Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (45)

Трудни времена

25.

Преди новите консули да встъпят в длъжност, заради победата си над галите Попилий чествувал триумф, който бил приет с огромно одобрение от народа; хората шепнешком се питали помежду си дали има някой, който да е недоволен от избора на плебейския консул. Едновременно с това гласно обвинявали диктатора*1, че за отхвърлянето на Лициниевия закон бил приел отплата, позоряща го не толкова с нанесената обществена вреда, колкото с извлечената от него лична изгода, задето в качеството си на диктатор уредил да го изберат и за консул*2.

Тази година*3 станала забележителна с многобройните смутове и вълнения. Галите, понеже не могли да понесат страшната зима, се спуснали от Албанските планини и безредно опустошавали полетата и крайморските области; морето, както и крайбрежието около Анций, ивицата около Лаврентум и устието на Тибър станали несигурни за гръцката флота, така че разбойниците от морето били принудени да влязат в сражение с тези от сушата и след една нерешена битка галите се оттегляли в лагера си, а гърците — обратно към корабите, не знаейки дали да се смятат за победени или за победители.

Освен това като причина за далеч по-голям страх се явило проведеното в Свещената гора на Ферентина събрание на Латинския съюз, което дало на римляните, свикнали да изискват от латините войски, недвусмислен отговор да се въздържат да заповядват на тези, от чиято помощ се нуждаят: латините щели да вдигнат оръжие по-скоро за своята свобода, отколкото заради чуждата власт. В периода на две войни с външни врагове, водени едновременно, сенатът, изплашен от отцепването на съюзниците*4, разбрал, че тези, които не се чувствуват обвързани с обещанието за вярност, трябва да бъдат държани в страх, и заповядал консулите да използуват всички права, които властта им дава за провеждането на набор; на собствената войска единствено трябвало да се разчита, щом тази на съюзниците не била изпълнила задълженията си. Според преданието отвсякъде, не само от градската, но и от селската младеж били събрани десет легиона, всеки с по 4 200 пехотинци и 300 конници — една войска, с каквато настоящите сили на римския народ, които целият свят едва побира, едва ли биха могли да се мерят, дори ако в случай на вражеско нападение бъдат събрани ведно: дотолкова нашата мощ расте само по отношение на тези неща, от които страдаме — богатството и разкоша.

Между тъжните събития през тази година била и смъртта на единия консул — Апий Клавдий, — и то в разгара на подготовката за война, така че грижата за всичко паднала върху Камил. Сенаторите сметнали, че не бива да се назначава диктатор, на когото консулът да се подчинява, било поради уважението, с което той се ползувал, било заради щастливото предзнаменование, съдържащо се в името му и дължащо се на някогашната победа над галите*5. Камил оставил два легиона за защита на града, разделил осемте останали с претора Луций Пинарий и помнейки бащината храброст, без жребий*6 поел войната с галите, а на претора заповядал да защитава крайморската област и да не допуска гърците до крайбрежието. И като се отправил към Помптинската област, избрал там място за постоянен лагер, тъй като не желаел да се сражава в полето, без да е принуден, и вярвал, че след като е възпрял опустошенията на врага, когото нуждата карала да живее чрез грабеж, противникът е достатъчно обуздан.