени на често провеждания при храма на Ферония панаир; сабините, че техни хора били избягали преди време в гората и задържани в Рим. По тези причини започнали война.

Сабините твърде добре си спомняли, че част от техните сили били разположени в Рим от Таций и че римската държава неотдавна била увеличена чрез присъединяването на албанския народ; затова и самите те потърсили чужда помощ. Съседна им била Етрурия, най-близки от етруските — вейентите. Оттам привлекли доброволци, понеже неугасналият гняв от предишните войни не напускал духовете им и ги тласкал към нарушаване на мира, а при някои скитници от бедния народ подействувало заплащането. Но от държавата те не били подпомогнати: вейентите — за другите народи това не е толкова учудващо — останали верни на примирието, сключено с Ромул.

В разгара на усилната подготовка за война и от двете страни, когато всичко като че ли се свеждало до това кой пръв ще нападне, Тул побързал да нахлуе в земите на сабините. Състояла се жестока битка при гората Малициоза, където римската войска взела надмощие поради силата на пехотинците и най-вече поради неотдавна увеличената конница. Понеже конниците нападнали внезапно, редиците на сабините се разбъркали и не било възможно нито да им устоят, нито да се обърнат в бяг без голяма загуба.