Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (34)

Свалянето на царската власт

59.

Докато те стояли, вцепенени от скръбта, Брут, с изтръгнатия от раната на Лукреция и обагрен с кръвта й нож в ръка, казал: „В тази кръв, най-чиста преди царското насилие, се кълна и вас, богове, призовавам за свидетели, че отсега нататък ще преследвам Луций Тарквиний Горди, осквернената му с престъпление съпруга*1 и цялото му потомство с меч, огън и всички възможни средства! Не ще търпя нито те, нито който и да било друг да царува в Рим.“

След това предал ножа на Колатин, после на Лукреций и Валерий, които били стъписани от чудото, поразени откъде се е взел този нов дух в гърдите на Брут. Всички се заклели, изпълнявайки желанието на Лукреция, и превръщайки скръбта си в гняв, последвали Брут, който, вече като вожд, ги призовал да премахнат царската власт.

Изнесли тялото на Лукреция от дома й, положили го на форума и както обикновено става, чудовищността и низостта на това нечувано престъпление възбудили хората. Всеки се заоплаквал от царското престъпление и насилие. Трогнала ги скръбта на бащата, разпалил ги Брут, който порицавал сълзите и безполезното им вайкане и ги призовавал — както подобава на мъже и римляни — да хванат оръжие срещу дръзките си неприятели, Най-смелите младежи се явили доброволно с оръжие, последвали ги и останалите. После, като определили за управител на Колация бащата на Лукреция и поставили, стражи пред градските порти, за да не съобщи никой на царското семейство за този бунт, останалите с оръжие в ръка, начело с Брут, се отправили към Рим.

Когато въоръженото множество пристигнало там, където и да се появявало, предизвиквало страх и объркване; сетне хората, щом видели, че отпред вървят най-знатните граждани, почнали да мислят, че каквото и да става, не е случайно. Това тъй жестоко дело предизвикало не по-малко раздвижване на духовете в Рим, отколкото било предизвикало в Колация: от всички краища на града хората се стичали към форума. Щом като се събрали там, глашатаят свикал народа при началника на конницата, на която длъжност по това време случайно бил Брут*2. Той държал реч, съвсем противоположна на духа и заложбите, които до този ден усърдно прикривал: за насилието и сладострастието на Секст Тарквиний, за нечувания позор и печалната смърт на Лукреция, за осиротяването на Триципитин, за когото причината за смъртта на дъщеря му била по-позорна и по-жалка от самата й смърт. Към това прибавил и надменността на самия цар, и бедственото положение, и тежкия труд на народа, принуден да копае ровове и канали: римляните, победители на всички народи наоколо, били станали вместо воини занаятчии и каменоделци. Припомнил и за позорното убийство на цар Сервий Тулий и за дъщеря му, която преминала през бащиния труп с нечестивата си колесница, и призовал боговете на предците да отмъстят за всичко това. След като споменал тези, а вярвам, и други още по-жестоки негови деяния, чието безчестие и низост създават немалко трудности на историците при описанието им днес, подтикнал възбуденото множество да лиши царя от властта му и да принуди Луций Тарквиний да отиде в изгнание заедно с жена си и децата си. Самият той, след като отбрал и въоръжил младежи, дошли да се запишат като доброволци, се отправил към лагера в Ардеа, за да подбуди там войската срещу царя. За управител на Рим оставил Лукреций, който още отпреди бил определен от царя за градски префект. Сред този смут Тулия избягала от царския дом, но където и да се появявала, и мъже, и жени сипели върху нея клетви и призовавали фурните.

60.

След като в лагера пристигнали известия за случилото се, царят, изплашен от превратните събития, се отправил към Рим, за да потуши вълнението. Брут, понеже бил забелязал приближаването му, свърнал от пътя, за да не го срещне. Почти по едно и също време, но по различни пътища Брут пристигнал в Ардеа, а Тарквиний — в Рим. Портите на града били затворени пред Тарквиний, съобщено му било за изгнанието; в лагера на Тарквиний приели радостно освободителя на града, а синовете на царя били изгонени оттам. Двамата последвали баща си и се отправили в изгнание в Цере*1 при етруските. Секст Тарквиний, който отишъл в Габии като че ли в свое царство, бил убит в знак на мъст поради старите вражди, които сам бил предизвикал с клането и грабежите си.

Луций Тарквиний Горди царувал 25 години. Царе управлявали в Рим от основаването на града до освобождаването му в продължение на 244 години. След това според записките на Сервий Тулий*2 на събрание на центуриатните комиции били избрани от префекта на града двама консули; Луций Юний Брут и Луций Тарквиний Колатин.