Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- — Добавяне
Знамения преди смъртта на Тул
31.
След като сабините били победени и царската власт на Тул, както и цялата римска държава придобили голяма слава и голямо могъщество, било известено на царя и сенаторите, че на албанската планина вали дъжд от камъни. Понеже трудно можело да се повярва, изпратили хора да видят това чудо със собствените си очи. Те казали, че от небето пада порой от камъни, така както ветровете стоварват върху земята облаци град. Дори им се бил счул силен глас от гората на най-високия връх, който нареждал: албаните да извършват по бащин обичай свещенодействията, които, изглежда, са забравили, изоставяйки боговете заедно с родината, или пък са възприели римските богове, или, както се случва, разгневени на съдбата, са се отрекли от почитта към боговете.
Римляните също предприели деветдневен официален молебен поради същото това чудо, било вслушвайки се в небесния глас от албанската планина, било — в съвета на гадателите. Установен бил обичай всякога, когато се извести за подобно чудо, да се провеждат празници в продължение на девет дена.
Не след дълго болест налегнала народа. Поради това се появило и нежелание да се водят войни, по въпреки всичко войнственият цар не дал никаква почивка от оръжието, като смятал, че младежите каляват телата си във военната служба повече, отколкото вкъщи. Самият той обаче също легнал болен от продължителна болест. Тогава заедно с тялото бил така сломен и някогашният му жесток дух, че той, който преди не смятал за редно един цар да се отдава на свещенодействия, неочаквано бил обзет от всевъзможни малки и големи суеверни страхове и дори накарал народа да се изпълни с набожност. Хората вече се стремели към онова положение, което било по времето на цар Нума, вярвайки, че им остава един-единствен лек за болните тела — да бъдат измолени от боговете мир и снизхождение. Казват, че самият цар, който прочел записките на Нума, намерил там някакви тайни ежегодни свещенодействия, създадени в чест на Юпитер Елиций, и че се усамотил да извърши тези свещенодействия. Ала обредът нито бил правилно започнат, нито грижливо изпълнен и не само не му се явило никакво небесно явление, но бил поразен с мълния от гнева на оскърбения Юпитер и изгорял в дома си. Тул царувал с голяма военна слава 32 години.