Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (5)

Евандър. Признателността на Ромул и Рем към дядо им Нумитор

5.

Разправят, че още по тия времена на Палатинския хълм бил чествуван празникът Лупѐркал, а пък хълмът бил наречен отначало Паланций по името на Палантеум, град в Аркадия, а след това — Палатѝн. Тук Евандър, който произхождал от същия този аркадски град и владеел тези места преди много години, бил учредил ежегодно да се провежда пренесеният от Аркадия празник: голи младежи тичали и с игри и веселби отдавали почит на ликейския Пан, когото римляните по-късно нарекли Йнуус. Отдадените на веселба младежи, за чийто празник се разчуло наоколо, били издебнати от разбойниците, разярени заради изгубената плячка, и докато Ромул се защитавал с все сила, те заловили Рем, предали го на цар Амулий, като отгоре на това го наклеветили. Най-голямото прегрешение, в което ги обвинявали, било, че нападали земите на Нумитор със събраната от тях шайка младежи и ги плячкосвали подобно на врагове. Така Рем бил предаден на Нумитор за наказание.

Още от самото начало обаче Фаустул тайно се надявал, че в дома му отраства царско потомство, понеже знаел, че децата на Рея Силвия били хвърлени в реката по заповед на царя, а времето на тяхното изхвърляне съвпадало точно с времето, когато ги бил прибрал. Но не искал да разкрие преждевременно истината, освен при удобен случай или при необходимост. Необходимостта дошла първа: и тъй, подбуден от страх, той разкрил тайната на Ромул. Случайно и Нумитор, който държал Рем под стража и бил чул, че той има брат близнак, сравнявайки и възрастта, и съвсем не робските им заложби, усетил как споменът за внуците докоснал душата му. С питане и разпитване той стигнал дотам, откъдето до разпознаването на Рем оставала една крачка. Тъй от всички страни се затягала примката около царя.

Ромул не потеглил срещу Амулий с целия отряд младежи — не бил все пак равностоен, за да влезе в открито стълкновение, — а заповядал на овчарите да достигнат до двореца по различни пътища, но в точно уречено време, и тогава нападнал царя; от дома пък на Нумитор Рем с друга подобна дружина му се притекъл на помощ. Така царят бил убит.

6.

Още при първата суматоха на боя Нумитор с викове, че неприятели са нахлули в града и са нападнали двореца, събрал в градската твърдина младежите на Алба Лонга да я охраняват и защитават с оръжие в ръка, но като видял, че след убийството на царя юношите се отправят към него с поздравления, веднага свикал народа на събрание, на което разказал за престъплението на брат си спрямо него, за произхода на внуците си, за това как били родени, възпитани, разпознати; после известил за убийството на тирана*1 и заявил, че той е извършителят му. Тогава юношите се изстъпили насред събранието, поздравили дядо си като цар, а последвалият ги одобрителен вик на цялото множество обявил името и властта на царя за законни.