Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (32)

Брут

56.

Тарквиний, заел се ревностно със завършването на храма, повикал майстори от цяла Етрурия*1 и за строителството му използувал не само средствата от обществената хазна, но и труда на народа. Макар този труд да бил твърде изнурителен и да бил допълнен от несгодите на военната служба, все пак на народа не тежало да прави скамейка за зрителите в цирка, да прокопава под земята Големия канал, събиращ всичките нечистотии на града — две предприятия, с които едва ли може да съперничи по великолепие някоя от съвременните постройки. Въпреки че народът бил претрупан с работа, Тарквиний, който смятал, че многобройното население става тежест за града, щом като не се използува, и желаел чрез колонисти да разшири границите на своята власт, изпратил преселници в Сигния и Цирцеи, за да бъдат защита на града по суша и по море.

Докато се занимавал с тези работи, явило му се страшно знамение: от една дървена колона изпълзяла змия*2, която причинила в двореца ужас и суматоха, а у самия цар предизвикала не толкова страх с внезапното си появяване, колкото изпълнила душата му с мъчително безпокойство. И тъй, макар че при предзнаменования, отнасящи се до държавата, били викани само етруски прорицатели*3, царят, изплашен от това на пръв поглед домашно знамение*4, решил да изпрати пратеници в Делфи при най-прочутия оракул на земята. Понеже не смеел да повери прорицанието на оракула на никой друг, изпратил в Гърция, през непознатите по това време земи и още по-непознати морета, двамата си синове. Тит и Арунт тръгнали към Делфи: за спътник им бил даден Луций Юний Брут, син на царската сестра Тарквиния, младеж с много по-различен характер от образа, зад който се прикривал. Той, понеже бил чувал, че най-знатните граждани, сред които и неговият брат, били убити от вуйчо му, решил, че не бива да има нищо в характера му, което да плаши царя, да притежава никакво имущество, което да бъде предмет на желание от него, а да бъде под закрилата на пренебрежението и презрението, щом като едва ли би могъл да се осланя на правото. И тъй, преструвайки се нарочно на глупав, понеже предоставил себе си и имуществото си на царя, приел прякора Брут, сиреч Глупака, за да дочака тайно, под прикритието на прозвището, своето време този велик дух, бъдещият освободител на римския народ. Тарквиниите го отвели тогава в Делфи по-скоро за посмешище, отколкото като спътник, но се разказва, че той поднесъл в дар на Аполон златен жезъл, скрит в издълбаната нарочно за тази цел дрянова тояга — иносказателен образ на качествата му. Там, след като пристигнали и изпълнили заръчаното от баща им, те били обхванати от силно желание да попитат кой от тях ще наследи римското царство. Казват, че от дълбочината на пещерата*5 се чул глас: „Върховната власт в Рим ще има този от вас, младежи, който пръв целуне майка си.“ Тарквиниите заповядали да се пази пълно мълчание, за да не узнае отговора и да бъде лишен от властта брат им Секст, който бил останал в Рим; самите те предоставили на жребия да определи кой от двамата пръв ще целуне майка си, когато се върнат в Рим. Брут обаче разбрал, че думите на Пития крият друг смисъл, паднал, като че ли спъвайки се, и докоснал земята с целувка, понеже тя е, разбира се, обща майка на всички смъртни. След това се върнали в Рим, където кипели приготовленията за война срещу рутулите.