Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- — Добавяне
Възцаряването на Сервий Тулий
41.
Докато хората от свитата се втурнали да помогнат на умиращия Тарквиний, ликторите заловили бягащите убийци. Вдигнала се страшна врява, народът се стекъл, чудейки се какво ли е станало. Сред бъркотията Танаквил заповядала да заключат двореца и отдалечила свидетелите. После старателно заприготвяла всичко, необходимо за лекуване на раната, като че ли имало още някаква надежда, а в същото време устройвала други средства за защита, ако надеждата й не се сбъднела. Пратила начаса да повикат Сервий, посочила му почти безжизнения си мъж, държейки дясната му ръка; заклела го да не оставя неотмъстена смъртта на тъста си, да не позволява тъща му да бъде дадена за подигравка на неприятелите. „Твоя е царската власт, стига да си мъж, Сервий — заявила му тя, — а не на тези, които с чужди ръце извършиха най-гнъсното престъпление. Възправи се и последвай твоите водители — боговете, които някога предрекоха бъдещото ти величие, като обгърнаха твоята глава с божествен огън. Нека сега те въодушеви онзи небесен пламък, сега е време наистина да се отърсиш от съня. И ние царувахме като чужденци; мисли кой си, а не къде си роден. Ако внезапността на станалото е сковала ума ти, то следвай моите съвети.“
Когато крясъкът и напорът на тълпата станали неудържими, от горната част на царското жилище през прозореца, обърнат към Новия път — царят живеел редом с храма на Юпитер Статор, — Танаквил заговорила пред народа: да бъдели спокойни, царят просто е загубил съзнание след внезапния удар; оръжието не било проникнало дълбоко в тялото; той вече идвал на себе си; кръвта била избърсана, раната — прегледана, пораженията не били големи; надявал се в скоро време да видят и самия него; междувременно бил заповядал народът да се подчинява на разпорежданията на Сервий Тулий — той щял да раздава правосъдие и да поеме върху себе си другите задължения на царя.
Сервий се явил пред народа, облечен в трабея. Придружен от ликтори, и като седнал на царския престол, разгледал някои дела, а за някои си дал вид, че ще иска съвет от царя. И тъй, за няколко дни, през които Тарквиний вече не бил между живите, скривайки смъртта му под предлог, че изпълнява неговите задължения, Сервий укрепил своето положение. Най-после започналото в двореца оплакване на царя разкрило какво е станало. Сервий, пазен от силна стража, пръв се възцарил не по волята на народа, а по искане на сенаторите. Синовете на Анк, още щом било известено, че помощниците им в убийството са хванати, че царят е жив и че силите на Сервий са големи, отишли в изгнание в Суеса Помеция.