Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (26)

Идване и възцаряване на Тарквиний

34.

През царуването на Анк в Рим се преселил Лукумо̀н*1 — амбициозен и богат човек, воден от огромното желание и надежда за почетни длъжности, които не бил имал възможност да спечели в Тарквинии, понеже и там бил чужденец. Той бил син на коринтянина Демарат, който поради бунтове избягал от родината и случайно се установил в Тарквинии, където се оженил и се сдобил с двама синове. Техните имена били Лукумон и Арунт. Лукумон надживял баща си и станал наследник на всичките му богатства — Арунт умрял преди баща си, като оставил жена си бременна. Не живял дълго и бащата след смъртта на сина си; той, понеже не знаел, че снаха му е бременна, умрял, без да спомене в завещанието внука си, и когато детето се родило след смъртта на дядо си, оставено без никакво наследство, поради бедността му било наречено с името Егерий*2. А Лукумон, напротив, като наследник на всички богатства, бил с нараснало самочувствие, увеличено още повече след женитбата му с Тана̀квил, потомка на знатен род, която не би си позволила да се омъжи за човек с по-долен от нейния род. Етруските не уважавали Лукумон — чужденец, роден от изгнаник. Не можейки да понесе неуважението, Танаквил забравила вродената си любов към родината, само и само да види мъжа си на почит, и взела решение да се изселят от Тарквинии. Рим й се видял най-подходящ за това: сред новия народ, където знатността на всекиго била отскоро или била придобита чрез проявена смелост, щяло да има място за силен, предприемчив мъж; нима не бил управлявал там сабинът Таций, нима Нума не бил извикан за цар от Курес, нима Анк, сабин по майчина линия, не бил знатен само защото бил внук на Нума. Лесно го убедила, защото той горял от жажда за почести, пък и град Тарквинии бил негова родина само от страна на майка му. И тъй, събрали си те нещата и тръгнали за Рим.

Били вече недалеч от Яникулум. Както седял до жена си в колесницата, орел*3 с разперени криле леко се спуснал над него и отнесъл шапката му, издигнал се над колесницата със силен крясък и отново я върнал на главата му, като че ли по божие повеление; после отлетял нависоко. Според преданието Танаквил приела радостно това знамение, понеже била опитна, както и изобщо всички етруски*4, в небесните предзнаменования. След като прегърнала мъжа си, казала му да очаква необикновени и възвишени събития: тази птица била долетяла от еди-коя си област на небето, вестител била на еди-кой си бог, извършила била чудото върху най-високата част на човешкото тяло — била махнала от човешката глава поставеното на нея украшение, за да го върне по божия воля.

С такива надежди и мисли влезли в града и след като си купили тук жилище, той приел името Луций Тарквиний Приск. Това, че бил нов човек в града, пък и богатството му привлекли вниманието на римляните; и самият той ги заговарял любезно и ги канел вежливо, с благодеяния предразполагал към себе си, когото можел, докато мълвата за него достигнала до царския дворец. Тази известност за кратко време се превърнала в близко приятелство поради това, че достойно и сръчно изпълнявал задълженията си на царедворец, участвувал както в обществените, така и в частните съвещания, било по време на война, било по време на мир, и най-накрая, опитен във всичко, той бил назначен в завещанието за опекун на децата на царя.

35.

Анк царувал 24 години, без да отстъпва, комуто и да било от предишните царе в мир и война, по слава и качества. Синовете му били вече пред прага на зрелостта. Затова Тарквиний настоявал да бъде свикано колкото се може по-скоро народно събрание за избиране на цар. След като то било насрочено, в навечерието му изпратил момчетата на лов. Той пръв, както гласи преданието, настойчиво преследвал царската власт и държал реч, съчинена така, че да спечели на своя страна благоразположението на народа, в която се казвало следното: той не се домогва до нещо ново и, разбира се, той не е първият — понеже някой може да възнегодува или да се учуди, — а третият чужденец, който се стреми към царската власт в Рим; Таций бил станал цар, след като бил не само чужденец, но дори враг; Нума*1, който нито познавал града, нито се стремял към царската власт, дори бил повикан за цар; а той още от времето, когато бил станал самостоятелен, се е преселил в Рим заедно с жена си и всичкото си богатство; по-голямата част от живота си, през която хората изпълняват обществени задължения, той е прекарал в Рим, а не в старата си родина; и в мир, и по време на война е изучавал римското право и обичаи при учител, за когото не може да съжалява — при самия цар Анк; можел да се мери с всички в послушание и уважение към царя, а в благотворителност и щедрост към другите — със самия цар. И понеже речта му била искрена, народът го избрал за цар с голямо единодушие.

Този иначе отличен мъж бил преследван от славолюбието, обзело го при домогването до властта, и по време на своето царуване. Повече загрижен да укрепи собствената си власт, отколкото да усили държавата, той увеличил броя на сенаторите с още сто души, които после били наречени „младши сенатори“*2 — все хора, несъмнено предани на царя, тъй като по негово благоволение били влезли в Курията.

Първата война, която водил, била срещу латините и в нея той завладял със сила градчето Апиола, откъдето придобил повече плячка, отколкото военна слава. Така устроил по-богати и по-уредени празници в сравнение с предишните царе. Тогава за пръв път било определено място за цирка, който сега се нарича „най-големият“*3. Отредени били и места за сенаторите и конниците, откъдето да наблюдават зрелищата. Тези места били наречени „фори“. Местата за гледане били върху подпори, издигнати на 12 стъпки от земята. Игрите се състояли от конни надбягвания и юмручни боеве, за които най-често канели бойци от Етрурия. Те останали като ежегодни празнични игри, наричани „Римски“ или „Велики“*4. Тарквиний раздал и места около форума на частни лица, за да ги застроят; там били построени колонади и кръчми.